(*^▽^*)

Събудих се от силните гласове точно пред вратата ми. Разтърках бавно очи и се дотътрих до вратата. Отворих и там седяха четирите момчета, които спореха за нещо.

-Какво става? – Попитах прозявайки се и момчетата погледнаха към мен.

-Спорехме кой да влезе и да те събуди. – Майки се почеса нервно зад врата.

Извъртях очи и влязох обратно в стаята. Взех си бърз душ и се оправих. Слязох долу на закуска и видях Люк с тиган в ръце да прави палачинки.

-Ти готвиш? – Повдигнах въпросително вежда.

-От време на време. – Той се засмя. – Сядай, останалите трябва да дойдат всеки момент.

Кимнах и се настаних на един от столовете. След миг и останалите момчета се появиха с усмивки на лица.

-Днес ще ходим до плажа, нали? – Попипа с усмихва Аш.

-Аз май няма да дойда... – Отвърнах тихо.

-Оу хайде де! –Люк ме погледна умолително.

-Ами не знам. Обикновено семейството ми ходи събота на плаж...

-Какъв е шанса да ги срещнем?! Хайде ела. – Люк отново ме погледа и ми се усмихна.Аз леко кимнах и започнах със закуската си.

(*^▽^*)

-Амбър готова ли си? – Извиках от външната страна на вратата ѝ.

-Да, влез!

Набутах се в стаята и я видях да се разхожда по къси панталонки и горнище на бански.

- Ам, само да си облека блузата. – Тя се усмихна срамежливо и нахлузи дрехата.

-Не знаех, че имаш обеца на пъпа. – Приближих се леко до нея.

-Познаваме се от онзи ден. – Тя се засмя. – Не знаеш много неща за мен. – Намигна ми и взе чантата си. – Тръгваме ли?

Кимнах леко и тръгнах след нея.

Пътувахме в пълна тишина. Аш караше, аз седях до него, а отзад бяха момчетата, като между тях беше Амбър.

- Ти каза, че ни познаваш. – Майк реши да наруши тишината. – Та харесваш ли ни като група?

Погледнах Амбър в огледалото и тя леко се засрами.

-Да, харесвам музиката ви..- Каза тихо и погледна на долу.

- Браво, засрами я! – Аш му се скара и го погледна остро в огледалото.

-Нищо не съм казал. – Той отвърна като сви невинно рамене.

Двамата започнаха да спорят.

-Момчета! Ще се карате или ще отиваме на плажа?! – Погледнах ги нервно, а те като малки кученца излязоха от колата.

-Момчета, а няма ли да ви нападнат фенки? Се пак сте на публичен плаж. – Амбър попита притеснено.

-Спокойно мила ми приятелко! – Кал я прегърна през раменете. – Сега ще видиш!

Няколко минути след това вече бяхме на нашето си място. Отдалечено от всички фенове и с 2/3 охранителя около нас.

-Хей, може ли да те питам нещо? – Амбър дойде при мен.

-Разбира се! – Усмихнах ѝ се.

Тя тъкмо отвори устата си да каже нещо и един писък я прекъсна.

-Момчета!

-По дяволите Бриана, само не пищи! – Озъбих се срещу блондинката.

-Я млъквай! - тя ми изплези и налетя на Аш.

Извъртях драматично очи и върнах вниманието си върху Амбър.

-Какво искаше да ме питаш?

-Няма значение. Коя е тази? – Тя застана до мен и погледна натискащите се Аш и Бри.

-Гаджето му, очевидно. – Засмях се. – Хайде, кажи какво щеше да ме питаш.

-Може ли да се обадя на приятелката си? Понеже си разбих телефона си, се чудех дали мога да взема твоя на заем? – Тя попита нервно.

- Разбира се! Защо се притесняваш така?

-И ти да си на мое място ще се притесняваш. – Тя се засмя леко.

-Защо какво се е случило? – Придърпах я малко по-встрани другите да не ни слушат. – Хайде разкажи ми.

Тя въздъхна.

-Просто се чувствам страшно неудобно. Едва ли не се натрапих във вашата къща и постоянно....

-Стига глупости! – Прекъснах я бързо. – Решението да останеш при нас, си беше изцяло наше, а аз бих направил всичко за теб. Независимо какво е!

Погледнах я, а тя сведе глава и се изчерви.