《Love Triangle (BG Fanfiction)》Глава седма

Advertisement

Гледната точка на Мелъди:

Днес беше събота. А това означаваше без университет и най-вече без Джъстин, който винаги изникваше от някъде и то все когато не трябваше. Като например снощи. Все още бях много обидена, заради думите му към Тайлър. Той не го познаваше и нямаше никакво право да говори за него по този начин. Бях изключително ядосана и след като се върнах на масата, помолих Тайлър да си тръгваме. Той не престана да ме разпитва по пътя за вкъщи, но аз просто му казах, че ми е станало лошо. Спестих му информацията за срещата с Джъстин пред тоалетната разбира се. И без това не беше любимата му тема на разговор, така че по-добре, че му я спестих.

Когато се събудих днес имах чувството, че деня ще бъде по-хубав. Бях спокойна, че нямам ангажименти и щях да си почина малко от всичко, случило се напоследък. Реших, че беше крайно време за разходка в мола. Не съм го посещавала от доста време и макар че гардероба ми прелива, някоя нова дреха никога не е излишна. Първо, обаче с брат ми си направихме закуска и си поговорихме. Разказах му за случката от снощи и той, както и очаквах, беше на моя страна, че Джъстин е прибързал със заключенията си относно Тайлър. След като закусихме и аз измих чиниите, се върнах обратно до стаята си, за да се преоблека. Бих звъннала на момичетата да дойдат с мен, но Ария обикновено спи до късно, а Скарлет прекарва сутринта с баща си само за да е далеч от Ейвъри.

Известно време рових из дрехите си, докато накрая не се спрях на нещо семпло, но и лесно за събличане, защото съм сигурна, че ще премеря доста неща и ще прекарам по десетина минути в пробните. Облякох едни светло сиви дънки и една червена блуза с полуръкав. Обух едни бели платформи и си взех коженото яке. Не се постарах да си направя прическа. Просто сресах косата си и сложих малко светъл грим. Пръснах се с парфюм и излязох от стаята си. Намерих брат си във всекидневната да гледа телевизия. Казах му чао и напуснах апартамента. Малко след това излязох и от сградата, в която живеех. Молът не беше кой знае колко близо до дома ми, но пък времето беше хубаво и нямах нищо против да се поразходя малко. Въпреки това минах на по-пряко през парка, който беше пълен. Беше едва единадесет сутринта, а вече деца играеха по люлките и пързалките, а пейките бяха запълнени от майки с колички и възрастни.

Може би около половин час по-късно, стигнах до мола. Влязох през големите врати и първата ми спирка беше любимият ми магазин. Никога не го пропусках, защото имаха много хубави неща и то на доста изгодни цени. Влязох вътре и се поздравих с Мишел. Тя беше една от консултантките тук. Познавахме се, защото наистина обичах да идвам тук, а и вече го правя от три-четири години. Започнах да разглеждам наоколо. Много артикули привлякоха вниманието ми, но за жалост не можех да купя всичките. Накрая се спрях на една светло синя рокля, която сигурно ще ми стига малко над коленете. Взех я от закачалката и се запътих към пробната. Влязох в първата свободна и се започна с обичайното обличане и разсъбличане. Когато най-сетне навлякох плата върху себе си, отметнах завесата и излязох от пробната. Погледнах се в огледалото и определено ми хареса как изглеждам.

Advertisement

- Стои ти много добре. – чух глас зад себе си и се обърнах. Беше Мишел.

- Благодаря. Мисля, че ще я взема. – усмихнах се.

- Хайде, тогава да отиваме да оправим нещата. – каза, а аз се върнах обратно в пробната, за да съблека новата си рокля и да облека старите си дрехи.

Платих за роклята и си размених още няколко думи с Мишел, преди да изляза от магазина. Чудех се сега накъде да поема, но най-вероятно ще посетя магазина за козметика. За мое огромно нещастие, изведнъж пред очите ми се появиха човека, който най-малко исках да видя. Не се учудвам, че я виждам тук, но защо нямам нито един спокоен ден. Дано само не ме види, че ще стане много лошо. Тук сме извън университета и ако ме провокира достатъчно, убедена съм, че ще й се нахвърля отгоре. Разбира се, като си знам късмета, който никога не е на моя страна, всичко това ще се случи. И естествено ще започне, заради Ейвъри, която ще ми каже нещо грубо, понеже вече ме забеляза и устремено върви към мен.

- Я виж ти, и ако това не е най-новата играчка на Тайлър Пейн. – каза след като вече се беше достатъчно близо до мен.

