Гледната точка на Хари:

Тръгвах си. Бях решен да замина още днес преди да съм се разколебал. Цяла нощ мислих и осъзнах, че и двамата с Ясмин пропиляваме живота си в караници и кавги. Не можех повече. Трябваше ми спокойствие и щастие. Копнеех да мога отново да се усмихна и да се зарадвам за нещо без да мисля и да се притеснявам за целия този стрес. Обичах я и винаги ще я обичам. Сърцето ми никога няма да е способно да преодолее любовта ми към нея, но точно, защото я обичам смятах да замина. Тя твърди, че също ме обича, но може би след толкова много месеци е свикнала с това изречение и за нея се е превърнало в реалност без наистина да е. Знам, че когато бяхме заедно чувствата ѝ към мен бяха истински, но сега... не можех да съм толкова сигурен. Тя трябва да вземе решение и когато е готова аз ще я изслушам, но не и преди да осъзнае и разбере какво иска. Трябва да реши кое е истинското в живота ѝ и да се насочи към него.

Вчера, когато дойде при мен след като Хуан ѝ предложи брак, бях ядосан, гневен и казах неща, които не мисля. Думи, които тя не заслужава. Чувствах се виновен и гузен и исках да ѝ се извиня, просто защото никоя жена не заслужава да я наричат кучка, каквото и да е направила. Всеки сам взема решенията в живота си. Познавах я много добре и все още я познавам, но не знам какво обърка до толкова живота ѝ, за да я направи толкова несигурна. Предполагах, че съм аз. Прекалено многото караници, изневери, раздели... са я направили твърде уязвима и нерешителна. Опитвам се да я разбера, но не мога. Виновен съм и не го отричам, но ако тя ми позволи бих могъл да ѝ помогна. Искам да ѝ върна онова самочувствие, което имаше, когато се запознахме, защото точно то ме привлече в нея. Исках да ѝ дам онази увереност и сигурност, за която копнее. Бих рискувал всичко само и само тя да е добре. За нея съм готов на всичко.

И все пак, ето ме днес. Решен съм да замина за доброто и на двама ни, въпреки че започвам да имам все повече и повече съмнения. Когато говорих с Лиъм, за да му кажа за заминаването ми, той ми се ядоса страшно много. И той не искаше да заминавам. Окуражаваше ме да остана, да отида при Ясмин и веднъж завинаги да решим всички проблеми. За момент си помислих, че е възможно да го направя. В този един момент не мислех за нищо друго освен за нея. Исках го прекалено силно и затова се налагаше да замина възможно най-скоро. Остана ли, ще направя някоя глупост като тази, с Ясмин да се съберем отново за седмица-две, а после пак да се разделим. Ако и двамата не искаме тази връзка да продължи и не сме готови на всичко един за друг, то тя наистина няма как да просъществува. Просто ще изгубим още време.

Ясмин имаше нужда да помисли и да реши сама, иска ли да бъде с мен, или игричките за нея са били по-вълнуващи от нашата връзка. Ами, годежа? Тя прие, по дяволите. Нима, ако не го обичаше, щеше да приеме? Не ми се вярва. Тя не е такъв човек. Колкото и да не искам да призная обаче се надявам, че тя не е наистина влюбена в Хуан, защото ако е, то аз няма за какво повече да се боря.

За десети път обикалях всички стаи в къщата си, за да се убедя, че не съм забравил нещо важно. Истината е, че просто не ми се тръгваше. Идваше ми да скъсам шибания билет за Англия и да си разопаковам багажа. Това заминаване щеше да преобърне всичко. След като се върна, нито тя, нито аз ще сме едни и същи, а надеждата за нашата връзка щеше да изчезне с времето. След като проверих навсякъде, застанах до вратата и погледнах, за да видя дали шофьорът ми вече е дошъл, но него все още го нямаше. Включих телефонът си, тъй като след разговора ми с Лиъм го бях захвърлил някъде без да го поглеждам и сега смятах да се поровя в интернет, за да убия време. Тъкмо отварях сайтът с новите събития от деня, когато червената му лампичка светна, показа ми, че няма батерия и се изключи. Напсувах го доста добре. Днес нещо, не ми върви. Мушнах го в джоба и точно в този момент черният мерцедес на шофьорът ми паркира в алеята. Поне нещо хубаво да се случи – помислих си. Не ми се стоеше в колата и затова реших да изчакам отвън и да му помогна да натоварим багажа ми. Беше доста, тъй като бях взел почти всичко от къщата без да броим само нещата за хранене, чаршафите и всички онези големи електроуреди и мебели. И добре, че не съм опаковал и тях, защото ме съмняваше колата да може да върви под целия този багаж. Но това е предимството да пътуваш с частен самолет. Няма никакви ограничения.

