Гледната точка на Ясмин:

Слънчевите лъчи, които светеха навън, малко по-малко започваха да ме будят. Опитах се да закрия лицето си с чаршафа, но нищо не се получи и най-накрая бях принудена да отворя очи. Времето навън беше идеално – помислих си първо, виждайки слънчевият ден, а след това осъзнах в чие легло се намирам и върху устните ми се разпростря широка усмивка. Все още не можех да повярвам какво се случи вчера. Хари прие да се оженим! Не бях предвидила да му предлагам брак. Това по-скоро се получи импулсивно. Бракът за мен е нещо наистина сериозно и дори не съм мислила за него, а вчера без никакви колебания предложих на Хари да се оженим. Знаех, че той е правилният човек, моята друга половинка, и все пак всичко стана толкова бързо...

И като заговорихме за Хари, него го нямаше в леглото. Чудя се защо е станал толкова рано и ме е оставил сама? Обикновено обича да се излежаваме заедно. Предполагам, че може да му се е появила някаква работа или да е станало нещо друго. Дали изобщо си беше вкъщи, или беше излязъл? Изправих се и видях разхвърлените дрехи, които бяхме оставили вчера по пода. Взех тениската на Хари и я облякох. Миришеше на него, а това ме накара да се чувствам още по-щастлива, защото ароматът му ми липсваше твърде много. От сега нататък не мислех да го пускам никъде. Исках да го задържа само за себе си всеки един ден, всеки един момент. Взех ластичката, която бях оставила в джоба на дънките си и вързах косата си на кок. Не се получи много добре, но на тази прическа това ѝ беше чара. Излязох от стаята и слязох на долния етаж, за да потърся Хари.

Проверих всички стаи и най-накрая го намерих в кухнята. Приготвяше закуска и говореше по телефона. Веднага щом ме забеляза, обаче, приключи разговора и прибра телефона си. Беше доста странно. Не каза нищо, а само ми се усмихна.

- Добро утро, скъпа. – поздрави ме без да ме погледне и разбърка яйцата.

- Добро утро. – казах аз, объркана и се облегнах на плота зад него. Да не би да съм изпуснала нещо?

- Какво има? Наспа ли се добре? – попита ме той, обръщайки се вече към мен. Преди да успея да отговоря устните му намериха моите и ме целуна така, все едно щеше да е за последно.

- Хари... – задъхано проговорих и се откъснах от него. – Отговори ми честно: да не би да си се отказал от сватбата? Защо се държиш странно?

- Не, не съм, принцесо. – каза ми той, галейки с пръст устните ми. Разсейваше ме и не можех да мисля трезво. – Дори смятам да се омъжа за теб още днес.

- Глупости. – изкисках се аз, когато пръстите му докоснаха врата ми. Гъделичкаше ме, но не го правеше нарочно. Ръцете му се спуснаха още по-надолу и повдигнаха тениската ми.

- Обожавам да те гледам в моите дрехи. Това означава, че ми принадлежиш. – прошепна в ухото ми, а аз цялата потръпнах. – Вдигни ръцете. – заповяда ми той, а аз дори не се замислих и го направих. Хари свали блузата от тялото ми и аз буквално останах гола пред него. Той ме оглеждаше, а аз прехапах устни, защото знаех, че това го побърква. С едно бързо движение той ме повдигна и ме постави на плота, а тялото си притисна между краката ми. Изстенах, тъй като, колкото и да е топло времето, мраморният плот си оставаше ледено студен. - Много ли ти е студено? – погледна ме с дяволит поглед той.

- Не. – изчервих се аз, а той притисна тялото ми към неговото. Започна отново да ме целува, заглушавайки стоновете ми. Устните му се движеха надолу по тялото ми, а пръстите ми бяха заровени в косата му. Започвах да се задъхвам и да дишам тежко. Сърцето ми препускаше, а устните на Хари правеха вълшебни неща с тялото ми. – Хари... – изстенах аз и отворих очи, когато ръцете му ме дръпнаха още по-напред. – По дяволите! – изпсувах. – Яйцата изгоряха. – казах му, карайки го да спре и да се обърне. Дори бяха започнали да димят. Той набързо изключи котлона и размаха с ръце, за да се разсее дима. И двамата се закашляхме, докато най-накрая въздуха не се изчисти.

- Добре ли си? – попита ме той.

- Да, но закуската ни току-що си замина. – засмях се.

- Няма значение, мисля, че си намерих по-вкусна закуска. – каза той, приближавайки се отново към мен със самодоволна усмивка.