- Кой го казва? Ти, която сама си нова играчка. – засмях се.

- Шест месеца не са играчка. – защити се.

- Да, направо бият моите шест години и половина. – казах със сарказъм, а Ейвъри изпуфтя. Знаех, че се дразни, когато някой разказваше подробности относно връзката ми с Джъстин.

- Знаеш ли какво мисля?

- Не знам, представи си.

- Мисля, че си тръгнала с Тайлър само за да притъпиш чувствата си към Джъстин. Просто не можеш да понесеш, че той вече е с мен. – това беше. Чашата ми преля. Търпението ми към нея беше дотук.

- А аз мисля, че когато излезеш оттук ще ти липсват няколко кичура коса.

Преди да е имала възможност да ми отвърне нещо, аз вече бях пуснала торбата с роклята на земята и бях върху Ейвъри, налагайки я. Тя пищеше и се дърпаше, неосъзнавайки, че така си причинява повече болка. Защо всички си мислят, че използвам Тайлър, когато наистина го харесвам? С Ейвъри продължихме да се бием. Скубехме коси, дращехме, викахме, а край нас вече се събираше тълпа, която вместо очевидно се наслаждаваше на шоуто. За първи път се благодаря, че не си изрязах ноктите преди да изляза, защото иначе сега Ейвъри нямаше да има този прекрасен червен белег на лявата си буза. Тя обаче също не се предаваше. Дърпаше косата ми като за световно, докато аз продължих да й удрям доста здрави шамари. Изведнъж усетих как някой ме издърпа от тялото на Ейвъри, която определено изглеждаше много по-зле, отколкото очаквах. Косата й беше разрошена, а бузите й бяха в цвета на тъмно червения й лак. Когато се обърнах да видя кой е този, който се е осмелил да ми прекъсне забавлението, останах изненадана, но и се ядосах още повече.

- Джъстин, пусни ме! – крещях и ритах, за да се освободя от хватката му. – Ще я науча аз тази!

- Няма да те пусна. Успокой се. – каза ми, но нямах желание да го послушам. Продължих да се мятам в ръцете му, а той ме стисна още по-здраво.

- Пусни ме ти казах, че и ти ще го отнесеш! – викнах му.

Advertisement

- Говори си, не ми пречиш. – изведнъж отнякъде се появи Остин.

- Какво е ставало тук? – попита той идиота, който ме държеше.

- Не питай. Погрижи се за Ейвъри, моля. – каза Джъстин и преди да успея да реагирам вече ме беше метнал на рамо и ме извеждаше от мола.

- Остави ме веднага! – ударих гърба му, но той дори не трепна. – Джъстин, чуваш ли ме по дяволите? Казах ти да ме оставиш.

- А аз не ти ли казах да се успокоиш?

- Не сменяй темата. – толкова бях афектирана, че не забелязах, че вече се намираме на паркинга пред мола. – Да не си посмял да ме вкараш в колата си, иначе... – предупредих го.

- Принцесо, заплахите ти не ми влияят. – каза и отключи колата, а след това ме натика на предната седалка. – Стой мирна. – каза и закопча колана ми.

- Къде отиваш пък сега?

- Да взема покупките ти, които останаха вътре. – обясни ми и затвори вратата, а след това дори заключи. Козел такъв!

Джъстин изчезна обратно в голямата сграда, а аз кръстих ръце и се опитах да се успокоя. Все пак не искам да го убия, когато ми се появи пред очите след малко. Чак такава злоба не съм. Не знам колко време мина, но определено ми се стори повече, отколкото ще трябва на някой да вземе торбите си. Сигурно е проверил гаджето си, което беше главната инициаторка на този бой. Ако не се беше заяла с мен, а вместо това си ме беше подминала, нищо от това нямаше да се случи и аз сега щях да си купувам гримове вместо да съм в автомобила на Джъстин.

Вече бяха изминали петнадесет минути, когато видях как бившия ми се завръща. Отключи колата си и остави торбата с роклята ми на задната седалка, а след това набързо притича разстоянието до шофьорското място. Качи се зад волана и запали двигателя.

- Е, принцесо, къде искаш да отидем? – погледнах го накриво.

- Ние двамата? Да ходим някъде? Не, ти наистина не си добре. Просто ме закарай вкъщи.

- Сигурна ли си, че не предпочиташ да отидем до онази закусвалня, в която обичахме да ходим преди университета? – сещах се за какво говори. Това беше любимото ни място, в което се хранехме доста често.

