Моля? Я пак? Приятелка ли? Че кога стана това и аз не съм разбрала?

Гледах го така, все едно ще го убия.

- Яяя, ма те са гаджета! - Целия клас ни гледаше.

- Пфф, не ми се прави на герой!

Бутнах ги и двамата и излезнах от стаята.

Отидох да си измия лицето. Тоя каква глупост каза току що? Hyuna естествено дотича при мен.

- Вие сте гаджета?

- Ъмм..

- Кога смяташе да ми кажеш?

- Ъмм..

Докато се усетя бъдещия ми съпруг дойде при нас и ме повлече за ръката.

- Кажи, драги мой.

- Мии...

- Каква беше тази глупост, която каза? Ти сега знаеш ли какво ще говорят?

Виках му. Бях бясна.

- Ами не ми пука!

- Ама разбира се, как ще ти пука?

- Амм...

- Какво сега? Не говориш като педофил. Що така?

- Охх, просто искам само аз да те тормозя.

Абе тоя...

- Абе аз тук какво съм ви бе? Някаква играчка? Да не съм камионче, че искаш само ти да ме караш?(

Той започна да се хили.

- Че му е и смешно.

- Ами да...

- Сега искам на всички да идеш и да кажеш, че не сме гаджета!

- Мм, аз не искам.

- Моля, защо?

Този верно ми лазеше по нервите.

- Ами сега никой няма да те закача и ще си само моя.

- Е, аз и без това, ще съм твоя. Освен ако не разубедя баща ми да не ме омъжва.

Той ме хвана за раменете.

- Не, ти ще се омъжиш за мен!

- Защо?

- Защото искам да превърна живота ти в ад!

- Оо, колко си мил! - Махнах ръцете му.

- Нали си наясно, че, за да сме гаджета, трябва да се държим като такива! Това ще рече целувки,прегръдки...

- Наясно съм, даже ако искаш мога да ти направя смучка!

- Не!

Той се подсмихна.

Охх,какво ще правя?!

Обърнах се и видях, че Hyuna ни гледа.

- Ще се видим после!

Целуна ме леко по бузата и си отиде в стаята. Гледах като теле.

Този наистина е побъркан.

Завлякох Hyuna по пътя и не и дадох възможност да ме пита нищо. Влязох в стаята и всички ме гледаха и клюкареха естествено. Онзи моят дори не ме погледна. Минах покрай "гангстерчето" и той ме спъна. Каквато съм непохватна, се лепнах за земята. Jong Suk веднага стана и отиде при Dong-Sun (гангстерчето).

- Престани да ми лазиш по нервите! Казах ти да не я закачаш!

- Ама ти май си много влюбен!

- Да, така е. И внимавай, защото, ако още един път и навредиш или и кажеш нещо, ще се погрижа да си в болничната стая поне две седмици.

Гледах го уплашена. Не знаех вече на какво може да бъде способен този човек. Беше ме страх. Станах. Отидох до тях двамата и хванах якето на Jong Suk.

- Оппа, моля те, спри.

Той остана като опарен..Обърна се и ме гледаше учудено..Подмина ме и си седна на мястото. Забелязах леката му усмивка.

След часовете чаках Hyuna на изхода. Беше отишла да си вземе нещо за ядене. От някъде се зададе моят, естествено. Спря се до мен.

- Добра игра!

- Явно ще се наложи да я играя.

- Нда.

Приближи се до ухото ми:

- Внимавай само да не се влюбиш.

- Няма!