(*^▽^*)

Събудих се с ужасно главоболие. Опитах се да се изправя, но не ми се получи особено, защото отново тупнах на леглото.

-Боли а? - Някакъв глас прекъсна мислите за болката. - Не разбарах как успяхте да се напиете толкова бързо, но... Това си е ваша работа.

-Просто млъкни. - Изсъсках.

-Не бъди толкова груба де. - Човекът се засмя и чак тогава осъзнах, че това е Люк. Смеха му не може да се сбърка.

Помогна ми да се изправя леко и ми подаде хапче за глава.

-Благодаря. - Казах и глътнах бялата таблетка.

-Та...Сега трбява да си поговорим сериозно....

-За? - Попитах и отново тупнах на леглото.

-За вчера.

-О да, трябваше да излизаме.... Съжалявам, може да го направим днес, нали? - Усмихнах се.

-Нямах това в предвид...... - Започна, но не можа да продължи, защото в стаята влезе Клеър. Беше доста.....Весела.

-Как така не те боли глава? - Попитах недоумяващо.

-Тайна. - Изплези ми се. - Хайде идвайте, закуската е готова.

-Ама... - Люк се опита да се оправдае, но не можа, защото Клеър го дръпна за ръката и го изкара.

-После ще ми благодариш. - Прошепна и издърпа и мен.

След закуска се оправихме и отидохме на репетицията с момчетата.

Така и не разбрах защо Люк искаше да говори с мен, но щом забрави не е важно.

-За какво си мислиш? - Русокосото седна до мен с най-прекрасната усмивка.

-Нищо важно. - Разтърсих глава. - Ти защо не свириш?

-Имаме почивка. - Засмя се. - Но щом е за теб ще свиря.

Започна да дърпа струните на китарата. Мелодията ми беше до болка позната и запях.

-

-

- Люк запя след мен.

-'

- Запяхме двамата

Накрая ме целуна сладко и нежно. Чуха се възклицания от страна на момчетата, но не им обърнах собено внимание.

-Тази вечер искам да излезем непременно. - Прошепна той.

-Без съмнение. - Отвърнах също тихо и го целунах още веднъж.

Останалата част от репетицията мина скучно.

Като се върнахме в хотела с Люк започнахме да се оправяме и не след дълго вече се разхождахме по улиците.

-Е къде отидавме? - Попитах.

-На едно специално място.

-Оул моля те, просто ми кажи.

-Ще видиш. Ще ти хареса. - Усмихна се сладко.

-Бил ли си тук преди?

-Не, но знам, че ще ти хареса. - Той се засмя и сложи ръката си на кръста ми.

.....

-Люк вървим вече половин час. Не пристигнахме ли? - Оплаках се.

-Всъщност пристигнахме. - Той спря и ми се усмихна. - Обърни се.

Завъртях се и видях един прекрасен парк. Имаше цветя, пейки много светлини. Беше адски романтично.

-Това ли беше? - Реших да се направя на незаитересована.

-Това скъпа, моя, любима е парк Семпионе. Тук има и ботаническа градина.

-Я виж ти. Много си запознат с Италия. - Засмях се.

-Поразпитах тук-там. - Той също се засмя.

-Обичам те. - Сложих ръцете си на врата му и го целунах.

-Аз те обичам повече. - Каза като се отделихме за секунда, след което той отново сля устните ни.

А/Б

Струва ли ми се или това е най-тъпата глава, която съм писала? Моля за мненията ви :) (Съжалявам ако има грешки)