Не се бях вълнувала така от както щях да ходя в Кейп Код. Самата мисъл,че щях да се видя с Аполо ме караше да летя от щастие.

Няколкото седмици с него щяха да са невероятни.

Зий беше на съседното легло с дрехи нахвърляни навсякъде,включително по столовете и по земята. Колебаеше се какво да облече за представлението на Дамян.

Времето беше студено и ухаеше на дъжд.Мъгла се беше спуснала над кампуса ,което означаваше,че пътят щеше да се усеща двойно по-дълъг.

Аз се бях спряла на дънки и пуловер ,а Зий (след дълго умуване) реши да сложи дебела туника с клин и високи обувки.Искаше да впечатли Дамян и наистина вярвах,че ще успее.

-Изглеждаш ослепително -казах аз,докато тя се суетеше пред огледалото- Дамян ще си глътне езика.

Засмях се ,а тя се обърна светкавично и ме погледна право в очите.

-Мислиш ли?

Усещах надеждата зад въпроса й.

-Разбира се-казах искрено аз - няма да остане безразличен.

Тя кимна и заскача от щастие.

-Боже не съм се вълнувала така от когато бях първокурсничка!

Засмях се .

-Спокойно,Зий. Това ще е просто представление.

-Добре де.Ти не се ли вълнуваш,че ще се видиш с Аполо ,хмм? -раздразни ме тя.

Аз се изплезих насреща й.

-Е,да разбира се. Но също така се притеснявам ...-презнах си аз и седнах на ръба на леглото.-Не съм го виждала от няколко месеца..ами ако съм му омръзнала?

-Как ще му омръзнеш като не те е виждал?

Аз я изгледах изпод вежди.

-Имах предвид разговорите с мен.

-Е,сега ще имате време да наваксате с другите занимания,които не изискват разговори-тя седна до мен и ме подбутна игриво.-Радвай се,че ще получиш малко от дяволското танго този месец.

Разсмях се.

-Дяволското танго?!?

-Сещаш се .. секс-тя се изсмя. -Знаеш какво имам предвид.

-Охх -изпуфках аз и легнах назад- нервно ми е.

-Хубаво е да чуя,че още някой се е филмирал освен мен -засмя се тя -това може да се дължи на ретроградният меркурий.

Аз хвърлих една възглавница по нея.

-Стига,Зий! Разкривам душата си пред теб,а ти ми говориш за разпределението на планетите.

-Извинявай.Всичко ще мине гладко.Не се притеснявай.Но закъсняваме..време е да си размърдаш дупето.

Размрънках се за пореден път онзи ден и най-накрая станах от леглото,грабнах си палтото и двете със Зий излязохме в студеният ден.

***

Пътят до летището беше сравнително бърз. До онзи момент коремът ми беше станал на топка,а в главата ми имаше само сценарии в които вървя към Аполо и се подхлъзвам на разлято кафе по пода и падам по дупе пред всички на летището.

Естествено,това не се случи. Моите фантазии просто се бяха развихрили в следствие на трите кафета,които бях изпила.

Когато стигнахме до летището и очите ми се сключиха с тези на Аполо усетих неименуемо огромно щастие.Той пусна багажа си (клиширано действие,което можеше да му донесе златен глобус ако участвахме в романтична комедия) и тръгна да тича към мен.Двамата се сблъскахме в сърцераздирателна прегръдка и го целунах с такава жар,че когато ме погледна виждах единствено бушуващи пламъци в сините му очи.

Контрастът беше очевиден.

Желанието бе изправено пред трудната да задача да се усмири.Да поизчака ...

-Кхм -прокашля се Зий. -Закъсняваме хора.

-Да..Маноло и Дамян ще ни чакат-допълни Кара.

Дори не бях видяла,че и тя е с Аполо.Ето колко силно ми въздействаше той.

Аз кимах,но погледът ми беше все още хипнотизиран от този на Аполо.Двамата бяхме в транс от емоциите,които чувствахме.Беше блажено чувство и най-после всичко си дойде на мястото.

Когато бях с Аполо сякаш останалият свят спираше да съществува.Оставахме само той и аз.

В делириум.

***

Таксито все още ни чакаше след като посрещнахме Аполо и Кара.Той реши да не губим време и да бием обратният път само за да остави багажа си,затова продължихме напред към театъра. Кара щеше да остане да спи при Маноло (шок!), а Аполо при мен(още по-голям шок!). Това оставяше Зий в неудобна позиция.

Дамян ни беше запазил места на първият ред и Маноло вече се беше настанил с пуканки в ръка. Когато Кара го видя се хвърли на врата му и го обсипа с целувки.

Аполо го поздрави вежливо,но леко студено.

Напуши ме на смях...той се притесняваше за сестра му.

Настанихме се и изчакахме началото.

А какво начало беше!

Пиесата,която Дамян бе сътворил бе истинско удоволствие! Дори не усетих кога минаха два часа!!! Той получи букети,почести и ръкопляскания ,а ние бяхме във възторг от таланта му!

Доставяше ми огромна болка, да знам,че родителите му не го подкрепят. Той наистина беше брилянтен!

-Хора,вие дойдохте!-възкликна Дамян когато ни видя.

