Прибрах се от болницата.Наистина се зачудих,какво му става на Jong Suk.Не го разбирах.Дори тогава той не искаше да прави секс с мен.Мисля,че трябва да говоря с него.

Един ден след училище му звъннах .Звънях дълго.

-Ало?

-Ало,аз съм Ha-Neul.

-Ох,кажи.

-Да не те събуждам.

-Малко.Да не е станало нещо?!Добре ли си?!

-Всичко е наред.Спокойно.Просто искам да поговорим за нещо.Искаш ли да се видим.

-Защо не дойдеш у нас?

-Jong Suk!!!

-Спокойно.Нищо няма да ти правя.Просто майка ми ми забрани да излизам.

-Защо?

-Онази вечер се напих и правих и други глупости.Е,свърших в болницата...

-Защо не си ми казал?Добре ли си?

-Ha-Neul,да не би да се тревожиш за мен.

-Малко.

-След колко време ще дойдеш?

-Ъм,един час.

-Окей.Чакам те.

-До скоро.

-Об...чао.

-Какво?

Докато се усетя,той затвори.Какво му беше?Да не би да искаше да каже,че ме обича?!Охх,той ми причинява главоболие.

След един час:

Звъннах на звънеца.Бах нервна и не знам защо.Почаках две-три минути.Вратата се отвори.Бях изненадана от гледката.Jong Suk седеше пред мен полугол.Изгледах го адски странно.

-Не ме гледай така де.

-Виж се как ми отваряш вратата.Има ли смисъл въобще да влизам?

-Е,щом не искаш,не влизай!

Той ми тръшна вратата под носа.

-Lee Jong Suk.

-Кажи,скъпа.

-Отвори ми.

-Е нали искаш да си ходиш,а сега отвори ми.Хайде,избери най-после къде ще стоиш.

-Отвори ми.

Той ми отвори.

-Сигурна ли си?

-Да.

Влязох.

-Накъде?

-Какво ще кажеш за моята стая?

-Сериозно ли? 😑

-Е,защо винаги си мислиш глупости.Татко има важни гости в хола и не можем да идем там.

-Баща ти има важни гости,а ти се разкарваш полугол из къщата?

-Е,сега...

-Ти наистина си уникален...

Започнах да се качвам по стълбите.Знаех къде е стаята му.Там бях,когато за първи път го видях да плаче.

Седнах на дивана.Той седна до мен.

-Таа,какво е станало,че майка ти те е наказала?

-Ами...малко се напих...

-Jong Suk?

-И малко с хапчета се нагълтах.

-Абе ти нормален ли си.Защо?

-Ами защото бях депресиран.

-Те хората като са депресирани обикновено ядат сладолед,а не се наггълтват с хапчета.

-Е всеки си има начини да преглътне тъгата си...

-Е ти така си опитал да я преглътнеш,че замалко не се самоуби...

-Айшш,не викай де...

-Lee Jong Suk,ти мислиш ли изобщо,ако нещо ти се случи,какво ще правя аз?

-Аммм,ъ?

-Охх...

Той ме бутна на леглото...

-Ha-Neul,защо се тревожиш за мен?

Той се вдигна и ме остави да лежа.

-Не знам.

-Е как така не знаеш?

-Ами наистина не знам.

-Охх,колко си тъпа.

-Ейй.

-Ам,какво ще направиш,ако ми се случи нещо?

-Не знам.Вероятно ще ми е тъпо.

-Ами ако умра?

-Не говори глупости.

-Сериозен съм.

-Какво ти става напоследък?Променил си се.

-Защо?

-Не правиш такива простотии като в миналото.Не се държиш перверзно.

-Сега е различно.

-Кое му е различното.

-Тогава имах цел и знаех,че си моя.Сега не е така.

-А как е?

-Ти си прасе на онзи.Аз не съм твой собственик.

-Прасе?

-Добре,хайде от мен да мине,овца.

-Крава.

-Муле.

-Охх,защо си такъв.

-Не ти ли харесвам.

-Не е това.Просто не знам как да се държа с теб сега.

-Аз просто те харесвам.Затова се държа така.Но...

-Моля те,спри.След това,което ми причини,едва ли бих те харесала отново.Съжалявам.

Станах и си тръгнах.Не погледнах назад.Това е краят.