Разговорът не се проточи, Найл се върна в кухнята, Крейтън по своите си работи, а аз на рецепцията. Оказа се, че този Огъст е с два дни по-голям от мен, но това не му попречи да ми казва "Малката" по сто пъти в изречение. Оставиха ми го на мен, а той не си затваряше устата, само седеше на стола, давайки ми акъл даже как да казвам "здравейте". Падаше си шефче и ме изнервяше все повече. Доколко разбрах не е доведен брат на Лиам, а полу. Крейтън е имал авантюра с някаква жена по време на брака си с Линда - биологичната майка ма Ли. Но въпросната жена го е намерила с дете в ръце и така, и така. Общо взето беше доста объркано, особено от устата на това плямпало.

Благодарих на Бога, когато влезе някой през големите врати, измъквайки ме от ситуацията. Беше жена, която влезе със зашеметяваща грация и увереност. Приближи се до мен и свали слънчевите си очила, разкривайки перфектно лице без никакви бръчки, несъвършенства, дори без широка пора. Останах поразена, когато видях годините на личната карта. Четиридесет и пет, а изглеждаше като двадесет годишна. Не се и очудвам, тук козметика, състояща се от крем, спирала, очна линия и червило, струваха, колкото годишния доход на някое семейство в Европа. Не успях да видя името, но не ми и трябваше, тъй като идваше при някакъв мъж. И как не? Тя беше висока, с гарваново черна коса, добра фигура и отличи маниери. Нищо чудно да е "забърсала" някой от бизнесмените.

-Леле!-простена зад мен Оги, както обичах вече да го дразня.

-Мхм!-съгласих се с него. Тишината не продължи дълго, тъй като започнаха да идват все повече хора. Поне нямаше аз са се погрижа за тях, а Пейдж. Момичето, което Огъст толкова отчаяно искаше да види.

Минах през партера, който бе огромен. Хотелът беше в онзи стар викториански стил. Бежови и кафяви , подредени в правоъгълници, изчистени до скърцане плочки, старинни колони, извисяващи се около главната пътека и общо взето се чувствах като буболечка тук. Повиках асансьора и зачаках са дойде. Потропвах нетърпеливо с крак. Най-накрая чух дразнещият звук и тежките врати се отвориха. Влязох и натиснах пети етаж.

-Задръжте!-чух един не толкова познат глас. Спрях вратите и жената от по-рано дотича едвам-едвам на високите си и тънки като игли токчета.-Благодаря!-усмихна ми се искрено, а аз отвърнах. През пътуването нагоре ми идеше да се просна на мрамора. Простенах заради тъпата болка в раменете.- Да не би някой да се нуждае от масаж?-проговори отново чернокосата, а аз кимнах замечтано.-Знаеш ли, още не съм изпробвала тукашния масаж, а и нямам приятелки в Дубай. Какво ще кажеш да отидем двете? По женски?-замислих се над предложението и си го биваше.

-Страхотно, утре и без това имам почивен ден, а и ми се натрупа доста напоследък. Съгласна съм. Къде да те търся?- съгласих се набързо.

-567 стая, към два на обяд?-кимнах й и тя слезе на етажа си, а след секунди и аз също.

Побързах да отключа апртамента и още щом влязох, захвърлих ужасните обувки нанякъде. Махнах още по-неудобната рокля и се проснах на дивана, слагайки краката си върху бедрата на Найл, който отдавна си беше дошъл.

-Заповядай!-иронизира той, а аз му се усмихнах нахално.-Как мина?-попита ме, а аз вдигнах вежда. Днес беше не по-малко изморително, физически и психически.

-Е, срещнах жена, с която ще ходим утре на масаж. Поне това беше добре.-продължихме да си говорим, от време на време, поглеждайки към работещия телевизор. Смяхме се и то доста.

Когато отворих очи, видях, че е 13:42. Осъзнах, че закъснявам и скочих като попарена, вадейки някакви дрехи. Навлякох сиви тесни дънки, черна блуза и обувки на платформа. Отивам на масаж, но не със Стеф, а с богата лелка. Сресох се и излязох от апартамента. Щом влязох в асансьора започнах да се обувам. Тъкмо сложих втората си обувка и вратите се отвориха, срещайки вече познато лице.

