Гледната точка на Мелъди:

/Две седмици по-късно/

Във всяка една връзка има момент, в който двамата влюбени трябва да се разделят за известно време. В моята този момент настъпи. Тайлър трябваше да замине за Стокхолм и да остане там в продължение на три седмици. Приемах го изключително тежко, защото ние едва се събрахме. Успяхме да се насладим на щастието си само за месец преди работата му да го отнеме от мен. Въпреки всичко го разбирах и го подкрепях. Не бих казала, че щях да тъгувам вкъщи, защото аз също имах планове. Хубавото на това да си в университета е това, че дават ваканции с повод и без повод. Предстоеше една такава и макар че щеше да трае само седмица с Ария и Скарлет си бяхме направили планове още от преди началото на първия семестър. Щяхме да пътуваме до Пуерто Лобос. Това беше курорт в Мексико, който се намираше нито много близо, нито много далече от границата. Именно това обещание беше причината, поради която нямаше да прекарам тази една седмица в Стокхолм с приятеля си. Той също прояви разбиране и заедно стигнахме до споразумението, че ще се чуваме или ще си пишем всеки ден.

Днес беше денят на заминаването ни. Тайлър щеше да се качи на самолета за Европа, а аз и момичета на колата на Ария. Разбира се първо ме очакваше събиране на багаж. Беше едва пет сутринта, но все още имах да подреждам някои неща в куфарите си. Макар че отивахме само за седмица, всичко в апартамента ми преливаше. Снощи Ноа едва не се спъна в една от обувките ми, които бяха пръснати из стаята ми. Планът беше Тайлър да ме вземе оттук в седем, да отидем на летището, за да се сбогуваме, а минути след това Ария и Скарлет щяха да дойдат да ме вземат и трите потегляхме към Мексико.

Когато се събудих първата ми работа беше да се приведа в нормален вид. Взех си душ, измих зъбите си, а след това изсуших и сресах косата си. Върнах се обратно в стаята си и имах тежката задача да избера с какво ще пътувам. Трябваше да избера нещо из между дрехите, които нямаше да се озоват в някой от куфарите ми. Накрая се спрях на едни къси панталонки, бяла тениска с надпис и бели кецове. Вдигнах косата си на опашка и сложих малко грим. Прибрах телефона, паспорта и парите в чантичката си и се заех с това да доопаковам куфарите си. Отне ми известно време, но в крайна сметка натъпках всичко, стараейки се да не се измачка разбира се. И това бяха само дрехите. Да не говорим за това как побрах козметиката, обувките и аксесоарите си. Костваше ми много усилия, но се справих. Оставаше половин час преди Тайлър да се появи, а това означаваше, че ще мога да закуся нещо. Все още имаше палачинки от вчерашната закуска, която брат ми приготви. Как не ги е излапал досега? Извадих течния шоколад от хладилника и се настаних на един от високите столове край плота.

След обилната и вредна закуска измих съдовете и прибрах всичко, което използвах. В този момент на вратата се звънна. Предположих, че е Тайлър и направо взех чантата си. Отворих и както очаквах той беше там.

- Добро утро, Мелъди. – прегърна ме, а след това постави кратка целувка на устните ми. – Къде е багажът ти?

- Вътре, сега ще го донеса.

- Не, аз ще го взема и ще заключа след това. Ти извикай асансьора. – съгласих се и му подадох ключовете за апартамента.

Отидох до асансьора и натиснах копчето. Сигурно е бил на първия етаж и ще отнеме време, докато се качи. Обърнах се в посока към апартамента си и видях Тайлър, който се мъчеше да заключи, докато балансираше куфарите ми. Засмях се, защото отстрани изглеждаше наистина забавно.

- Имаш ли нужда от помощ, скъпи? – попитах го, смеейки се.

- Не, но какво толкова си сложила вътре? Заминавате за седмица. – успя да се пребори с ключалката и тръгна към мен, влачейки куфарите ми. В същия момент вратите на асансьора се отвориха и той направо влезе вътре, а аз го последвах. Очакваше ни дълъг път до летището.

