Изписаха ме от болницата и две седмици седях у нас.Най-накрая отидох на училище.Не,че имах голямо желание за учене,просто исках да видя онази кучка.Надявах се да е там.Но не беше.Минаха дни,седмица,две.Не дойде.Какво ставаше?!Реших да попитам Hyuna.Видях я близо до тоалетните.

-Къде е Ha-Neul?

-Ами тя..

-Не ми овъртай и кажи къде е.

-Тя е на самостоятелно обучение.

-Вкъщи?

-Да!

Щом се прибрах вкъщи,майка ми ми съобщи,че Ha-Neul е казала да не я търся.Все едно не знае,че ще направя обратното.

Отидох до дома й.Позвъних.За късмет ми отвори тя.

-Jong Suk,какво правиш тук?

-Баща ти тук ли е?

-Не.

Влязох вътре.Хванах я за гърлото и я притиснах до стената.

-Сега ще си отмъстя за всичко,което ми причинихте!

Той ме завлече нагоре по стълбите.Знаеше къде е стаята ми.Беше идвал и преди.Тръшна ме на леглото.

-Какво съм направила, Jong Suk? Пусни ме, умолявам те!- сълзите ми се стичаха, не можах да ги спра.

Не го интересуваше че плача, продължаваше с действията си. Махна колана си и завърза ръцете ми за леглото с него. Нямах сили да се дърпам, но продължавах да крещя.

- Някой да ми помогне!- крещях, опитвах се да го изритам, но той беше притиснал краката ми.

-Какво стана? Никой не може да помогне на безпомощното момиче, колко жалко.

Съблече блузата си, започна да ме целува грубо, хапеше устните ми. Имах чувството, че ще ги откъсне, дори и с това ми причиняваше болка. Буквално разкъса блузата ми и я захвърли в края на стаята.

-Недей, моля те! Спри!- Продължих с молбите си.Вече едва говорех. Очите ми бяха червени от сълзите.-Моля те..

-И аз молех брат ми да се върне, но не се върна.- Махна сутиена ми, започна да оставя смучки по гърдите ми.

-Jong Suk, нещастник! Остави ме, нямам вина за нищо!- Едва излизаха думите от устата ми, нямах сили вече да говоря.

Започна да сваля панталона ми, след което свали и неговия. Отърва се от бельото ми, от неговото също. Застана над мен, разтвори краката ми и постави члена си на входа ми. Сълзите ми автоматично падаха. Знаех,че ще ме боли, но вече нямах сила да крещя.

-Ще ти причиня болка, каквато ти на мен причини.-Все още стоеше над мен, аз го гледах с ужас.

- Недей..- Изшептях, затворих очите си и той рязко и бързо навлезе в мен. Крясъкът ми сякаш го изплаши, защото беше ужасно силен. Имах чувството, че ме уби. Тази болка беше непоносима, усещах как кръвта се стичаше между краката ми. Движеше се адски бързо, изобщо не го интересуваше, че бях девствена. Ръцете ми бяха изтръпнали, краката ми също. Всичко започна да става черно, виеше ми се свят.

(Неутрал)

Ha-Neul припадна, а той дори и не забеляза. Продължаваше да се движи в нея с бясна скорост, в главата му беше само удоволствието, че тя страда. Не мина много време и свърши, не я отвърза, а се облече и си тръгна.

По-късно,когато баща й се прибра,беше потресен от гледката.Веднага викна линейка.Откараха я в болница.

Когато тя се събуди,плачеше.

-Миличка,кой ти стори това?

-Jong Suk!-През сълзи промълви името и отново заспа...

××××××××××××××××××××××××××××××××