-Здравей!-поздравихме едновременно и се засмяхме. Заговорихме за нещо, докато не стигнахме подземния етаж, където всичко беше не по-малко лъскаво и огромно.

Поздравихме младото момиче, а чернокосата поръча пакетите масаж. Показаха ни къде да се съблечем и ни дадоха кърпи. Останах с отворена уста, когато видях кои са масажистите - секси младежи, с тесни бели тениски, прозиращи на всеки инч. Уникални прически и изобщо. Те. Бяха. Перфектни. Сякаш изкуствени, но както и да е. Жената до мен само се усмихваше предизвикателно. Разтвори кърпата и легна по корем на масата, като за щастие не видях нищо. От друга страна аз не я разтворих. От къде на къде? Момчетата започнаха да си правят, каквото трябва, а ние се разприказвахме отново.

-Всъщност, така и не разбрах откъде си.-наистина не ѝ бях казала.

-От Ирландия. С близнака ни се преместихме в Америка, но се получиха усложнения и сега сме тук.-спестих доста подробности.

-Блузата ти ми хареса. Сложна кройка дантела. От някое гадже?-поех си рязко дъх. Не бях осъзнала, че съм сложила блузата от Хари.

-Така и не се събрахме. Отблъсках го, защото не може да има нищо между нас. Затова сме тук с брат ми. Осиновиха ни, но той и момичето в семейството е влюбиха, а аз имах афера с едно от момчетата. Казваше се Хари. И те дамата бяха осиновени.-в крайна сметка изпях всичко. Малко ми стана неловко от момчетата, които подслушваха, но игнорирах това чувство.

-Хари? Страхотно име. И аз имах син с това име, но се случиха някои нещастия и даже не знам дали е жив дори.-като се замисля и аз не знам. Не сме се чували вече близо месец.-Аз съм Анн, между другото.-засмях се. Наистина бях забравила да я питам за името ѝ.

-Дакота Хоран, вече Томлинсън.-нямам представа защо казах фамилията си.

Масажът продължи около един час, а след това се разбрахме да излезем по магазините. Въпреки годините си, характерът ни е сходен и си паснахме като наборки. Тъкмо излязохме от хотела, като минахме първо през нейния апартамент, за да си облече нещо по-дълго, тъй като тук законите за голотата на жените са доста строги. В полезрението ми попаднаха няколко малки хулиганчета, които ритаха куче. Без да се замисля изтичах до тях, бутайки едното момче от кутрето.

-Какво си мислите? Родителите ви знаят ли какви лоши неща правите?-скарах им се точно като някаква бабичка.-Да не искате и аз да ви набия?-чувах как Анн се подхилква зад нас.

-Да те видим, бабче!-каза ми едното момче. Говореше добър английски, което ме учуди. -Какво ще ни направиш?-зяпнах от това как ми говори седемгодишното, къде да родителите му?

-Ако тя не ви набие, аз ще ви напляскам! Изчезвайте!-чух познат глас и се обърнах светкавично, докато децата бягаха нанякъде.

-Лиам!-извиках повече от щастливо и скочих на врата му, увивайки краката си около кръста му.-Какво правиш тук?-слезнах на земята и клекнах до кученцето. Голдън Ретрийвър. Какво прави такава порода куче на улицата, един Бог знае.

-Всъщност, какво правим ние тук.-поправи ме, а аз сбърчих вежди. Анн изглеждаше особено заинтересована.-Тук съм с Луи, Зейн, Стеф иии Хари.-замаях се и тупнах по дупе до кучето. Поне не заболя.

-Хари? Това не е ли онзи Хари? О, никакви магазини, трябва да видя на кой си разбила сърцето.-ситуацията не ми беше смешна, но на нея ѝ беше.

Кимнах и взех животинчето. Найл, иска, не иска, ще си имаме куче. Няма да го оставя тук. Бяхме на няколко метра от хотела, затова обърнахме ход и тримата влязохме след само секунди, които ми се сториха като стотни. Не мога да го видя! Не съм готова! Въпреки дърпането ми, влязохме и се насочихме към диванчетата отстрани. Щом приближихме се забих на място. Хари стана, но очите му не бяха върху мен, а върху Анн.

-Хари?-едва дочух гласа ѝ.

-Мамо.-рече той студено. Доста студено.