- Така ли? – подразних го аз и сложих ръце на врата му. Краката ми обгърнаха тялото му, а устните му отново намериха моите. Просто не можехме да се наситим на целувките. И двамата летяхме в облаците, докато не чухме как се звъни на вратата, но дори тогава продължихме.

- Това сигурно е Лиъм. – измърмори Хари измежду целувките.

- Остави го да си звъни. – отговорих му аз.

- Той има ключ. – прекъсна целувката Хари.

- Надявам се да го е забравил. – казах аз и отново го целунах. Хари не се поколеба и ме взе на ръце, отнасяйки ме нагоре по стълбите. Е, поне приятелите ни няма да станат свидетели на това, което следва. Качихме се, а отдолу вече се чуваха гласовете на Лиъм и Рита. Значи все пак са си отключили. Хари не отделяше устни от мен и двамата почти бяхме стигнали до спалнята, но той се умори и ме пусна, притискайки ме към стената. Преди да се усетя, вече беше свалил панталоните си и отново ме взе на ръце.

- Хари... – изстенах, а той ме прилепи към стената, оставяйки ме без дъх. Всичко стана толкова бързо. Дали заради напрежението, или заради адреналина, но и на двамата не ни трябваше много преди да свършим. Дишахме задъхано и на пресекулки. Отне ни време да се възстановим и сърцата ни да забият нормално. – Това беше откачено. – прошепнах аз развеселено.

- Мисля, че вече е късно да бъдеш тиха. – разсмя се и той. – Хайде, нека се облечем и ще слезем долу. – подкани ме той към стаята ни. Приведохме се в нормален вид и вече нямаше и следа от вида ни, който буквално си крещеше „току-що правили секс“, макар че не се съмнявам, че Лиъм и Рита вече са разбрали какво сме правили.

Влязохме в хола, а те двамата се бяха излегнали на дивана и гледаха телевизия. Когато ни видяха и двамата се подсмихнаха.

- Не знаехме кога ще свършите, затова решихме да се настаним удобно. – намигна ми Рита, а аз цялата се изчервих.

- Не успя да се сдържиш до вечерта, нали? – попита го Лиъм, усмихвайки се самодоволно.

- Я, млъквай. – каза му Хари и го замери с една от възглавниците, а Лиъм му я върна, което само ни накара да се засмеем.

- Като малките деца сте. – скара им се Рита след като те продължиха. – Хайде, Яс, ние трябва да се качваме. Имаме толкова много работа, а никакво време.

- Работа? – попитах аз. Какво имаше предвид тя?

- Да, хайде не се бави. – извика ми тя, вече качвайки се нагоре с един куфар. Погледнах Хари и Лиъм, но те бяха твърде заети, за да ми обърнат внимание или да ми обяснят какво става и на мен не ми остана никакъв друг избор освен да я последвам.

- Ри? – извиках я аз, тъй като не се виждаше никъде. Вратата към спалнята ни с Хари беше отворена и предположих, че тя е там. Влязох, а тя вече се беше разположила и вадеше от куфара най-различни неща – от гримове, до обувки. – Магазин ли ще отваряме? Кажи ми най-накрая какво става. – помолих я аз.

- Какъв магазин? – намръщи се тя. – Днес е сватбата ти.

- Какво? – изпищях шокирано.

- Сватба, Хари, ти, булчинска рокля... – изреди тя, а аз я гледах с отворена уста. – Не мога да повярвам. – плесна се по челото. – Този идиот не ти е казал нищо, нали?

- Не, не знам за никаква сватба. Каква сватба? – паникьосах се аз.

- Спокойно, Ясмин, дишай. – приближи се тя до мен. – Хари искаше да те изненада, но очаквах да ти е казал вече. Предположих, че това „празнувахте“ горе, докато ние чакахме долу. Не искам да се притесняваш, той положи много усилия в това да организира церемонията и всичко останало. А, и все пак си му предложила брак, нали не вярваше, че ще те остави да организираш всичко. Тогава егото му щеше да пострада още повече. – каза тя и ме накара да се засмея.

- Но днес... не е ли много скоро? – попитах я.

- Обичаш го, той те обича, според мен не е. Дори бих казала, че сте закъснели. – размаха ми пръст тя и ме прегърна. – Ще ти помогна да се приготвиш. Ще се постарая да те направя най-красивата булка и ако досега не си взела ума на Хари, то тази вечер те уверявам, че ще го направиш.

- Готова съм за това. – казах си аз.