Групата се прегърна и в онзи момент всичко бе изпълнено с радост и любов.

-Разбира се,нали ти обещахме!-каза Кара.

-А и си заслужаваше-ухилих се аз.

-Беше брилянтен-побърза да допълни Зий.

Дамян се почеса по врата нервно и се изчерви като домат.

-Благодаря ви.

-А сега нека да отидем някъде и да отворим бутилка шампанско. Ти го заслужаваш- каза Аполо.

И всички тръгнахме да вечеряме.

Избрахме изтънчен ресторант. От онези със стъклените витрини и бели стени. Огромни маси с ароматни цветя и поставени кани с минерална вода. Сервитьорите взеха палтата ни и ни настаниха на хубава маса.Отворихме две бутилки шампанско и дадохме много тостове.Ядохме пържоли , морски дарове , супи и различни видове деликатеси.

Не си пестихме парите!

Беше една невероятна вечер изпълнена със смях и задоволство.Никога няма да я забравя!

По някое време от вечерта Зий реши да се оплаче на всички за нещастието си.По стечение на обстоятелствата това беше и съдбовният момент,който очерта началото на връзката й с Дамян.

-Тази нощ ще съм принудена да слушам стенания и охкания -тя ни посочи уж небрежно и се засмя.

Масата пръхна от смях.

-Не ти завиждам -каза Кара -отгоре на това Аполо хърка.

-Не хъркам -защити се той.

Всички се смееха.

-Да,извинете ..ти си по-зле. По-скоро звучиш като развален карборатор -Кара не спираше да го дразни.

Аз сплетох пръсти в неговите под масата и му смигнах.

Той видимо се поуспокои.

-Защо не дойдеш да спиш при мен? -попита Дамян.-Имам свободна стая.Пък и ще ми направи чест да спася една дама в такава ужасна ситуация.

Той се засмя.

А Зий само това чакаше.

-Ти си моят бял рицар в блестящи доспехи! -тя запърха мигли насреща му.

А аз помислих двамата най-после ще се поопознаят на четири очи.

***

Денят на благодарността дойде изключително бързо. Докато се усетихме вече товарихме колите с храна и пайове.Решихме да празнуваме в апартамента на Маноло,тъй като беше най-голям и просторен.

Кухнята му беше модернизирана и щяхме да сготвим вкусна вечеря.

Аполо и аз бяхме се наели с тежката задача да купим всичкият алкохол.

Бутилки с вино,текила,уиски и водка,както и няколко различни вида ликьори се занесоха към апартамента на Маноло в центъра на Сиатъл.

Кара и Маноло бяха накупили всичките странични продукти ,нужни за рецептата като картофи,боровинков сос, зеленчуци и пълнеж за пуйката.

А Зий и Дамян успяха да намерят голяма пуйка и купиха различни видове пайове за десерт.

Очертаваше се цял пир!

Масата бе постлана с красива покривка в цвят бордо, сложихме един свещник с бели свещи,които запалихме и две саксийки с оранжави цветчета. Това придаде красив контраст на цялата обстановка.

Пуснахме си музика и започнахме да готвим.

Поне момичетата. Момчетата решиха да гледат мача по телевизията в компанията на изстудена бира,вместо да си губят времето в "женските работи" както се беше изразил Маноло.

Кара го изгледа заплашително преди да размаха дървената шпатулка и да му каже да се омита,че иначе ще яде изгоряла вечеря.

Момчетата се изхилиха и избягаха като малчугани в хола пред плазменият телевизор.

Ние трите подготвихме пуйката,напълнихме я с пълнежа и я сложихме във фурната. Намачкахме картофите и направихме картофена салата с лук, оправихме боровинките и допълнително направихме още една свежа салата.

Оправихме масата,поставихме приборите и запалихме свещите.

И когато пуйката бе готова извикахме момчетата и седнахме най-после да хапнем и да си говорим.Беше спокойна вечер.Разговорите се сливаха един след друг в еуфорична забава. Хапвахме,пийвахме и си пускахме шеги.По едно време музиката се увиличи и станахме да танцуваме.

Смяхме се до призори.Когато се случи и най-неочкваното нещо ...Зий получи съобщение. Или по-точно заплаха.

Не остана много до срещата ни. Ако не ми върнеш всичко ще те убия.

-М

И аз съм благодарна на всеки един от вас.

Но за съжаление оставам вярна на съобщението,което направих преди няколко дни. Няма да ъпдейтвам тази история,докато историята ми Youth (която можете да намерите в профила ми) не достигне поне 1200 четения. Вече знаете,че се включих в тазгодишните Уатис награди и наистина имам нужда от гледанията,и гласовете ви! За да може да се вдигне в класацията и да получим повече признание за работата си ! Не е нужно да четете история,а просто да прегледате снимките,които са още в първата глава,да добиете представа как смятам да правя историите си от сега нататък. С какви картинки (gif вместо снимки) и също с добавен плейлист. Да видите как ще е разпределението на главите и т.н. Дори само да прегледате всичките глави (без да ги четете обстойно) и гласувате със звездичката в горният десен ъгъл, то вие ще се свършили достатъчна работа!

Благодаря много предварително.