- Нямаш ли си гадже, за да водиш нея там? – попитах го, но не дочаках отговор. – Закарай ме до дома ми. – Джъстин само въздъхна и подкара колата към апартамента ми.

- Няма ли да ми кажеш защо се сбихте с Ейвъри?

- Не.

- Защо? Имам право да знам защо си сбила с гаджето ми?

- Ами попитай нея. Какво правя в колата ти изобщо, щом толкова се интересуваш от нея?

- Мелъди, престани. Все още ме грижа за теб. Познаваме се от шестнадесет годишни, не мога да се преструвам, че не си част от миналото ми.

- Много мило.

- Но все пак настоявам да ми кажеш защо се сби с Ейвъри. Доста зле си я подредила.

- Пас ли започваш с нея? Я, по-добре спри колата.

- Мелъди, прекаляваш. Успокой се.

- Джъстин, не ме ли чу? Спри колата, по дяволите! – той наби рязко спирачки и те издадоха онзи ужасен звук, от който се стреснах. В следващия момент колата вече не се движеше. – Благодаря. – разкопчах колана си и излязох от возилото като преди това взех роклята си от задната седалка. Надявам се, че ще успея да разсея мислите си, докато стигна вкъщи, защото нямам желание и брат ми да ме разпитва.

***

Влязох в апартамента си и намерих Ноа, точно така както го оставих. На дивана, да гледа телевизия. Дадох му знак, че ще се преоблека и ще оставя нещата, а след това ще се присъединя към него. Набързо се оправих и оставих роклята в гардероба на една закачалка, а после се присъединих на дивана до Ноа.

- Мел, мога ли да те помоля за услуга? – започна много необичайно брат ми.

- Слушам те.

- След час Ария ще дойде и се питах дали не би искала да излезеш някъде за вечерта, или да преспиш у някоя приятелка? - каза неловко и едната му ръка се озова зад врата му. Защо всички мъже правят така като са нервни?

- Шегуваш се? – той кимна отрицателно. – Стига бе, хора. Ще ме изгоните от собствения ми апартамент, за да правите секс?

- Общо взето, да. Съгласна ли си? – изпуфтях, защото никъде не ми се ходеше повече. – Моля те. Не би искала да останеш и да ни слушаш, нали?

- Да, добре, но си ми длъжник. Имайки и на предвид, че те приютих. – размахах му пръст.

- Дадено. – каза и си стиснахме ръцете.

- И къде ще отида сега? – замислих се. Очевидно няма да е при Ария. Не и мога при Скарлет, защото там живее кучката, която ступах днес. То не остана никъде. Може би Тайлър не би имал нищо против да погостувам. Ако и при него не мога, явно ще ходя на хотел. Извадих телефона си и набрах номера на Тайлър. След няколко позвънявания, вдигна. – Ало?

- Здравей, мила. Какво има?

- Ами не знам как да го кажа, но ще давам направо. Брат ми иска да спи с приятелката ми и аз в момента издирвам място, където да пренощувам.

- На това му се директност. Предполагам звъниш, за да питаш дали може да останеш у нас?

- Да, стига да не е проблем. Мога да спя на дивана.

- Аз нямам диван. – сериозно?

- Как така нямаш?

- Просто не ми трябва и не съм купил.

- Значи няма да се получи.

- Защо пък не? Ще спиш в леглото ми.

- А ти къде ще спиш?

- В леглото си. – отговори съвсем спокойно.

- Не избързваме ли?

- Зависи. Ако само ще спим, не. Ще спим, нали така?

- Да. – отговорих.

- Тогава имаме сделка.

- Добре. Стягам си багажа и идвам.

- Мога да мина да те взема. И без това тъкмо щях да се прибирам от фирмата.

- Чудесно. Благодаря. – усмихнах се и казах в телефона.

- Ще съм пред вас след около двадесет минути. Ще се видим скоро.

- До скоро. – казах и затворих телефона.

Изтичах в стаята си на секундата, за да си събера багажа. Трябваше да побързам.

Много се вълнувах, че ще остана с Тайлър. Може да се каже, че това ще е първата важна стъпка в нашата връзка. Дано всички мине нормално и да си прекараме чудесно.

    people are reading<Love Triangle (BG Fanfiction)>
      Close message
      Advertisement
      You may like
      You can access <East Tale> through any of the following apps you have installed
      5800Coins for Signup,580 Coins daily.
      Update the hottest novels in time! Subscribe to push to read! Accurate recommendation from massive library!
      2 Then Click【Add To Home Screen】
      1Click