Тъкмо, когато натъпкахме и последната чанта и успяхме да затворим багажника, нещо необичайно привлече вниманието ми. Позната кола паркира точно пред черния мерцедес, препречвайки пътя му. И аз вече се досещах откъде ми беше позната. Колата беше на Ясмин, а самата тя едва успя да изгаси двигателя преди да слезе от нея.

- Какво правиш тук? – попитах я, защото най-малко очаквах, че тя ще се появи тук и то сега.

- Дойдох, защото ти ми каза да реша какво искам. Е, аз искам теб. Това е. – каза тя задъхано, а шофьорът ми тактично се измъкна и седна в колата.

- Не ти вярвам. – погледнах я скептично. – За една нощ как успя да вземеш решение, което не можа за няколко месеца?

- Истината ти казвам. Ти си моята любов, моето всичко. Събирах смелост цял ден, за да дойда и да ти го кажа. – каза тя, звучейки сериозно.

- А, какво стана с годежа? Какво стана с Малума? – попитах я.

- Развалихме годежа. Ние с него не бяхме един за друг. Забрави за него. – помоли ме тя.

- Да забравя? Как ще мога да забравя като съм ви виждал заедно хиляда пъти, виждал съм как той те целува, а да не забравим и че слушах как той те чука. – разпалено казах аз и отворих вратата на колата, но тя ме спря.

- Хари, моля те. Недей. Не прави така. Ти искаше да взема решение и аз го взех. Обичам те. – каза тя, а очите ѝ започнаха да сълзят.

- Как да ти вярвам, Ясмин? Как да го направя след всичко преживяно? – зачудих се, а тя замълча.

- Ще се ожениш ли за мен? – попита тя и буквално ме остави шокиран, стъписан и без думи.

- Моля? – исках да го повтори отново, в случай, че не съм чул правилно.

- Нека се оженим. Знаеш, че за мен брака е нещо специално и колкото и грешно да си преценил от годежа, който Хуан спретна набързо, аз не бих се оженила без да изпитвам нещо към човека до мен. Ако ще се женя за някого, то това ще е завинаги. Ще знам, че на този човек ще мога да разчитам, ще очаквам да ми помага и да е с мен и в добро, и зло. Ще ми показва грешките ми и ще ме прави по-добра. Ще ме обича със същата сила, с която ще го обичам и аз. Ще бъде до мен дори когато трябва да е на хиляди километри оттук. Ще се притеснява за мен, ще ме ревнува, ще ме иска само за себе си, ще ми казва колко съм красива и най-важното – никога няма да се откаже от мен. Аз срещнах този човек… и това си ти. Съжалявам само че ми отне толкова много време, за да го разбера. – изля душата си тя, а сълзите вече се спускаха от очите ѝ.

Остави ме безмълвен, но вътре в себе си аз знаех, че всичко, което тя каза е истина. Обича ме. Не мисля, че някога ще бъда толкова щастлив, колкото съм сега в този момент. Емоциите и мислите минаваха през мен и единственото разумно решение, което можех да взема, беше да я целуна. Приближих се до нея, избърсах сълзите ѝ и долепих устни до нейните. И в този миг знаех, че тази целувка ще я помня вечно.

- Така и не ми отговори. – промърмори задъхано заради целувката.

- Това не беше ли достатъчен отговор, скъпа? Може би трябва да повторим. – подразних я аз.

- Е? – погледна ме с очи, изпълнени с надежда.

- Ще се оженим. Съгласен съм. Без никакво съмнение. – отвърнах ѝ, а на лицето на Ясмин се разпростря широка усмивка.

- Не мога да повярвам. – прехапа устни, за да не изкрещи, а аз я прегърнах.

В живота човек има много малко моменти на пълно щастие, особено ако е изгубил всякаква надежда за такова. Странно е как един миг може да преобърне животът ти, как едновременно е в състояние да го съсипе и да го направи пълноценен. Нямам думи, за да изкажа чувствата, които изпитвам в момента. Щастие е твърде слаба дума. С Ясмин в прегръдките си и с обещанието за едно ново начало, се чувствам така все едно току-що съм стъпил в Рая. Единствената ми мечта беше тя, а сега, когато съм сигурен, че и аз съм единствен за нея, няма нещо, което да е в състояние да развали връзката помежду ни. Няма да допусна никой да попречи на нашия щастлив край, защото и двамата го заслужаваме. И колкото и голямо клише да е това, че любовта винаги побеждава, аз вече съм готов да повярвам в него. Само заради един човек. Само заради нея. Само заради Ясмин.