***

Летището. Най-ужасното място, което може да съществува. Шумно и пренаселено. Освен това и доста тъжно, защото това е мястото, на което хора се разделят всеки ден. Някои за по-кратко, други за доста по-дълго, а може би дори и за години. За мое щастие моята раздяла беше в рамките на нормалното, но това не означаваше, че ми е много добре. Тайлър щеше да ми липсва. Много. Привързах се към него, а сега трябваше да не се виждаме цели три седмици. Въпреки това бях силна и щях да се справя с тази раздяла. Много мразех онези гласове, които съобщаваха, че полетът наближава. Караха ме да осъзная, че ми остават само броени минути с приятеля ми. Идеше ми да се разплача, но не го направих, защото знаех, че и той ще се разстрои, а това не исках да става. Знаех, че ще се разтревожи и няма да може да работи спокойно, ако мислеше непрекъснато за мен и за това как си изплаквам очите. Тайлър щеше да пътува в бизнес класата на първокласен самолет и се надявах само някоя стюардеса да не започне да го сваля, защото тогава съм способна да сваля самолета долу и да се разправя с нея.

- Е, време е да тръгвам. Ще ми липсваш много Мелъди, но искам да се забавляваш в Мексико, чу ли? Забранявам ти да се тормозиш с мисли за мен, докато си там, ясно?

- Ясно, но ще е трудно за изпълнение. Обади ми се, когато кацнеш, иначе ще се притеснявам, става ли?

- Добре, мила, ще се обадя. – усмихна се и ме прегърна. Отново се чу онзи досаден глас, който съобщи, че пътниците трябва да се качват. – И без да плачеш, нали?

- Да. – казах и се наведох, за да го целуна. Този път целувката продължи доста по-дълго и беше много по-настойчива и страстна. – Приятен полет и лека работа. – пожелах му.

- А на теб приятна почивка. – пожела ми и взе куфара си, а след това се запъти към изхода за самолета.

Проследих фигурата на Тайлър с очите си и едва след като се скри от погледа ми, си позволих да се обърна. Издърпах дръжките на двата си куфара и тръгнах към изхода. Дано Ария и Скарлет са вече отпред, защото иначе ще се удавя в собствените си мисли, ако някой не ме разсее. За мое щастие малката червена кола на Ария вече беше паркирана отпред. Тя натисна клаксона, за да е сигурна, че съм я забелязала. Отидох до колата, а тя ми помогна да натъпча един от куфарите си в багажника. Другия трябваше да седи на задната седалка до мен, понеже Скарлет беше на предната. Настаних се някъде по средата, за да мога да общувам и с двете едновременно.

- Как мина? – попита ме Скарлет.

- Добре, но много ще ми липсва. – казах и сведох поглед надолу.

- Разбираемо е. Все пак той е първата сериозна връзка, която имаш след раздялата ти с Джъстин. Нормално е да се привързваш по-бързо от обикновено.

- Ти пък откога започна да ги разбираш нещата? – засмях се.

- Ползата от това да си нямаш гадже е, че даваш страхотни съвети. – каза Скарлет.

- Нямаш гадже, ама ти се иска да имаш. Или забрави Остин вече? – Ария я подразни и в замяна получи един лек удар по ръката.

- Е, така и не ми казахте в кой хотел ще сме? – започнах разговор след като колата потегли.

- Ще го видиш като стигнем. Казвам ти само че е най-добрия в целия курорт, популярен сред много млади хора, предимно студенти на нашата възраст и най-важното за Скарлет – пълно е с момчета. – завърши Ария и пусна радиото.

Предстоеше дълъг път, но пък за сметка на това се очертаваше страхотна ваканция. Дано не изникнат непредвидени ситуации на пътя ни, защото го чаках от много дълго време и определено не искам да се провали.