-Люк за какво говореха онези? – Попитах тихо, след като се прибрахме в хотела.

-Виж Амбър, знам, че звучи зле, но.....

-Но?!

-Всички си имат своята история... Необходимо ли е да ти го разказвам?

-Знаеш ли какво? Не ми пука! Задръж тайните си.

Взех си куфара и отворих вратата на хотелската стая.

-Къде отиваш?

-Отивам в Австралия, за да чакам Кейт. – Казах сухо и затръшнах вратата.

Докато чаках такси, Люк ме настигна.

Погледнах го сърдито.

-Хайде де Амбър... не се сърди.

Опита се да ме целуне, но аз се отдръпнах.

Качих се на едно Такси и Люк се набута след мен.

-Разкарай се от мен. Остани си тук!

Шофьора ни гледаше странно.

-Амбър прости ми, ще ти обясня всичко...

-Не, просто не искам да те слушам, ясно?

Той въздъхна и се загледа в пътя.

..............

Мълчахме си през цялото време. В самолета, после в таксито и накрая се прибрах в стаята си.

-Амбър, гледах предаването. – Майк влезе притеснен.

-Не ми се говори за това. – Въздъхнах и продължих да гледам тавана.

-Люк каза ли ти?

-Не, каза, че не било необходимо. – Извъртях очи.

-А после когато се опитах да ѝ разкажа, тя не искаше да ме изслуша. – Люк влезе нахално и седна до Майки.

-Ти имаш тайни от мен! Защо по дяволите не ми каза, за бившите ти и как си ги зарязал?

-Ти би ли ми казала за бившите си? – Погледна ме в очите той.

-Ти вече знаеш за Джош. – Свих рамене.

-Защо водим този безсмислен спор? Защо просто не искаш да ме изслушаш?

-Защото ти няма да ми кажеш истината! Искаш да скриеш това от мен и вероятно щеше да успееш ако не бяхме отишли в шоуто! – Развиках се вече.

-Как очакваш да ти кажа: Скъпа, зарязах двете си бивши гаджета по най-долния и гаден начин?! Никога нямаше да бъдеш с мен.

Въздъхнах и го погледнах.

-По-добре от колкото да ме лъжеш. – Погледнах го наранено и излязох от стаята.

Тръгнах надолу по стълбите тичешком, а Люк викаше след мен.

-Просто ме остави ясно?! - Извиках.

(*^▽^*)

-Ти си глупак! – Аш викаше след мен.

-Защо не ѝ каза?! – Бриана също се включи.

-За бога това е просто нещо дребно! – Извиках и на двамата.

-Не това е важно! Важното е, че си го крил от нея. – Бри изсъска на среща ми. – Такива сме момичетата. Трябва да имаме доверие на момчетата, а след като си я излъгал, си го изгубил. – Сви рамене и се настани на канапето.

-Бри е права. Сега я намери и ѝ се извини! – Аш ме побутна към вратата и затвори след мен.

Къде да я търся? На вън е почти 10.

Вървях безцелно, докато не я видях да седи на една пейка.

Хайде Люк. Можеш не е толкова трудно. Защо по дяволите ми е толкова трудно да говоря с нея в момента?!

Поех си дълбоко въздух и се запътих към нея, седнах до нея и заговорих:

-Амбър, аз наистина съжалявам, че не ти казах. – Въздъхнах. – Би ли могла да ми простиш?

-Ами ако е късно? – Погледна ме тя със сълзи на очите.