Пътят до полицейското управление ми се стори методичен и бавен. Имах лошото усещане,че полицаите са разбрали нещо,което хвърляше черен отпечатък не само върху Ноел,ами върху всички нас. Умът ми прехвърляше всяка една възможна пролука и всеки възможен шанс някой да ни е видял онази нощ. Но не успях да постигна нищо с това,освен да се напрегна и да започна да вървя като робот напред.

-Мислиш ли ,че е възможно да знаят нещо? За онази вечер? Да е имало очевидец? -попита ме Зий. Беше ме настигнала.

Дамян вървеше на няколко метра от нас в компанията на Маноло и Кара. Аполо вървеше най-отзад,замислен.

Вдигнах рамене.

-Вече не знам какво да мисля. Онази вечер е размазан спомен.

-Адреналина ни беше покачен.Нормално е всичко сега да ни изглежда като сцена от филм.

Въздъхнах и протрих ръце в опит да се сгрея.

-Ако притиснат Ноел достатъчно ще се разприказва -казах аз.

-Не можеш да си сигурна в това...-паниката в гласът на Зий се усети.

-Тя е със слаби нерви. Ще ни издаде.

-Тцтцтц. Наричаш сестра си предателка? -Аполо повдигна вежда. Изведнъж се бе оказал до мен.-Това не е хубаво,Ерика.

Изгледах го злобно. Аполо Ван Торн! Как исках да изтрия полуусмивката от лицето му.

-Защитаваш я така сякаш забрави за престоят ни в Кейп Код? Когато те изнудваше?

Усмивката му се стопи.

-От тогава мина много време..нещата се промениха.

-Да,виждам -казах аз и забих поглед в неговият.

За миг всичко изчезна.Омразата,която усетих по-рано сега я нямаше. На нейно място бе носталгията,болката от раздялата с Аполо.

Бях го изоставила поради същите причини заради които оставих Зий,Дамян,Кара и Маноло. Беше ме страх. Исках да ги защитя. Исках да ги предпазя от мен самата. От отчаянието в което се намирах. И накрая успях да ги отблъсна...прекалено много. Издигнах стоманени стени около сърцето си и изключих ума си. Нещо,което не трябваше да правя,защото не бях сама.Всички заедно бяхме виновни. И те също се разкайваха, и те също усещаха тежестта на вината.

-Аполо -въздъхнах аз - мисля,че ..може би...

Той ме гледаше съсредоточено.Сякаш бе очаквал ,че ще започна този разговор. Сякаш знаеше,че ще дойде времето в което ще потърся прошка за действията си.

-Не сега-прекъсна ме той- прекалено рано е ...не мога просто да изключа всичко до сега. Не съм като теб , Ерика.

Прекъсна погледа ни и завървя бързо напред. Студът се просмука в мен.Усетих сърцето си като къс лед.

***

В полицейското управление се чуваха дрезгави гласове, усещаше се мирис на кафе и на мръсни чорапи.В далечните офиси чувахме звънът на неотговорен телефон, щракащите звуци от клавиатурите по бюрата.

-Тук сме за Ноел Шери-Василева- студеният глас на Аполо изпълни управлението.

Жената потърси нещо в базата данни преди да ни насочи надолу по тесният коридор.

-Аз съм инспектор Витани ,приятно ми е.Вие сигурно сте познатите на Ноел Шери-Василева? - инспекторката ни изгледа изпод вежди.Беше висока,стройна с абоносово черна коса, опъната в строг кок.

-Аз съм сестра й,а това са братовчедите ни-обясних набързо посочвайки групичката.

Инспекторката изпръхтя ,напомняйки ми на състезателните коне, на които залагаше баща ми.

-Последвайте ме-каза тя и се завъртя на високите си дебели токчета,звукът им оттекваше в цялото управление- Ноел Шери-Василева е заподозряна в убийството на Маркос Крос. Родителите ви ще узнят утре сутринта.

-Не е нужно. Аз нали съм тук?

-Ти не си законният й настойник-каза инспектор Витани и отвори врата разкриваща малка стая с ниски тавани, щори на прозорците.Върху единствата маса имаше кутия с понички от Dunkin' donuts и пластмасови чашки с кафе. Ноел беше награбила поничка с ягодова глазура и ядеше лакомо.

-Здравейте хора-каза тя с уста пълна с полусдъвкана храна.

Въздъхнах.

-Хей,сестричке.

Тя сви рамене сякаш знаеше,че е хваната натясно.И продължи да яде.

-Обвиненията са сериозни-започна инспекторката- но засега разпита приключи.Ще продължим след като родителите ви дойдат.

Аполо кимна.Зий се бе облегнала на Дамян за подкрепа,а Кара гледаше напрегнато ,ту Маноло,ту Ноел.

-Ако това е всичко искам да я отведа у дома-казах аз и дръпнах Ноел за лакътя.

-Засега -натърти инспекторката и кръстоса крака.-Знаете ли чудно е защо ли всички сте били там онази вечер?

Всички застинахме.

Не трябваше да се издаваме.

Това беше клопка.

Нямаше как да знае,че сме били там.

Освен ако..

Освен ако Ноел не й беше казала нещо.

Погледнах сестра си,но и нейните зеници бяха разширени от уплаха.

-Е? Нямате ли какво да кажете в своя защита?

Аполо първи проговори.

-Защо ни е защита,като не сме направили нищо?

Тя се усмихна загадъчно.

-Това ще го видим в последствие.За тази вечер сте свободни деца. И умната!

Ние тръгнахме по същият път по който дойдохме.Ноел избърса пудра захарта от лицето си и се загърна в палтото.Никой не смееше да каже и дума преди да излезем от управлението.

Чак когато стигнахме половината от обратният път си позволихме да заговорим.

-Какво по дяволите си им казала?!-Кара звучеше ядосано.

-Нищо! Обещавам. Нищо не съм казала! А и те нямаха право на сериозен разпит.Не и без родителите ми и без адвокат.

-Какво знаят полицаите? -попита Дамян.

-Знаят нещо...замислям се,че някой е бил там.Възможно е да са ни видяли.Тя се опитваше да ме подбутна да ни издам,но кълна се нищо не й казах.Макар че имаше точните ни описания от онази нощ.

-Значи е вярно..някой е бил там?

Всички се спогледахме уплашено.

-Но кой може да е този някой? -попита Маноло.-Стреляме в тъмното в момента.

Аполо се засмя мрачно.

-За пореден път-измърмори.

Аз въздъхнах.

-Трябва да разберем кой е бил там.

-Аз може би се досещам ..-каза Зий. -Или май забравихте за приятелчето на Маркос!??