Гледната точка на Мелъди:

Днес направо летя от щастие. Още от сутринта денят ми започна хубаво, въпреки че е понеделник. Събудих се без досадната аларма на телефона, защото заради някакви събрания в университета ни викаха чак от следобед и успях да се наспя добре. И това всъщност не е най-важната причина. Това заради, което всъщност цял ден не съм свалила глупавата си усмивка от лицето е, че с Тайлър правим две седмици от както сме заедно или по-скоро от първата ни среща. Това е първата ми по-сериозна връзка от раздялата ми с Джъстин насам. Разбира се, след него имаше няколко приспивания с момчета, които обикновено срещах по клубовете, но нищо по-сериозно. Тогава просто исках да му го върна, а сега мисля, че ще се получи нещо от това с Тайлър. Днес за щастие въпросният човек, който се опитвах да избягвам, не беше идвал на лекции, защото не го бях забелязала никъде. И по-добре като се замисля, достатъчно съм се измъчвала заради него.

В момента вече бях приключила с университета и смятах да изненадам Тайлър в офиса му. Мислех да го поканя да излезем някъде, ако вече е свършил с работата си или пък да отидем у нас. Тъй като не знаех къде точно е сградата, в която е той, трябваше да се поровя в интернет и да намеря адреса. Не ми отне много време. Извиках си такси и му съобщих къде да ме заведе. Пътя до работата му беше дълъг и добре, че се разубедих да вървя пеша, защото само с кола пътувах около двадесет минути. Таксито ми излезе малко по-скъпо от обикновеното $2,60 за разстоянието от университета до нас, но все пак имаше повод и си заслужаваше.

Сградата си личеше, че е от по-новите и модерни постройки. Цялата отвън беше направена с тъмно синьо стъкло, през което не се виждаше много. Беше и доста висока, та ми се стори малко вероятно Тайлър да погледне надолу и да ме забележи. Влязох във фоайето и се насочих към рецепцията.

- С какво мога да ви помогна? – попита ме блондинката, стояща зад компютъра си, без да си дава зор дори да ме погледне.

- Търся Тайлър Пейн. – отговорих ѝ аз.

- Много хора търсят господин Пейн. Имате ли уговорен час за среща с него?

- Не, но...

- Тогава ще трябва да си запишете. – каза ми надуто кифлата и защрака по клавиатура като отново не си направи труда да си вдигне главата към мен. Погледнах табелката с името ѝ. Казваше се Лилия.

- Добре тогава, Лилия, ще съобщя на гаджето си, че не сте искали да ме пуснете при него. – обидено казах и се завъртях уж, за да си тръгна. Трябваше само да изчакам 3... 2... 1 и ...

- Съжалявам, госпожице Бътлър, не Ви разпознах. Веднага ще Ви заведа при господин Пейн. – блондинката стана от стола си и ме насочи по коридора с асансьора. Натисна копчето за последния етаж на сградата и ме погледна. – Щом стигнете последният етаж ще видите, че може да се свие наляво или надясно. Вие ще тръгнете на ляво и смятам, че няма начин да пропуснете единствения кабинет в тази посока. – опита се да се пошегува тя и се засмя престорено. Не си направих труда да ѝ отвърна с нещо. Тази Лилия не ми харесваше. Още щом разбра коя съм започна да ми се подмазва. Такива хора просто не заслужаваха доброто ми отношение. Тя видя, че няма да ѝ се получи номера и отново стана сериозна. – А там пред кабинета ще бъде неговата секретарка, която ще го уведоми, че сте дошла.

- Благодаря. – казах, а тя остави вратите да се затворят.

