Гледната точка на Ясмин:

Цял ден таях надежди Хари наистина да се появи на концерта, но сега след като го видях, след като се държа толкова безразлично към мен и след като ме накара да се почувствам глупава и заменима, ми се искаше надеждата да си остане напразна. Опитах се да поговорим, да му обясня, но той дори не ми даде този шанс. Обвини ме, че го лъжа, че се опитвам да го заблудя, а аз просто му казах истината. Колко голяма глупачка съм. Защо се надявах, че ще ми прости, че ще ме изслуша? Толкова дълго време, част от мен все още безрезервно вярваше, че той ще ме разбере, че ще намери как да ми се довери. За жалост, сега разбрах колко много съм грешала. Ние пропиляхме всички шансове, които имахме. Опитвахме много пъти и никога не се получаваше. Така е било писано. Не мога да променя миналото. Но сега... Сега имам нужда от нещо, от знак, който да ми подскаже, че си струва да се боря, че няма да е напразно, че все още този минимален шанс съществува. Едно намигване, един поглед, един жест от Хари ще ми бъде напълно достатъчен, за да знам, че онези думи, които каза са били просто лъжа. Че все още аз не съм му безразлична. Ако го направи, тогава бих прекосила и океана за него. Бих отишла и на край света само и само отново да бъдем заедно. Не съм искала нищо толкова силно през живота си. Само него.

Хуан имаше ангажимент и ми обясни, че няма да може да присъства. Донякъде бях облекчена, тъй като той и Хари на едно място... това щеше да е твърде лоша комбинация. Но незнайно как четиридесет и пет минути след като концерта започна, точно преди да изляза на сцената, той дойде. Бях шокирана и не можех да кажа нищо. Времето стигна само колкото да ме целуне преди водещата да обяви името ми и да изляза на сцената.

Докато пеех, погледа ми се плъзгаше към хората. Никога през живота си не съм пяла пред толкова многобройна публика. Със сигурност бяха стотици хиляди. Опитах се да не мисля за това, за да не се изложа или да забравя текста. Както винаги се справих, а първото нещо, което направих след като слязох от сцената беше да попитам Хуан какво прави тук. Той ми каза, че плановете му са се променили в последната минута, а и също, че не е искал да ме оставя сама. Това предполагам се перифразираше като „сама с Хари“. Явно все пак е разбрал, че той е тук. Интересно дали наистина е дошъл само, за да се дразни с него, или наистина го е грижа за мен? Нямаше как да го попитам, но Хуан се забавляваше, така че една от причините със сигурност е купона.

Опитвах се да избягвам Хари и да страня от него, за да не каже нещо Хуан и това да го провокира. На всяка цена трябва да се опитам да ги държа отдалечени. Тук има хиляда и една камери, а да не споменавам репортерите и журналистите. Не искам да започна новата година със скандал на първа страница на някой вестник. Опитите ми почти винаги се оказваха напразни. Дали нарочно или не, но ако аз бях в едната половина на стаята, то той задължително заставаше в другата. Където и да бях, той винаги се появяваше около мен. Нямах против, тъй като многото хора служеха за идеално оправдание защо се оглеждам постоянно. Не можех да се съсредоточа върху никой, с който разговарям. Тази вечер Хари беше облечен в обикновен черен костюм, но дори така той пак изглеждаше като излязъл от модно списание.

Преди да се осъзная половината вечер беше почти преминала. На сцената излизаха много известни изпълнители, но когато дойде ред на Рита и Лиъм с тяхната песен, нямаше как да не застана точно зад сцената, от където можех да ги виждам. Аз определено бях техният най-голям фен. Обожавах гласовете им заедно. Съчетаваха се перфектно, а това, че наистина са двойка е допълнителен бонус, с който да запалят публиката. За жалост, Рита все още не се беше престрашила да го обявят пред всички. Трябваше ѝ момент на смелост и нищо повече. Припявах си заедно с тях и танцувах, когато усетих как някой се приближава зад мен. Сърцето ми заби двойно по-бързо. Обърнах се и видях Хари, който също беше дошъл, за да наблюдава случващото се на сцената. Погледите ни се засякоха, но той не каза нищо. Само се облегна на стената. Обърнах се напред, но имах чувството, че той непрекъснато ме гледа. Цялата се изчервих и ми стана горещо. Имах спешна нужда да се концентрирам върху нещо друго. Насочих вниманието ми към приятелите си на сцената, но песента беше свършила. Рита благодари на публиката, а Лиъм взе микрофона, така сякаш се готвеше да изнесе реч. И наистина го направи. Единственото, което ме изненада повече беше целувката им и как той я нарече „любима“ пред половината свят.

- Какво? – извиках в учудване, щом чух това и погледнах към Хари. Той само се подсмихна и отпи от чашата с алкохол. Той е знаел, по дяволите, затова и той е тук. Трябваше да се досетя, че са замислили нещо. Но той дори не се издаде, аз щях да съм кълбо от нерви ако знаех, това, което и той.

Рита се беше шокирала, но бързо го преодоля щом слязоха от сцената. Все още не вярваше, че Лиъм наистина направи това, но поне не му се сърдеше. Опитахме се да се измъкнем и да поговорим, някъде където музиката не е толкова силна, но преди да се усетим беше станало дванадесет без пет. Всички трябваше да излезем на сцената и да отброяваме последните минути от тази година. Навсякъде се чуваха писъци, музика. Всички бяха повече от въодушевени. Хуан ме прегърна и целуна, но аз виждах само един човек. Оставаха десет секунди и през мен мина мисълта да отида при Хари и да го целуна без дори да ми пука дали ми е простил. Исках го, направих първата крачка, но Хуан ме дръпна към себе си и устните му се озоваха върху моите. Не можех да помръдна. Всички около нас крещяха и викаха, честитяха си новата година, а аз все още бях в шок. Тогава, като за капак на всичко, Хуан ме погледна в очите, прошепна ми „обичам те“ и падна на едно коляно пред мен. Всички погледи се насочиха към нас и ме беше страх да вдигна поглед и да го срещна с този на Хари. Защо дори в този момент мисля за него?

- Ясмин, да те срещна беше като сън за мен, а да те имам в живота си ме направи най-щастливия мъж на света. Ти си моята по-добра половинка, моята любов. Бих искал от тук нататък да прекарвам всеки ден с теб, в добро и зло. – той отвори кутийката, но аз не можех да откъсна поглед от него. – Ясмин Родригес, ще се омъжиш ли за мен? – попита той, а моето сърце сякаш щеше да изскочи. По дяволите. Как стигнах до тук?