— Съжелявам за загубавата ви. – каза лекаря преди да се погрижи за останалите си пациенти.

Jung Hoseok най-после разбра колко е сбъркан. Той осъзна, че в желанието си да направи Taehyung свой го погуби завинаги.

— Щастлив ли си вече, след като го уби?! – попита ядосано Jungkook, докато изтриваше сълзите си.

— Аз не исках да го убивам. – прошепна тихо Hoseok, като погледна към операционната. Сълзите му започнаха да текат, размазвайки зрението му.

— Очакваш да повярвам на това?! Ти го премаза с колата си! – извика Jungkook и удари с юмрук лицето на Jung.

Hoseok се озова на пода, плюещ кръв. Той обаче не издаде никакъв звук на страдание, защото знаеше че си го заслужава. Jung направи най-голямата грешка в живота си.

— Защо го направи? Нали го обичаше, мамка му! – кестенявокоското попита, докато обукаляше напред-назад.

— Аз не исках Tae да си спомни за миналото, защото щеше да разбере че го лъжа. – каза тихо Hoseok, като изтри част от сълзите си и се изправи.

— Истината е, че Taehyung катастрофа с бившето си гадже Park Bogum преди няколко години, където Park почина, а Taehyung претърпя амнезия. Това беше достатъчна причина да ме накара да си помисля, че имам шанс с него и за това го излъгах, че Bogum му е изневерил с Wooyoung. Накарах го да си помисли, че наистина има такива спомени и че е сбъркан, когато всъщност аз съм сбъркания и не трябваше да го правя, защото той така и не ме обикна. Kim Taehyung имаше тругно детство с баща му, който изостави него и майка му заради друга жена с пари, поради което той трудно се доверяваше на другите. Bogum в действителност искаше да го зареже заради друг, но преди да му го каже те катастрофираха и Park загуби живота си. Постоянно напомнях та Taehyung, че е бил ужасно гадже за да не се влюбва в никой друг, за да ми даде шанс на мен, но тогава ти се появи и обърка плановете ми Jeon. Taehyung се влюби в теб.

Jungkook остана изненадан от последното нещо, което чу, не до толкова за всичко останало, тъй като той знаеше че Hoseok е направил тези ужасни неща от Jin, който му беше разказал за всичко, но не можел да обясни и на Taehyung от страх, че ще напреди на семейството му.

Точно за това и Jungkook състави този план с помощта на приятеля си Min Yoongi, като помолиха доктора да каже че състоянието на Taehyung всъщност е много критично, когато той всъщност има само няколко повърхностни рани.

За да накара Taehyung да повярва обаче той реши да запише признанието на Jung Hoseok на телефона си, след което изпрати SMS на Yoongi за да изпрати полиция.

Taehyung, който се очакваше да стои в стаята си и да си почива, се осети че нещо нередно става и реши да провери, поради което чу цялото признание на Jung, без да бъде забелязан в края на коридора.

Без да изчака оправданиятя на Hoseok, Taehyung се отправи директно към него и след като застана зад Jung, го потупа по рамото. Hoseok се обърна и видя Taehyung – жив и здрав. Понече да го прегърне, но Kim се отдръпна и му зашливи пленница.

— И след всичко имаш наглостта да плачеш за мен? Когато се представяше за мой приятел, всъщност си се подигравал с мен и доверието ми към теб Hoseok. Не мога да повярвам, че си способен на подобно предателство! Защо? Аз какво съм ти направил, за да се отнасяш така с мен? – извика Taehyung, след което удари още един шамар на Jung.

— Повече не желая да те виждам, нито да те чувам Jung. Върви и излекувай болния си мозък! – Hoseok се опита да докосне Taehyung, както и да му обясни че не е искал да стори всички тези злини, но от скоро червенокосото момче не желаеше да чува нищо повече.

— Господин Jung Hoseok? Ние сме от областна полиция Soul, вие сте под арест за опит за убийство на Kim Taehyung. Имате правото да си наемете адвокат, както и да запазите мълчание, всичко което кажете може да бъде използвано срещу вас в съда.

След което, Jung Hoseok завинаги напусна живота на Kim Taehyung.

— Taehyung, добре ли си? – попита Jungkook, виждайки сълзи в очите на Tae.

— Имах му толкова голямо доверие, винаги си мислех че той ме е защитавал! – каза Taehyung, като остави Jungkook да го прегръща, зарови лицето си във врата му и изля всичките си чувства. Защото знаеше, че този път наистина може да се довери на някой.

Kim Taehyung не е престъпник, нито убиец. За смъртта на бившето му гадже в катастрофата е напълно виновен отново Jung Hoseok, който по-късно в управлението призна, че е повредил спирачките на колата на Taehyung именно, за да се оттърве по-рано от Bogum.

Минаха няколко месеца от както Jung Hoseok е осъден, след което и изпратен в психиатрия, за да излекува изкривеното му разбиране за света.

Jeon Jungkook и Kim Taehyung се събраха и официално станаха гаджета. На червенокосото момче вече не му се налагаше да е гледач-измамник, тъй като си имаше достатъчно добре платено гадже, което с радост пое инициативата да се грижи за него.

Секретаря на Jungkook – Park Jimin и най-добрият му приятел Min Yoongi също се събраха и забивяха щастливо заедно на един екзотичен оствор, като скоро дори ще сключват брак.

Kim SeokJin и Kim Namjoon си осиновиха още едно прекрасно детенце, като се наслаждават на брачния им живот.

Jung Hoseok, вече осъзнал грешките си обеща пред Taehyung в съда, че ще се промени, за да заслужи приятелството му отново, колкото и време да мине. Той е щастлив, че Taehyung е с човек, който го обича много и го дарява с чистата любов, която той не притежава.

Не ти е нужно много време, за да се влюбиш в някой. Понякога отнема няколко секунди, както и една магична топка за предсказания.

Всички вършим лоши неща, за които после съжеляваме, но е важно да го осъзнаем и да сме склонни да се променим, към по-добро.

Не трябва да се страхуваме да обичаме, все пак не се знае кой ще улови сърцето ни (to capture a heart). За това, каквото и да става, за да обичаме някой друг, първо трябва да се научим да обичаме себе си!

Авторска бележка: И така още една история стигна до края си! Благодаря ви много за това че отделите от времето си, за да я прочетете и че не се отказахте от нея, както аз бях на път да направя.

Тъй като действията на историята се развиха в доста по-различна посока, от която очаквах, ще напиша епилог към нея, за да си предоставя смута, който винаги присъства в историите ми!

Отново ви благодаря за това, че прочетохте историята и се надявам да следите и останалите ми с такъв интерес, както следяхте тази.