Пътувах нагоре като че ли цяла вечност, а когато вече стигнах и погледнах през прозореца срещу вратите на асансьора направо ми призля от височината. Отдръпнах се от тях и си обещах повече да не гледам надолу. Напред, където гледката е изумителна и обхваща по-голямата част от града – да, но надолу – не. Тръгнах по коридора наляво, както ме упътиха и заварих празно бюро отстрани на една голяма двойна врата. Предположих, че там би трябвало да стои секретарката на Тайлър, която в момента не се виждаше никъде. Изчаках минута, две, за да видя дали няма да се появи, но не никой не дойде. От към офиса се чу смях и то женски. Тази работа трябваше задължително да се провери. Не чукнах на вратата, а направо влязох като бутнах една от двойните врати. Прекрачих прага и се озовах в една доста голяма зала с маса и много наредени столове около нея. Естествено в нея отново нямаше никой. Изчаках малко, за да мога да чуя от къде идва този ужасно писклив смях и да разбера, в коя от трите врати на дясната стена да вляза. След минута се чу отново и ми стана ясно, че е от последната врата. Натиснах дръжката и отворих.

Ще ми се да не го бях правила. Гледката меко казано ме раздразни. Тайлър Пейн, един от управителите на тази сграда и мое сегашно гадже, най-нехайно се беше облегнал на стола си и зяпаше червенокоската, седнала върху бюрото му. Огледах момичето, което най-нагло си стоеше с кръстосани крака и набрана пола пред него. Изглеждаше висока, слаба и с прекалено много грим. Беше се фокусирала изцяло върху гаджето ми, който сякаш не обръщаше чак толкова внимание на външния ѝ вид. Усмивката му към нея беше по-скоро приятелска, но все пак какво изобщо правеше с нея? Секретарката му, за разлика от самия Тайлър, въобще не ме забеляза. Ще ми се и той да не го беше правил. Така щях да мога да се измъкна от офиса му, да се прибера в къщи, да изям цяла кутия със сладолед и да се оплаквам на приятелките си цяла вечер как всички мъже са едни и същи идиоти. А пък на другата сутрин щях да скъсам с него без много обяснения.

Но сега... сега ще се наложи да изслушам какви оправдания ще си измисли Тайлър, за да ме накара да повярвам, че това „не е това, което изглежда“. Тръгнах да излизам, а той викна след мен. Забързах по коридора, но той успя да ме настигне дори преди да достигна асансьора. Хвана ме за лакътя и ме завъртя към себе си.

- Остави ме, моля те, да ти обясня преди да си направиш грешни изводи, Мел. – помоли ме той, а аз не казах нищо. Изводите вече ги бях направила, но нека да го чуем какво е успял да измисли за по-малко и от две минути. – Това вътре е моята секретарка, Андрея.

- Не думай. Видях що за секретарка е тази Андрея.

- Не говори така. Дори не мога да повярвам, че си мислиш подобно нещо. Тя не е такъв човек, нито пък аз. Единствената ми връзка с нея е от вторият брак на чичо ми. Пада ми се доведена братовчедка. – ама разбира се, как не се бях сетила – казах си наум.

- Не станаха ли много братовчедките ти?

- Голямо семейство сме и почти всички работим в тази фирма. А и освен това, ако искаш да знаеш, тя играе за другия отбор. – погледнах го в очите. Не мислех, че ме лъже, но нямаше как да отстъпя. Беше си виновен. Да се постави на мое място. Надали ще му хареса да завари гаджето си върху бюрото на някой друг.

- О, колко хубаво, тогава ви оставям да си работите заедно. – отвърнах сърдито и натиснах копчето за асансьора.

- Хайде де, Мел, не се сърди. – прегърна ме отзад и кръстоса ръцете си на корема ми. – А ти за какво всъщност дойде до тук?

- За нищо. Няма значение.

- Кажи ми. За това, че правим две седмици от както сме заедно ли? – попита той, а аз не му отговорих и се завъртях изцяло към вратите на асансьора. Не ми се вярваше да се сети, но ето, че го направи. – За това е. Изчакай ме тук, веднага се връщам.

Тайлър се завъртя и се върна в офиса си. В този момент не исках нищо друго освен тъпия асансьор да се забърза малко и да пристигне преди него. Разбира се, това не стана. Вярно е, че малко драматизирах, но откъде можех да знам, че онази върху бюрото му е обратна и му е доведена братовчедка.

- Благодаря, че остана. – целуна ме по бузата – Смятах довечера да дойда до вас и да те изведа някъде, но ти ме изпревари.

