Шока беше малко в повече, а нервите ми не издържаха на това. Не помня нито как съм оставила кучето на земята, нито как съм излезнала от хотела. Помня, че се насочих към една запустяла уличка. Някои хора биха си помислили, че тук има пияници и изнасилвачи, но единствено имаше бездомници, приютили по някое коте под якето си. Те бяха добри хора.

Избърсах няколко сълзи с опакото на ръката си и седнах до Кърт. Той беше около шейсет годишен, но ми беше повече баща, отколкото някога съм имала.

-Какво става, мила?-попита ме Миранда, която седеше на отсрещната стена. Не можех да я видя хубаво. Между тези две сгради, дори да беше ден, почти никога не влизаше светлина. Започнах да чупя от поничката, увита в салфетка, която носех в джоба си още от масажа, на котките, които се събираха все повече около мен.

-Нищо важно, просто твърде много емоции.-усмихнах им се, а те споделиха за седмицата, през която не бях идвала.

-Дакота?-познат глас ме накара да вдигна рязко глава.

-Следиш ли ме?!-едва ли не извиках срещу Грег. Как може отново да се засичаме?

-Не те следя! Идвам тук от известно време, на почивка сме.-отвърна ми тихо и подаде по една торба на Кърт, Миранда, а след това и на останалите. Той им носеше неща. Но все още е предател и идиот.

-Вие?-вдигнах вежда и застанах права до вас.

-Ела с мен.-взех си довиждане и незнайно защо го последвах до изхода на уличката, той се придвижи до една кола, почука на прозореца, а миг по-късно оттам излезе красива чернокоса дама с бебе в ръцете си.- Това са съпругата ми, Лейла и синът ми Тео.-усмихна се в тяхна посока, а аз останах с чине, виснало до цимента.

-Значи успя да се устроиш, след като ние си тръгнахме, хъх?-попитах. Не исках да звуча груба, но точно така излиза.

-Дакота!-повиши ми тон.-Не съм искал да си тръгвате! Нашите го решиха, а аз даже не научих защо!-тропна с крак.

-Какво е значението защо? Съдът те попита да ни станеш настойник, тъй като ни беше най-близък, а ти не поиска!-отвърнах му също толкова гневно.- Грижи се сега за Тео, току-виж и него си изоставил-с тези думи се завъртях на петите си и тръгнах в обратна посока към хотела. По-добре там при Хари, отколкото тук с брат ми.

Скоро бях стигнала, тъй като изобщо не беше далеч. В партера вече нямаше никой, а и не изгарях от желание да говоря с някой. Затова просто се качих в стаята си, поздравявайки Огъст, който сега седеше на рецепцията, за да си говори с Пейдж. Когато влязох и затворих вратата с крак, побързах да махна дяволските обувки. О, малките ми краченца! С пуфтене се запътих към дневната, откъдето се чуваха гласове.

Влязох и заварих Найл, Лиам, Хари, Луи, Зейн и две непознати момичета.

-Нека позная. Елинор?-усмихнах се по посока на симпатичната брюнетка. Тя стисна ръката ми и кимна.-А ти? Не мисля, че сме се виждали. Дакота, приятно ми е!-подадох ръката си и към боядисаното в сиво, приличащо на Зейн момиче.

-Кандис. И на мен ми е приятно!-върна ми жеста и се размърда неловко.- Съжалявам, че така се натрисам, но Хари ме покани. Надявам се да не създавам проблеми. Все пак сме заедно от малко време и искахме да прекараме повече време заедно.-ето това тотално срина капчицата щастие, която създадох сега. Бързо се опомних и ѝ казах, че няма проблеми. Погледнах Харолд, който седеше с поглед забит в мен. Докато другите се разговориха, аз минах покрай него и настъпах крака му с колкото сила имах. Той се опита да не вика и стисна зъби. Как може да идва и да ми води новата си?! Бях повече от бясна.