-Какво?! Не, не! Въобразяваш си! – Казах и се засмях истерично.

-Не мила, лъжеш се. Добре познавам симптомите. Не веднъж съм се влюбвал.

-Оу Аш, стига глупости! Аз не съм влюбена, нито пък имам някакви чувства към Люк.

-Щом казваш. – Той се засмя и сви рамене.

Аз извъртях очи и се качих в стаята си.

Дали това, което каза Аш?! Аз наистина ли съм влюбена в Люк?! НЕ! Не може да е възможно. Та ние се познаваме, само от два дни. Абсурд!

Слязох долу и видях Калъм, който гледаше някакво предаване по телевизията.

-Хей, може ли да те помоля нещо?

-Разбира се! Кажи.

- Може ли да ми услужиш с телефона си, да се обадя на една приятелка?

-Разбира се! Заповядай.

Той ми се усмихна и аз се качих в стаята си и набрах номера на Кейт.

-Хей....Аз съм, Амбър. – Казах тихо.

-Момиче! Как си, защо на твоят номер вдига някакъв мъж. Какво става с теб?! – Явно беше притеснена.

-Ами аз такова...Помниш ли Джош?

-Онзи тъпак, с който вашите те караха да излизаш?

-Същият. На кратко, те ме принудиха да се омъжа за него. В крайна сметка отказах, но ме изгониха на улицата.

-Боже мили! Къде си сега? Защо не дойде при мен?!

-Ами, нощта в която си тръгнах, обикалях из града, докато не се предадох и не застанах зад някаква сграда..... – Започнах да ѝ разказвам цялата история.

-И сега какво? Живееш с момчетата? И как върви?

-Странно. Тук съм едва от два дни, а Аштън твърди, че съм влюбена в Люк.

-Не е изключено. – Тя се засмя. – Знаеш ли, ще накарам нашите да дойдем скоро на почивка в Сидни, за да се видим.

-Сериозно?! Ти си най-добрата!

-Знам, знам. Хайде сега си почивай и мисли над чувствата си.

-Кейтлин!

Тя мразеше да ѝ викам така, за това го използвах само в сериозни случай, в които ме изнервяше до краен предел.

-До чуване скъпа. – Тя се засмя мазно и ми затвори.

След разговора, слязох долу да върна телефона на Кал, като не пропуснах да му благодаря.

Той само ми се усмихна мило и продължи да гледа предаването.

-Исках да те питам още нещо. – Казах несигурно и пристъпих към канапето.

-Кажи.

-Ами, ъм такова.....Люк има ли си приятелка?

Мамка му, какви ги говорех?! Защо въобще ме интересуваше. Как позволих на тези думи да се изплъзнат от устата ми.

Калъм не се изненада и се подсмихна леко.

-Аш беше прав.

Моля?! Че какво общо имаше Аш с този въпрос?

-Защо пък Аш? – Попитах най-на края объркано.

-Каза ми, че харесваш Люк. – Той сви невинно рамене.

-Не е вярно, просто....Просто зарежи! – Казах ядосано и изхвърчах към стаята си.

Чак сега осъзнах нещо - животът ми тук, няма да е никак лесен!

Въздъхнах отчаяно и се метнах на леглото.

Докато лежах замислено, някой почука на вратата.

-Влез! – Провикнах.

-Трябва да поговорим. – Люк влезе и въздъхна.

-За какво да говорим? – Попитах объркано.

-За нещо важно.... – Каза и приседна в ъгъла на леглото.