В стаята на Аполо се усещаше само напрежение.

-Какво си разбрала? -попитах аз нервно.Изправих се от леглото и се доближих до нея.Кара беше видимо притеснена.

-Картината е от библиотеката на майка ти -каза накрая Кара.

-Какво? Това е невъзможно..аз щях да знам ако.. -замислих се.Как така от библиотеката на майка ми!? Защо не съм се сетила по-рано ....?

-Артиста се казва Алек Масловский и е починал малко след като е нарисувал картината.И чуй това починал е в трагичен пожар...и е бил сгоден за леля Сиера.

Умът ми щеше да експлодира.

-Какво!? За леля Сиера?

-Защо никога не сме чували за него? -попита Аполо.

Кара сви рамене.

-Не знам,но до колкото разбрах картината е съдържала нещо.Нещо,което най-добрата приятелка на Ноел е изпратила миналият ден.Бас давам,че вече е в нейно притежание.

-Какво е съдържала картината?-попитах аз.

-Доказателство-отговори вместо Кара,Аполо -мамка му!

-Доказателство за? -попита Кара.

Аполо я погледна.

-Не знам дали сега е най-подходящият миг за това.Трябва да открия Ноел.

-Точно сега ли? -попитах аз.

-Да.И най-добре да дойдете и вие.Тя е планирала да разобличи цялото семейство.Леля Сиера не е единствената,която ще пострада.

Кара и аз се спогледахме.

-Да тръгваме тогава-казах аз.

-Ще се обадя на Зий.

Аз кимнах и тримата излязохме от бунгалото.Запътихме се към стаята на Ноел,където предполагахме,че ще я открием.Трябваше да говоря с нея и да я убедя да не прибързва с глупостите си.Исках да я спра преди да нарани всички с истории,които са отдавна отминали и забравени.

Бях изпълнена с напрежение.Главата ми пулсираше,а сърцето биеше бясно.Защо й беше да съсипе всички с това? Да ги разпитва за картина? Що за идея й бе хрумнала!?

Нейната стая беше празна...подредена и чиста.Замислих се.Защо ще й е да си оправя стаята,освен ако не мисли да я напуска??

Тя е решила да разобличи всички и да си замине? Страхливка.Огледах стаята..всичко беше подредено.Всичко освен картината на Кейпкодският залив.

-Да се махаме от тук.Тя явно не се е прибирала -каза Аполо.

-Не, почакайте.Вижте картината.Местена е.

Как не се бях сетила по-рано? Тя беше добра в малките й скривалища,но не чак толкова добра.Отидох до стената и отместих картината.Там стоеше всичко...цялото й проучване.Стотици изрезки от вестниците за пожара на улица Висконти и снимки на леля Сиера,плачеща.Трагедията беше огромна,а сестра ми се бъркаше там където не й беше работата.

-Трябва да я намерим веднага-каза Кара.

-Оле боже какво е това? -Зий влезе с гръм и трясък.-Сестра ти е някакво психо.

Кара се засмя.

-Мислиш ли?

-Момичета трябва да я намерим веднага!

Четиримата се спогледахме.

-От къде предлагаш да почнем търсенето? -попита Аполо.

-От видното място.Сигурно е при Маркос.

Те ми кимнаха и хукнахме натам,само че още преди да сме излязли от бунгалото Ноел се прибра.

С пратка в ръцете си.

Бинго.

-Скъпа сестричке-казах иронично аз.-От къде си идваш?

Тя ни изгледа косо и стисна кутията.

-Имах малко работа до пощата.

-Виждаме-каза Кара.

-Какво са ти изпратили?-попита Зий.

-Не е ваша работа-измърмори Ноел.

-О,напротив-Аполо стъпи крачка напред.

-Ще е хубаво да ни покажеш какво има в кутията-казах аз.

Тя ни погледна един по един.

-Не му е сега времето.Трябва да довърша нещо.

-Да довършиш страховитият си пъзел зад картината в твоята стая ли?- попита Зий.

Ноел разбра,че сме намерили скривалището й. И хич не беше доволна.

-Тършували сте из стаята ми?

-И то не за първи път-заяви гордо Кара.

-Е,добре тогава.Щом си умирате да разберете-тя погледна Аполо накриво.-Ще ви кажа.И Аполо.Вече имам доказателството,което ти беше нужно.Ти и Кара не сте брат и сестра.Ти си дете на Сиера.

Всички ахнахме.

-Какво!? -възкликна Кара.-Сигурно си полудяла.

-Не,не съм.И ето това го доказва.Това е писмо.Писмо от Алек Масловский.Бащата на Аполо.

Вратата се отвори и вътре влязоха мама,тате,леля и чичо заедно с леля Сиера и сина й.

Бомбата щеше да избухне всеки миг.