-Амбър, ще закъснеем, ставай! – Някой ме буташе и преди да се осъзная, вече бях на земята. – Амбъъъър!

Отворих очи и и видях рошавият Люк.

-За какво ще закъснеем? – Попитах объркано и се изправих.

-За Елън! Успахме се хайде оправяй се бързо, че ще изпуснем полета.

-Чакай, какъв полет?

-Как какъв?! Отиваме в Калифорния за Бога! Хайде оправяй се! – Той изхвърча от стаята ми, оставяйки ме сама.

Набързо облякох първото, което видях и изтичах до стаята на Люк.

-Да си взимам ли багаж?

Той ме погледна странно, но после кимна.

-Да, ще отседнем в някой хотел и ще се върнем утре.

Отидох до стаята си и напъхах в куфара и някакви дрехи за утре.

Хайде, че закъсняваме! – Люк влезе и взе багажа от ръцете ми.

-Момчетата ще идват ли? – Попитах зад него.

-Май не.

Качихме се в колата и потеглихме към летището.

-Амбър. Полета е 14 часа поспи малко, сутринта те събудих рано. – Той се подсмихна.

-Да, да добре. Кога ще пристигнем?

-Казах ти, след 14 часа. Какво точно не разбра? – Той се засмя.

-А да вярно. – Извъртях очи и се облегнах на седалката. Затворих уж за малко очи, а когато се събудих оставаше час до кацането.

-Чакай, 13 часа ли спах? – Попитах объркано, а Люк кимна.

-С какво ме упои? – Погледах го строго, а той сви рамене.

-Нищо не съм ти правил. Явно е от разликата. Довечера пак ще спиш.

-Един вид ще спя повече от 24 часа за един ден?

-Нещо такова. И аз бях така първия път, но се свиква. – Той отново сви рамене. – Имаме час, да правим нещо? Впрочем имаш нови последователи в туитър. – Той ми намигна.

-Което ме навежда на мисълта, че вчера щях да си взимам телефон.- Засмях се.

Веднага след слизането от самолета ни налетяха фенове на момчетата. Взехме си багажа и тъкмо си бях помислила, че ще се измъкнем и някакъв репортер дотича до нас.

След дългите и уморителни въпроси свързани с връзката ни, излязохме от летището към 7 сутринта. Вече слънцето беше изгряло и фенките пищяха още по-силно. Проправихме си път през тях и се запътихме към хотела.

........

-А какво се предполага да облека? – Провикнах се от стаята.

-Нещо просто. – Извика в отговор.

Облякох черни дънки и една бяла блуза. Вързах риза на кръста си и обух черни кецове. Нанесох леко очна линия и спирала и завърших с червено червило.

-Иха! – Люк ме огледа от главата до петите.

-Каза просто. – Свих рамене.

-Сега виждам колко сходен е стилът ни – Той се засмя. – Хайде.

Качихме се в една черна кола със затъмнени прозорци и потеглихме. Няколко минути по-късно бяхме пред задния вход на студиото.

-Искам да не обръщаш внимание не думите на другите. – Той ми смигна и влезе първи.Последвах го и след миг чух аплодисментите на публиката.

-Дами и господа, нека посрещнем Люк Хемингс и Амбър Смит.

Чуха се аплодисментите отново и Люк хвана ръката ми, леко придърпвайки ме към дивана.

Настанихме се и жената ни се усмихна.

-Колко сте сладки двамата. - Тя се засмя. – Разкажете ни повече за себе си. Кога и как се запознахте?От колко време сте заедно?

Люк се засмя леко и започна.

-Запознахме се по странен начин, но предпочитаме това да остане лично. А относно връзката ни, сме заедно от скоро.

-А момчетата, как приемат връзката ви?

-Всичко е прекрасно, разбират се страхотно.

-Да очакваме ли някакви нови проекти на групата?

-В скоро време ще излезе новият ни албум, но това мисля, че трябва да го обсъждаме с момчетата.

-А момичето може ли да говори? – Засмя се Елън.

Аз също се засмях и кимнах.

-Разкажи ни за себе си Амбър.

-Няма кой знае какво да се разказва. – Свих рамене.

-Доообрее... –Каза провлачено. – Нека минем на въпросите от публиката?

Двамата с Люк кимнахме.

-Първи въпрос от Джени: Люк обичаш ли истински Амбър?

-Разбира се! – Отвърна ентусиазирано Люк.

-Смяташ ли да я зарежеш както заряза Ели и Джиджи?

Лицето на Люк замръзна.

-Нещо не разбирам... – Казах едва-едва. – Какво е станало?

-Оу ти не знаеш? – Засмя се нервно Елън. – Люк?

-А-аз.... – Той се загледа в една точка. – После ще ти обясня.