През следващите няколко часа трябваше да се изкъпя, да премеря роклите, да се гримирам, да си оправя косата, да избера подходящи обувки, да се уверя, че няма да полудея до довечера... все важни неща. Първо започнах с душа, който ми се отрази доста добре. Бях ужасно развълнувана и цялата треперех, но поне след него се успокоих малко. Следваше да премеря роклите, които Рита беше донесла и да изберем тази, която ми стои най-добре. За щастие, бяха само четири и доста се различаваха една от друга. Две от тях бяха по-къси, а другите две – дълги. Първо започнах с късите. Стояха ми добре, но като че ли нещо им липсваше. И Рита беше съгласна с мен. Останаха ми другите две и се надявах сред тях да е идеалната рокля, защото иначе наистина съм загазила. Едната беше дълга, прилепнала по тялото ми с гол гръб и направена изцяло от сатен. Харесваше ми това, че ме издължаваше и ме правеше да изглеждам по-слаба, но честно да си призная този сатен ми напомняше на пижамите, които баба носеше. Последната... тя просто ме заслепи още преди да съм я облякла. Дълга бяла рокля без презрамки с дантела и ръкави, които идеално я допълваха. Изглеждаше точно като мечтаната рокля на всяко момиче. Облякох я и веднага знаех, че това ще бъде моята рокля. Пасваше ми идеално и дори очите на Рита се насълзиха, когато ме видя. Взехме окончателното решение, че по-перфектна сватбена рокля от тази, няма. Свалих я, за да не я нацапам с нещо или да я съсипя по някакъв друг начин и Рита се зае да ми прави прическа и да ми слага грим. Не исках да е нищо толкова натрупано. Само лек грим с бледи цветове. Единственото по-тъмно щеше да бъде червилото ми, за да се отличава. Цвета му беше розов, но не толкова наситен. Доста време изгубихме, за да решим как да бъде косата ми. Най-накрая се спряхме на варианта да я накъдрим леко и да хванем част от бретона ми в плитка. Рита доста добре се справи и накрая се получи удивително красиво. Не съм си и мечтала да изглеждам по-красиво от сега.

Най-накрая останаха обувките и след като облякох и роклята, вече бях напълно готова. Времето беше минало неусетно и дори не бях забелязала кога е станало пет часа. Рита изрично повтори, че трябва да сме готови най-късно до пет и половина. Не знам защо беше това ограничение, тъй като тя не издаваше нищо повече от това, което предстои. Двете слязохме на долния етаж, но там нямаше и следа от Хари или Лиъм. Най-вероятно и те се приготвяха. За сметка на това, в центъра на хола ни очакваше шофьора на Хари.

- Ох, нали не сме закъснели? – попита го Рита.

- Не, госпожице, точно навреме. – отговори ѝ той, а аз само чаках да се издадат, за да науча някоя подробност.

- Идеално. Благодаря ти. – каза тя и извади отнякъде черна превръзка.

- Не, не. – заотстъпвах аз веднага. – Това няма да стане. Искам да знам къде отиваме.

- Ще научиш като пристигнеш, не се инати. Това е част от изненадата. – обясни ми тя.

- И Хари е измислил всичко това? – попитах я.

- Да, колкото и да ти е трудно да повярваш. – поклати глава. – Доста романтичен е станал.

- Защо, какво знаеш? – попитах я, но тя само ми се усмихна и премигна насреща ми.

- Ужасна си. – оплаках се аз.

- Но ме обичаш. – сладко запърха с мигли.

- Но те обичам. – признах си аз и я оставих да ми завърже очите.

Качиха ме в колата, а пътуването ми се стори като цяла вечност. През цялото време се опитвах да се сетя за място, на което Хари би могъл да организира сватба и да е такова, че да го пазят в тайна. Естествено, не успях да го измисля. Най-накрая, когато пристигнахме, любопитството малко, по-малко започваше да ме убива. Рита ми помогна да изляза от колата без да се спъна или да падна и ме заведе няколко крачки по-напред. Отнякъде засвири музика. Приятелката ми ме попита готова ли съм и най-накрая махна превръзката от очите ми.

Първоначално се наложи да премигна няколко пъти, за да мога да фокусирам света навън и след като го направих останах напълно смаяна. Намирах се на един от плажовете в Ел Ей по залез слънце, а срещу мен заедно с всички мои роднини и приятели, стоеше Хари, облечен в костюм. Тази гледка нямаше да я забравя никога през живота си. Мечтата ми от детството се превърна в реалност. Дори не подозирах, че Хари я е запомнил, никога не бих си представила, че е способен да пресъздаде всичко това, но дори и не съм се надявала да го направи. Изненада ме. Гледайки го така, знаех, че в живота си не съм правила по-правилен избор от този в момента.

