На другия ден вече пътувахме към следващата ни дестинация, а именно Лондон. Обичам Лондон, но за жалост трябваше да стана в 4. Дам Клеър също не беше една от най-доволните, но се примири и заспа веднага щом се издигнахме в облаците.

Около 2 часа по-късно вече кацахме в столицата на Великобритания.

-Колко е часа? - Попитах уморено.

-Ъмм... - Кал погледна телефона си. -7 часа.

-Чакай, не излетяхме ли в 7?

-Дам, но в Милано.

-Как мразя тази часова разлика.

-Да, да хайде. - Люк ме задърпа към куфарите ни.

Взехме си багажа и се качихме в колите. След около 20 минути се настанявахме в хотела.

Този път бяхме в един мезонет. Дори нямах представа, че има мезонети в хотелите.

-Колко са стаите? - Майк се метна върху канапето в средата на стаята.

-Колкото са ни нужни. - Просто му отвърна Люк

-По-точно?

-Четири. - Показа се Аш от една от вратите.

-Значи всички сме на едно а? - Попитах и погледнах със заговорническа усмивка към Клеър и Бриана.

Те се засмяха и кимнаха.

-А къде е нашата стая? - Попитах Люк.

-Точно тази. - Показа ми една врата в ляво от мен.

-Перфектно- казах и се затичах към голямото легло.

-Хей чакай ме. - Люк се засмя и се затича след мен.

Метна се на леглото веднага след мен и започна да ме гъделичка.

-Не.. Люк.... - Опитах се да се измъкна, но не се получи. - Моля те....

-В замяна на целувка. - Той се махна ръцете си от мен и зачака.

Надигнах се леко и го целунах по бузата.

-Хейй... - Направи тъжна физиономия.

-Не каза къде. - Свих рамене и се запътих към вратата. Той обви китката ми с ръка и ме обърна към него. Само миг след това сля устните ни.

-Така вече е по-добре. - Засмя се той и ме целуна отново. - А така перфектно.

-Хмм... - Направих се на замислена. - Ами така? - Целунах го аз.

-Хмм...може би - Люк се засмя

Седяхме и се гледахме докато вратата не се отвори с трясък. Моментално извъртях глава на там и видях Клеър с воден пистолет в ръце. Започна да ни пръска и да се смее. След това влезе Бри с два пистолета. Подадени ги и излезе.

Около час се пръскахме така докато оправителят не се обади да каже, че има оплакване от нас.

-И сега какво ще правим? Всичко забавно ли ще докладват на оправителя? - Седнах недоволно на дивана.

-Явно да. - Въздъхна Майки. - Хайде да си поръчаме пица?

-Пицаа! - Извикахме с Клеър в един глас и се засмяхме.

Майкъл поръча по телефона и зачакахме.

-Хей това е нашата песен. - Посочи Люк на един от каналите, докато превъртах каналите. Усилих телевизора и момчетата започнаха да припяват. Аз и Бри започнахме да скачаме, докато на вратата не се почука.

-Пицата! - Извиках и оставих останалите да си танцуват.

Открехнах вратата и видях 4 момчета с наведени глави на долу да държат 4 кутии пица.

-Някой да е поръчал пица? - Каза единият и вдигна леко главата си.

Боже! Това са One direction!

-Ъм... - Почесах се нервно по врата.

-Пицата е за тук нали? - Хари се усмихна.

-Предполагам . - Засмях се и им направих път да влязат. - Аз съм Амбър.

-Знаем . - Казаха в един глас.

-Добре тогава.... - И пак стана неловко.

Влязохме при останалите, които вече ровеха в телефоните си.

-Пицата е тук . - Казах и се върнах на дивана.

-Момчета! - Извика Майк и скочи при тях. Останалите от групата последваха примера му и започнаха да се прегръщат.

-Дам, явно вървят с пицата. - Казах и се засмях, след което бях придърпана в групова прегръдка.