-Дообре, скучно ми е. - Хари се оплака.

-На мен също. - Не пропуснах да кажа. -Какво ще правим?

-Какво ще кажете да отидем на ледената пързалка. - Найл предложи.

-Аз съм за. - Каза Люк и ме погледна.

Кимнах и погледнахме към останалите.

-Бройте ни. - Каза Майкъл и всички станахме да се оправим.

След 30 минути вече бяхме в покрайнините на града.

-Лондон е доста красив... - Казах и се сгуших в Люк.

-Съгласен съм. - Прегърна ме през кръста. - Искаш ли после да обиколим града?

-С удоволствие. - Усмихнах се и се присъединихме към останалите.

След като взехме кънките си се пуснахме по леда. Една малка подробност - не мога да карам кънки. Веднага паднах. Клеър дойде да се притече на помощ, но и тя падна върху мен. След няколко неуспешни опита за спасение, всички бяхме на леда смеейки се.

-Не можеш да караш кънки? - Попита Майк, след като се изправихме.

-Не, просто реших да видя дали леда е студен. - Казах със сарказъм.

-Ха-ха.Каква си забавна. - Той извъртя очи и отиде при другите.

Седях на едно място и гледах останалите как се забавляват, докато не усетих чуждо присъствие.

Обърнах глава и видях Хари.

-Хей. - Той се усмихна се. - Искаш ли помощ?

Кимнах с усмивка и хванах ръката му. Започна да ме придърпва леко по леда.

Цял ден Хари ме учи да карам кънки. По едно време тръгнах да падам, но той ме хвана и ме погледна в очите.

-Ъмм? - Чух гласа на Люк.

Веднага се обърнах и Хари ме пусна, но загубих равновесие и паднах.Отново.

-Да тръгваме. - Люк каза студено.

Кимнах и с негова помощ се изправих.

Тръгнахме към хотела ни, заедно с момчетата. През целия път Люк избягваше погледите ми и въпросите ми.

Като се прибрахме в апартамента, обявих, че си лягам и отидох в стаята ми.

(*^▽^*)

Амбър отиде в стаята ни и явно си легна. Другите момичета също си легнаха и останахме само момчета. Майк поръча пица и пуснахме някакво жълто предаване по телевизията.

-Люк, какво си оклюмал? - Засмя се Кал.

-Нищо.За какво говорим? - Опитах се да сменея темата.

-За теб. - Майк се засмя.

-Я колко съм бил известен. - Също се засмях.

-И много скромен. - Намигна ми Лиам.

Показах му среден пръст и пак се засмяхме.

-Хайде да правим нещо забавно. Да събудим момичетата... - Започна Хари, но аз го погледнах лошо и той спря.

-Какво става? - Аш попита объркано. - Да не сте се скарали?

-Не, нищо няма. - Казах с престорен глас. - Отивам за вода.

Запътих се към кухнята, но видях Хари и спрях.

-Сам. - Уточних, но той продължи да върви след мен.

-Какво искаш? - Попитах като затворих вратата на помещението, за да не подслушват другите.

-Какво ти става? - Почти извика той. - Приличаш на буреносен облак от както тръгнахме от пързалката.

-Може би си имам причини. - Усмихнах се мазно и се запътих към мивката.

-Ясно... - Каза той и се засмя.

-Какво е ясното? - Попитах объркано.

-Ревнуваш. - Засмя се той.

-Моля?! Аз не ревнувам, знаеш това.

-Напротив, ревнуваш Амбър...от мен. - Той се засмя още по-силно.

-Много смешно Стайлс. - Извъртях очи.

-Просто си признай и ще ти помогна да си оправите отношенията.

-Че те са си наред. - свих рамене. - А и не ревнувам.

-Тя ти се сърди. Каза ми го.

-Супер, сега сте си първи приятели.

-Наистина я обичаш, щом я ревнуваш толкова силно.

-Престани! Аз. Не. Ревнувам. - Казах почти спокойно.

-Да, да, се едно. -Той извъртя очи.

В този момент останалите влетяха през вратата.

-Какво? - Попитах объркано.

-Мислехме, че ще се сбиете и за това влязохме да ви спрем. - Найл сви рамене. - Какво става?

-Нищо. - Казах просто и свих рамене.

-Напротив. - Обади се Хари. - Люк ревнува Амбър... от мен.

Останалите момчета се засмяха леко.

-Казах ти. - Киан се усмихна и подаде ръката си към Аштън.

Аш му подаде двайсетачка.

-Ама вие и облози ли правите? - Попитах. - Момчета, всичко е просто. Аз не ревнувам.

-Мислиш ли? - Засмя се Кал.

-Добре и ако е така какво? Всеки би го направил, ако види гаджето си в прегръдките на друг. - Вече се ядосах. - И за протокола: Не ревнувам. - Казах последно и отидох към стаята ни.