Тъкмо когато си мислех,че не може да стане по-зле всички решиха да се изсипят в нашето бунгало.

-Деца какво става? -попита леля Ария.

-Ти ми кажи майко -каза Аполо.Беше наранен и ядосан.Свиваше пръстите си в юмруци.Аз поставих ръката си върху лакътят му.Исках да го успокоя,но не знаех как.

-Внимавай с тона ,Аполо-скара му се баща му.

-Мамо ,татко вярно ли е? -попита Кара,очите й бяха насълзени.-Вярно ли е,че Аполо е осиновен?

-Какво? -попита през смях леля Ария.- Разбира се ,че не.От къде ви хрумват тези безсмислени идеи?

-Ноел туко що заяви,че има доказателство за това.Казва,че майка му и баща му са леля Сиера и някакъв си художник на име Алек Масловский-каза Кара.

Леля Сиера си пое остро дъх,а майка ми пребледня.

-Ноел какво си направила? -попита баща ми студено.

-Просто се опитах да разнищя историята.Това е - сви рамене тя.

Изтича набързо до стаята си и донесе всичките изрезки,които изсипа на масата във всекидневната.

-Той не е син на леля Ария.Сигурна съм.

Леля Ария беше бясна.

-Слушай,момиченце.Не знам как са те възпитавали,но ще е хубаво да не пълниш главата на моето момче с лъжи.Аз съм го носила девет месеца и съм го родила.Той е мой син.

Аполо видимо се успокои.

-А какво ще кажете за всичко,което е писала майка ми в дневника си?Всичките недомлъвки за този Алек? -попита Ноел,упорито.

-Ровила си във вещите ми?- попита мама.

-Аз просто..исках да разбера.Имах добри намерения.

Баща ми дойде до нея.

-Какво е това в пакета? -попита той.

-Писмо.Писмо,което се намираше в картината от Алек.Тази която е подарил на майка ми.

Баща ни погледна към мама.

-Онази картина я е нарисувал той?Мисля,че каза,че не знаеш от кой е!

-Минаха двадесет години,Амброуз.Сериозно ли ревнуваш от Алек!? Все още?

Леля Сиера плечеше,а Маноло се опитваше да я успокои.

-Къв е тоя Алек? Някой ще обясни ли най-после? -попита Маноло.

Майка ми въздъхна.

-Не знаех,че е имало писмо в картината.

-Знам-каза нагло Ноел- открих го съвсем случайно.Знаех,че ако ти беше наясно,писмото нямаше да стои там двадесет години по-късно.

Баща ми удари Ноел през лицето.

-На това ли те учих? Да крадеш?Да скарваш семейството си?

Тя заплака.

-Какво пише в писмото? -попита мама.

-Не съм го отворила още.Щях,но Ерика ,Аполо,Кара и Зий ми препречиха пътят-подсмръкна Ноел и подаде пакета на майка ми.

Тя го пое от нея и го отвори.

-Преди да го прочета..нека да им кажем истината-мама погледна татко,леля и чичо.

Те кимнаха.

Леля Ария започна да разказва.

-Алек е момче в което Катрина беше влюбена.Той беше първата й любов,най-голямата й тръпка.Но също така той беше гадже и на леля ви Сиера.Двамата имаха странни отношения.Преди вие да се появите на бял свят Алек се замеси с мен и Катрина.Успя да ме забремени...така,че от части е истина,това което се опитваше да ти каже Ноел.Ти си мое дете,но баща ти е Алек.А самият Алек почина в трагичен пожар.Все още не знаем, кой е извършителят.

Чичо Ед беше станал целият червен.

-О,знаем.Знаем го много добре.Аз бях.Аз запалих къщата му.

-Какво? -всички ахнаха и се обърнаха към чичо.

Леля Сиера му удари силна плесница.

-Нещастник!

По лицето на чичо Ед имаше червена следа от ръката на леля Сиера.

-Разбрах за Аполо и побеснях.Исках да го сплаша.Не исках да умира.Ама негодника беше заклещен в къщата..не успя да излезе жив от там,а и ти за малко да умреш Ария.Беше неловка ситуация.

-И си криел тази тайна толкова години? -попита го леля Ария.

-Както ти криеше от мен,че Аполо не е мой-отвърна й чичо Ед.

-Ед как можа? -попита майка ми.Очите й бяха насълзени.

-Убиец! -викаше леля Сиера.-Ти уби любовта на живота ми!

-Той си го заслужаваше-извика той-успя да спи с всички ви!

Беше мой ред да ахна.Този Алек е бил играч.

-Значи ..значи е истина? Баща ми е този Алек? -попита Аполо.

Майка му кимаше.

-Вече знаеш.

Той въздъхна.

Майка ми отвори писмото.

-Искате ли да го чуете? -попита тя.

Всички запазиха мълчание и зачакаха мама да зачете.