— Ти какво правиш тук? – попита ядосано Hoseok, виждайки че Jungkook чака пред интензивното.

— Разбрах че Taehyung е ранен. – отвърна му по-малкото момче, което от време на време наблюдаваше с надежда че някой доктор ще излезе и ще каже че Taehyung е напълно добре и нищо не е станало.

— Не мисля че имаш правото да си тук, дори не го познаваш. – каза сопнато Jung Hoseok, приближавайки към Jungkook.

— Напротив. Познавам Taehyung достатъчно, за да съм тук в момента. – отвърна сигурно Kook.

— Не ме разсмивай Jeon. Не знаеш абсолютно нищо за момчето, което лежи в момента на операционната маса. Ас съм този, който е бил до него през цялото време не ти. – каза ядосано Hobi, хващайки Kook за яката на сакото му.

— Не Jung, не е важно кой е бил с него, а кой ще е за напред. Вместо да се караш тук с мен, защо не изчистиш кръвта от ръцете си? Или си мислиш че не се забелязва факта, че именно ти блъсна Taehyung с колата си?

— Ти?! От къде си измисли това? – извика ядосано Hoseok и точно преди да каже още нещо, Jungkook го прекъсна като каза:

— Видях те. Видях как блъсна Kim Taehyung с колата си, а после изчезна Jung Hoseok!

Hoseok пребледня. Захвата му около яката на Kook почти изчезна, благодарение на което двете момчета размениха местата си и сега беше Hobi, който е затиснат на стената и Jungkook, който го е стистнал за яката токова силно, че другото момче имаше проблеми с въздуха.

Точно преди Jungkook да го удари, доктора излезе от операционната зала.

Двете момчета се отдръпнаха един от друг и изчакаха да чуят какво е състоянието на Taehyung.

Лекаря свали шапката си и им се поклони казвайки:

— Съжелявам, но не успяхме да го спасим. Господин Kim Taehyung е мъртъв.

Авторска бележка: Следващата глава е финала хора! 😭😭😭