Всички гости – родителите ми, братята и сестрите ми, приятелите ми от детството, приятелите ми от Ел Ей, всички присъстваха. Бяха седнали на красиви бели столове, а по средата между тях се беше оформила пътечка от бели рози. Всеки детайл беше съвършен. Музиката продължаваше да върви и аз най-накрая тръгнах към олтара, нетърпелива да стана госпожа Стайлс. Когато застанах до Хари, той ме гледаше с такава любов, която разтапяше сърцето ми. Преди да продължим с церемонията, той ми прошепна, че изглеждам зашеметяващо и аз се изчервих под погледа му. Очите ни останаха загледани едни в други и двамата не откъснахме поглед един от друг до края. Когато дойде време да кажем обетите си, Хари започна пръв.

- Ясмин... все още помня първият път, когато те видях. Беше толкова красива, а аз не можех да откъсна погледа си от теб, нито пък мислите си. Влюбих се в теб неусетно и бях изпълнен с щастие, когато започнахме нашата връзка. За мен тя беше нещо различно, нещо ново, но ти ми показа, че да опитам си заслужава. Ти ме научи да не се предавам. Не мога да ти опиша колко съжалявам за всички грешки, които съм допускал през годините, и не мога да ти обещая, че вече няма да правя нови. Но мога да ти обещая, че каквото и да става аз винаги ще съм до теб. Последните месеци бяха трудни и за двама ни. Бяхме объркани, бяхме наивни, искахме да сме щастливи и в стремежа си към това забравихме какво всъщност ни събра – съдбата. Ти си любовта на живота ми, Ясмин Родригес. Не познавам по-добър, по-мил, по-чувствителен и по-обичащ човек от теб. За мен ще бъде гордост да бъда мъжът, който ще наричаш твой съпруг. Обичам те. – усмихна ми се накрая той, а аз едвам сдържах сълзите си.

- Хари... когато те срещнах за първи път предчувствах, че ти ще бъдеш специален за мен. И съм била права. Колкото и грешки да си допускал, каквито и да са били те, половината от тях са мои. Миналото си остава минало и ние не можем да го променим, но бъдещето е наше. Обичам те безусловно и ти обещавам да бъда винаги до теб, да те подкрепям и да те уважавам, защото ти, Хари Стайлс, си моята истинска любов, любов, която се случва веднъж в живота. – завърших аз и в живота си не се бях чувствала по-щастлива от сега. Следваха въпросите, на които и двамата отговорихме с „Да!“ и вече официално бяхме обявени за съпруг и съпруга.

Не можех да повярвам на случващото се. Бях на седмото небе от щастие. Целият този ден приличаше по-скоро на сън, на приказка, но не и на реалност. Мечтаех сватбата ми един ден да бъде като от приказките и бях благодарна на Хари, че осъществи тази моя мечта. Без него дори не бих си помислила за подобно нещо. Обичам го и няма да се уморя да го казвам до края на живота си. Гледайки хората, които се бяха събрали тук, знаейки, че те са тези, които ме обичат и най-много държат на мен, не мога да бъда нещо по-малко от безумно щастлива. Най-накрая се чувствах цяла. Бях намерила своето място и бях последвала сърцето си. Бях открила своя любим и разбрах, че няма невъзможни неща. Ако искаш нещо достатъчно силно и си готов да се бориш за него, невъзможното става възможно. Трудно е, защото винаги ще има пречки и препятствия, но ако любовта е истинска, тя винаги ще побеждава.

Хари е моята душа, моето сърце, моето всичко. Готова съм да започнем този нов етап от живота си и да се превърнем в семейство Стайлс. Колкото и трудности да сме имали, колкото и да предстоят, ако останем заедно, никой не може да ни раздели. Любовта ни е вечна, а „завинаги“ е нашето бъдеще.

Това беше последната глава!гласувайте или оставете коментар, на който просто да пише "Да".

Хари беше най-малкият от петимата синове на Кевин Стайлс – мъж, който се славеше с направата на взривоопасни оръжия. Баща му винаги му е гласувал огромно доверие. А, когато бизнесът започва да пропада, Хари поема контрола. Опитът за убийство на по-големия му брат – Найл, поставя семейството в ситуация, която изобщо не са очаквали. Основният заподозрян е Зейн – синът, избрал да напусне семейството си, заради вечното неразбирателство.

За щастие, Дея Кембъл, момиче загубило родителите си и принудено да преживява чрез дребни кражби, случайно става свидетел на престрелката. С нейна помощ, Хари ще успее да разсее съмненията на баща си, относно Зейн. Разбира се, планът им всеки да продължи по пътя си, се проваля, когато любовта се намесва. А, знаейки, че стрелеца е видял Дея и вероятно иска смъртта ѝ, Хари изобщо няма желание да я оставя сама. Но… дали ще успее да я спаси?