- Къде е Ела? - питах го със сериозен и заплашителен тон. Той ме погледна сякаш не знаеше за какво говоря. Мамка му , кълна се , че ми се иска да му разбия физиономията! - Питах те къде е Ела, идиот такъв! И каква е тая с теб, предполага се , че Ела трябва да е с теб?

- Ами не е, и не знам къде е. - усмихна ми се нагло идиота и си продължи напред. О, не е познал.

Дръпнах го към мен и го бутнах към стената и оная изхленче името му.

- Как няма да знаеш къде е , беше я поканил на среща? - Губех търпение вече и едвам се сдържах да не го пребия! Той седеше и ме гледаше и избухна в смях? Какво не е наред с тоя? Седеше и ми се смееше!

- Много ли ти е смешно, а? Забавно ли ти е? - Ударих му юмрук в лицето - Още ли ти е забавно? - Кълна се , ако не спре да се хили ще го убия на място.

- Тя е някъде, където няма да я намериш, сигурен ли си , че ти пука за нея, днес следобед си беше добре с онова момиче...как ѝ беше името? - пресмиваше ми се той и го погледнах объркано.

- О , една такава русичка, с големи бомби, беше я притиснал на шкафчетата... - гледаше ме ухилено.

- Попитах те къде е Ела? И ако не ми кажеш веднага, ще го измъкна от теб по трудния начин !

- Казах ти , че е там където няма да я намериш. - усмихна ми се и си тръгна с оная.

Там където няма да я намеря? Какво се предполага , че трябва да значи това?

Гледна точка на Eла.

Събудих се и се чувствах ужасно.

Болеше ме главата, боляха ме очите от плаченето, чувствах се като развалина. Живота ми е ужасен...Нямах си никого, бях сам сама..без приятели, без семейство...никой.

Но мама не би искала това, ако тя беше тук сега , щеше да иска да съм силна, да не се предавам, да се боря, и да постигна целите си!

И точно това ще направя!

Ще се боря.

Чух стъпки и се направих на заспала. Стъпките бяха на двамата мъже и се приближиха към мен.

- Ставай, миличка, време е за шоу. -Усетих как почна да ме развързва единия за краката , а другия за ръцете.

Огледах се наоколо и видях, че вратата беше отворена и имаше стъклена бутилка до шкафчето ми , поколебах се дали да я взема и да я разбия в главата на онзи , но нямах друг избор, веднага щом ме отвърза грабнах бутилката и ударих мъжа в главата силно и той припадна до мен, в това време другия ме беше развързал за краката и станах бързо и побягнах към вратата и онзи мъж ме подгони ,бягах с всичка сила. Стигнах в онази стая където ме докараха за първи път, следвах шума на музиката и се опитах да отворя вратата, но беше заключена , огледах се за друг изход , но онзи мъж дойде и ми се ухили. Огледах се наоколо и видях , че работеше камина и имаше ръжен до нея, грабнах го докато беше още горещ и го насочих към него.

- Остави ме, иначе ще те намушкам с това! - Извиках към него и ръцете ми трепериха от страх.

- Хавиер, защо се бавиш толкова? - Мащехата ми влезе в стаята и ни видя. - Сериозно ли, Хавиер? Просто я хвани, удари я, или нещо, не виждаш ли колко е жалка?

- Е , не съм толкова жалка колкото теб, че не мога да си върша сама работата, а трябва да наемам хора, за да ми я вършат. - Казах ѝ аз.

- Някой е станал много смел. - Засмя ми се тя в лицето. - И какво ще правиш с това желязо? Ще ме намушкаш? Давай. - Подиграваше ми се тя. Имах две опции , да намушкам един от тях, но да рискувам да бъда хваната от другия, или да седя и да бъда хваната и от двамата...Като цяло нито едно не беше умно. Не знаех какво да правя, наистина , нямаше как да викам, защото никой нямаше да ме чуе от силната музика, телефона ми не беше в мен, но нямаше и на кой да се обадя, освен на Хари...наистина ми липсва в момента.

- Дръж я! - Заповяда мащехата ми на онзи чието име беше Хавиер и той тръгна към мен. Насочих желязото към него и побягнах към друга стая. За радост беше с големи врати. Затворих вратата и сложих желязото между дръжките. Имах малко време преди да измисля какво да правя. Огледах се наоколо и ох!

Слава на Бога!!

Телефона ми.

Беше изключен и побързах да го включа. Щом го включих видях, че имам много малко батерия и сложих телефона в джоба ми.

Видях , че имаше прозорец и чувах как се опитваха да отворят вратата. Отворих прозореца , но беше бая високо, но имаше казани под прозореца. Бях само по потник и бикини , не ме интересуваше. Прекрачих единия крак към прозореца и броях до три. Видях как отвориха вратата и побягнаха към мен. Тогава нямах време да броя дори до едно и просто скочих.

С радост боклука беше мек. Чух как Милдред се разкрещя на Хавиер да ме хване, за това побързах да бягам. Излязох от кофата и първата ми мисъл беше къщата на Хари. Извадих телефона и побързах да пратя съобщение на Хари , че отивам там. Побягнах със всички сили към къщата му. Бях много изморена, но адреналина ми беше покачен и не мислех за друго освен да се спася. Бягах близо половин час докато не стигнах пред къщата на Хари. Точно тогава и Хари дойде. Погледна ме , така сякаш съм убила някой. Побягнах към него и скочих в прегръдките му и заплаках.

- Хей, хей, хей, какво ти се е случило, къде беше, търсех те, къде са ти дрехите? - Затрупваше ме с въпроси, но не исках да говорим за това , единственото което беше важно е, че сега съм с него и се чувствам защитена. Не за дълго, но поне докато съм с него не ме е страх...

Това е новата главаа..Надявам се да ви хареса! Много съжалявам за дългото забавяне, ще се постарая да не се повтаря повече. Много съжалявам за огромното чакане, дано да не сте загубили интерес към историята ми! Ще се радвам да узная мненията ви. Обичам ви! ❤