Минаха седмици от както ми се случи онова.Не можех да вляза в онази стая.Не можех да го виждам всеки ден.Помолих баща ми да се върна в предишната ни къща при баба ми и да остана малко там.

Един ден реших да отида до Сеул да се видя с баща си и да проведа с него така важния за мен разговор.Исках най-накрая да разбера истината.

-Попитай ме каквото искаш,миличка!

-Няма да овъртам!Искам да знам защо Lee Jong Suk ми причини това!Знам,че причината е свързана с брат му!

-Да,донякъде...Мила,ти знаеш,че брат ти беше гей,нали?

-Да!

-Ами и брата на Lee Jong Suk беше такъв.Те бяха повече от приятели.Майка ти е хомофоб.Тя разбра за тях първа.Каза на брат ти да прекрати всякакви взаимоотношения с приятеля си,но той не го направи.Един ден тя ги хвана.Тъй като беше полицайка,имаше оръжие в нея.Тя застреля брата на Jong Suk.Той почина по-късно в болницата.На рождения ден на по-малкия си брат.Затова я няма от толкова време.Тя е в затвора,миличка.

-А какво стана с брат ми?

-Той беше в депресия 4 години.Не можа да го преживее и се самоуби.

Вече плачех.Не можех да повярвам какво се е случило и колко ужасна е майка ми.

-А кога стана това?

-Коледните дни.

-Татко,това е ужасно!Сега разбирам защо той ме мрази толкова много.

-И все пак това,което ти причини не го оправдава.

-Може ли да се върна в училище?

-Сигурна ли си,че ще можеш?Той ще е там!

-Знам!Ще мога!

На следващия ден:

Спрях пред входа на така познатата сграда.Знаех,че ще го видя.Чудя се каква ще е реакцията ми.Продължих.Влязох в позната стая.Нямаше го.Hyuna ме прегърна.Усмихнах се и си седнах на мястото.Часът започна.Минаха десет минути.Вратата се отвори.Той влезе.

-Оо,Lee Jong Suk,каква изненада?Пак закъсняваш.

-Извинете.

-Седни си.

Погледнах го.Той ме видя и се спря.Гледаше ме втрещено.Не мърдаше вече една минута.Обърнах се към дъската.Той по едно време се сети да седне.Не посмя да се обърне.

Часът свърши.Отидох до класните да им дам бележка за отсъствията ми.На връщане го срещнах на стълбите.Той се спря и ме погледна.

-Защо ме гледаш така?Да не би да съжаляваш?

-Амм...

-Като ме изнасили,стана ли ти по-леко,че майка ми е убила брат ти?!

-Ти..знаеш?!

-Знам.Само не можах да разбера за какво съм виновна аз?

-Приличаш на нея!

-За разлика от нея,аз умея да обичам!

-Хах...Че кого обичаш?

-Наистина ли си толкова глупав?Защо си мислиш,че никой не знае за случилото се?

-Искаш да кажеш,че ти...

-Да,покрих те.Помолих баща ми да прекрати делото срещу теб!

-Не трябваше да го правиш..

-Знам!Знаеш ли какво още знам?

-Какво?

-Знам,че си влюбен в мен.

-Не го отричам.

-Така и ще те накажа.Ще ти покажа,че ще те преживея.Ще намеря по-добър и ще се постарая да страдаш,така както ти караше мен да страдам!Искам да ти кажа,че след като разбрах как стоят нещата,съжалих за всичко,което направих.Защото знам каква болка съм ти причинила.Но няма да ти се извиня,защото ти постъпи ужасно с мен.Мразя те!Мразя и факта,че съм влюбена в теб!Проклет да си, Lee Jong Suk!

По очите му се стекоха сълзи.Отиде до стаята,взе си раницата и си тръгна.Аз просто седнах на чина си спокойна.Сега беше мой ред да наранявам!Беше мой ред да бъде кучка!