- Да. – отговорих без много емоция в гласа си.

- Още ли ми се сърдиш? – ти как мислиш?

- Да. – повторих се.

- Какво мога да направя, за да спреш? – отново нищо не му казах. Да се сеща сам. Тайлър въздъхна и ме вкара в току-що пристигналия асансьор. Натисна копчето за партера и започнахме бавно да слизаме надолу. Вътре беше доста просторно, но той избра да се залепи зад мен. Отметна косата ми и постави няколко целувки на рамото ми. – Мислех да ти дам подаръка малко по-късно, но изглежда, че сега е по-наложително.

Аз се опитах да се завъртя, за да видя за какво говори, но той не ми позволи. Издърпа косата ми напред и откри гърба на роклята, с която бях. Сложи ми сребърно колие около врата с малка висулка, на която бяха нашите инициали. Беше много красиво. Докато го разглеждах той постави ръце на кръста ми, обърна ме и залепи гърба ми на отсрещната стена. Целуна ме настоятелно, а аз му отвърнах. Краката ми бяха леко разкрачени, а той се беше настанил между тях. Тялото му беше прилепено към моето една друга част от него беше силно възбудена. Това, естествено веднага породи желание и у мен. Отдавна не бях спала с някой и мисля, че вече е време. Чухме сигнала за това, че асансьора е пристигнал, но никой от нас не помръдна. Тайлър ме целуна за последно по устните, а след това ми прошепна:

- Нямам търпение да те заведа у нас и единственото, което да остане на теб да бъде това колие. – думите му буквално предизвикаха тръпки в цялото ми тяло. Искаше ми се вече да сме в имението му, в онова меко легло, в което вече бях спала няколко пъти. Не ми беше ясно как ще изчакам докато мине вечерята.

- А може ли направо да идем у вас и да пропуснем вечерното излизане? – попитах го докато се качвахме в колата му.

- Колкото и да ми се иска ще трябва първо да хапнеш нещо. Не мога да те държа гладна.

- Ама аз ядох преди да дойда тук. – заинатих се като малко дете.

- Хмм... не знам. Сигурна ли си? – погледна ме той.

- Да. Моля те. – помолих го и поставих едната си ръка на бедрото му. Усетих как се напрегна. - Заведи ме у вас. – запърхах и с мигли за по-ефектно, а той затвори очи и въздъхна.

- Ще ме погубиш, Мелъди. – каза през стиснати зъби, а аз се засмях. Той запали колата и се опита, колкото може по-бързо да стигне имението си.

След няколко минути и доста нарушения спряхме пред къщата му. Той ме издърпа нетърпеливо от колата си и минахме набързо два от етажите, за да стигнем спалнята. Минахме през вратата и се хвърлихме на леглото един до друг. Засмяхме се, защото се държахме като тийнейджъри с бушуващи хормони. Изправих се, за да мога да сваля роклята от себе си. Разкопчах бавно ципа и наблюдавах реакцията на Тайлър. Личеше си, че го измъчвам, защото не успя да се удържи и ме завъртя под себе си преди да успея да я съблека нацяло. С едно движение той я измъкна от мен и си свали блузата. Две думи: невероятно тяло. Явно посещаваше фитнеса доста често. Докато му се наслаждавах той разкопча сутиена ми и се загледа в мен.

- Мелъди, ти си най-красивата жена, която съм виждал досега. – комплимента му още повече ме възбуди и го придърпах за целувка.

Исках да забързаме действията, но в крайна сметка го направихме бавно. Няколко пъти, а чак след това ускорихме темпото. Мога да кажа, че такова удоволствие и такава наслада от някого не съм изпитвала от прекалено много време. Направо бях забравила какво е. Добре, че беше Тайлър, за да ми припомни, а той се справи перфектно с тази задача. Накрая вече след като останахме без повече сили и бяхме предостатъчно задоволени, заспахме заедно прегърнати в леглото му. Вечерта беше една от най-изумителните с него, макар и да не започна много добре. Определено щях да я помня още дълго време.