(*^▽^*)

Вече беше 16:30 и Клеър ме водеше към Лондонското око. Нямам идея какво е намислила, но не върви на добре.

-Не може ли просто да се върнем в хотела? Не ми се ходи никъде. - Оплаках се.

-Не! Хайде де, ще е забавно. Нали ти искаше да отидем на колелото? Какво стана сега?

-Стана това, че с Люк не сме в най-добрите си отношения и просто искам да си седя в стаята.

-Наясно си, че там е гаджето ти нали?

-Именно. Иска да си поговоря с него.

-Но?

-Той ме отбягва, защото ревнува. Момчетата ми казаха, че е заради случката с Хари от вчера и сега не си говорим. - Обясних просто и свих рамене.

-Ще се оправите. - Каза тя. - А сега нека се повозим малко. Кога пак ще дойдеш в Лондон?

-Не се знае. - Засмях се. -Хайде да се връщаме де. Моля тее...

-Няма смисъл. Стигнахме. - Каза весело и ме набута в една от кабинките. - Стой тук, аз идвам ей сега.

Въздъхнах и се облегнах назад. След минутка се върна с пуканки и кола.

-За какво е това? - Попитах объркано.

-Просто дръж. - Каза и отново излезе. След миг Люк беше набутан в кабинката от Киан.

-Какво става? - Попита объркано той.

Опитах се да сляза, но в този момент колелото тръгна.

-Приятно прекарване. - Клеър извика и се сгуши в Киан.

-Ще те убия. - Изсъсках и се облегнах отново.

-Хеййй Амбъъър... - Каза Люк и се почеса неловко по врата. - Каакк.... - Започна , но не довърши, защото атракцията спря.

Погледнах на долу и видях как Киан и Клеър се смеят.

Миг след като спряхме Люк изпищя като момиче и се сгуши в мен.

Засмях се леко и започнах да го галя успокояващо по главата.

-Страх те е от високо? - Попитах.

-Апф... естествено, че не.

В този момент кабинката се разклати и Люк отново изпищя.

-Дръж мее! - Извика и се сгуши отново в мен.

-Да, естествено, че не те е страх. - Извъртях очи. - Погледни залеза. - Казах и погледнах замечтано.

-Не искам да си отворя очите докато не слезем. - Отвърна твърдо той.

Въздъхнах и поставих лека целувка на лявата му буза. Той отвори едното си око и ме погледна. Последва целувка и по дясната му буза, след което той отвори и другото си око. Миг след това ме целуна сладко точно под светлината на залязващото слънце.

Знам, забавих се много, също така е и много късо, но....... Просто нямах време. Тази глава я писах под голям натиск от страна на най-добрата ми приятелка, която почти ме уби, защото се забавих толкова много.😂😂❤