- Ще си ги получиш.- Чух глас който ми беше до болка познат. Отвори се една врата и от там излезе не кой а........

- Милдред...-прошепнах невярващо. Как...как е възможно това??? Това е сън , не може да е истина. Точно след 3 секунди ще се събудя.

Затворих очи броейки до 3 - 1...2...3...- щом отворих очи осъзнах, че това не е сън, а реалността. Започнах да плача и да клатя глава към Милдред.

- Здравей, Ела.- каза подигравателно тя.- Радваш ли се да ме видиш? Надявам се тези сълзи да са от щастие. - Засмя се тя и тръгна към мен.- О колко жалка изглеждаш, няма го твоя къдрав принц да те оправи, нали? - седях и я гледах с убийствен поглед . Как смееше? Какво ѝ бях направила, че се държеше така с мен? Какво бях направила , че да заслужа всичко това?

Милдред погледна към Аштън и му хвърли някакво пликче и нареди на двамата едри мъже да освободят момичето което беше завързано. След като я освободиха тя побягна към Аштън и започна да го прегръща.

Мащехата ми , нареди на мъжете да ме закарат до някаква стая. Щом го направиха, ме завързаха за леглото и излязоха. Не разбирам защо бях тук? Какво ще правят с мен? Защо не ме убиха? Щеше да е по-добре за всички ни...

Седях си там, завързана на леглото сякаш с часове, докато не чух шум от другата стая. Чуваха се тежки стъпки и знаех , че е някой от на мъжете. Отвори се вратата и се направих на заспала. Чух , че човека се приближи до леглото ми. Исках да отворя очи , но в същото време и не исках. Чух обувки от токчета да се приближават и знаех , че това е мащехата ми.

Отворих очи и ги погледнах. Гледката ме стресна , мащехата ми държеше спринцовка с някаква течност вътре и я приближи към ръката ми. Започнах да се дърпам, но опитите да се спася бяха напразно, тъй като бях завързана за краката и ръцете.

- Защо правиш това? Какво съм ти направила, че ме мразиш толкова? - извиках срещу нея плачейки. Тя седна на леглото до мен и погали челото ми.

Отдръпнах се и тя се усмихна.

- Беше лошо момиче, Ела. Не ме слушаше. Казах ти да не излизаш и да не говориш с никого, но ти ни ме послуша.

- Какви са тези хора? Какво е това място? - попитах все още плачейки.

- Ох, колко грубо от моя страна да не ти обясня. - направи се на разстроена. - Е, Ела сигурно се чудиш как след като умря досадния ти баща, печеля пари без да работя. - каза тя- ъм, това далеч не е така. Обсипвах те с работа, нарочно за да не се бъркаш в работата ми, аз съм наркодилър. притежавам най-голямата група за наркотрафик. А ти, имаш прекрасно телце и си толкова красива и ти ще работиш за мен в този клуб. - гледах я объркано. Как така? Не мога да повярвам! В какво съм се забъркала?

- Защо ми го причиняваш, Милдред? Пусни ме! Обещавам, че няма да кажа на никой за това! Няма да говоря с никой, няма дори да излизам. Просто ме пусни да си ходя, ако трябва ще чистя двойно повече, ще правя всичко двойно повече, но моля те само не и това!! - молех ѝ се плачейки с цяло гърло. Видях в очите ѝ капка съжаление, една малка ,мизерна капчица, но тя бързо си отиде и се настани злата усмивка на Мирдред.

- Казах вече... - усетих как иглата проби кожата ми и след няколко секунди се унесох в дълъг сън.

Гледна точка на Хари.

Вече беше станало 18:00 ч. и ми беше страшно скучно у нас. Чудех се защо Ела се държеше така след училище. И защо по дяволите излезе с онзи глупак на среща? Та той щеше да я изнасили мамка му. Въздишах и реших да се отбия до клуба за да се успокоя. Облякох една черна тениска с черно дънки, взех пари, телефон и ключове и потеглих към клуба.

Щом пристигнах, паркирах и слязох от колата се запътих към входа на клуба. Влязох и ме удари миризмата на пот, алкохол и цигари. Запътих се към бара и видях онзи глупак с Ела. Чакай! Какво? Това не беше Ела, беше някаква друга. Станах и се запътих към него и го дръпнах за ръката.

- Къде е Ела? - питах го със сериозен и заплашителен тон...

Това е новата глава...стана малко странна, но се надявам да ви харесва. :) ♥

Обичам ви!