Гледната точка на Ясмин:

Невъзможно. Просто не можех да повярвам на сцената, която се разиграваше пред мен. Днес денят започна толкова нормално и спокойно, че ако някой ми беше казал, че когато се прибера вкъщи ще заваря как гаджето ми се целува с бившата си годеница, щях да му се изсмея в лицето. И проблема не е само в това, че се целуват, но те го правят в апартамента ми. Имах толкова въпроси, но гръм да ме удари, ако позволя на тази кучка да си тръгне преди да съм ѝ оскубала изкуствените коси.

Влязох в апартамента си и избърсах гневно сълзите. Хванах Хейли, която ми се усмихваше самодоволно, за ръката и я завлякох към вратата.

- Хей, пусни ме, какво си позволяваш? – извика тя, а аз не ѝ обърнах внимание. За жалост, преди да успея да я изкарам навън, тя се отскубна от хватката ми и се върна при Хари, прегръщайки го. Той остана безмълвен, но я отблъсна от себе си.

- Тръгвай се. – заповядах ѝ аз.

- Няма. – скръсти ръце. – Докато Хари каже, че не ме иска тук няма да си тръгна.

- Не те искам. – потвърди Хари, а на мен това ми беше достатъчно, за да я хвана за косата и да я изхвърля пред вратата. Хейли пищеше и викаше, но на мен не ми пукаше. Треснах вратата в лицето ѝ и най-накрая си отдъхнах.

- Яс... – каза Хари зад мен.

Не можех да събера смелост и да се обърна. Какво, ако истината, която чуя не ми хареса? Или той измисли поредната лъжа, за да прикрие сценката, която видях? Иска ми се да му вярвам, но просто не знам способна ли съм след купчината игри и лъжи, които разигравахме месеци наред.

- Моля те, Яс. – докосна ме по ръката той и ме обърна към себе си. Прегърна ме, а след това постави целувка върху косата ми. – Изслушай ме. Позволи ми да ти обясня. Не вземай прибързани решения.

- Ще се опитам. – казах през сълзи. Той повдигна брадичката ми, а очите му погледнаха право в моите. Обичаше ме. Това е чувството, което показва и аз знам, че е така. Но тези грешки...

- Не плачи. – избърса сълзите ми. – Нека седнем на дивана. – каза той, а аз го изгледах скептично.

- Спокойно, не съм допускал Хейли по-навътре в апартамента ти от мястото, на което ни завари. – успокои ме той.

- Благодаря ти, но предпочитам да остана права. Ти седни и ми разкажи какво стана. – помолих го и той го направи.

- Гледах телевизия и се бях замислил, когато на вратата се звънна. Знаех, че ти си взе ключа сутринта, така че нямаше как да си ти. Отворих вратата, а там се оказа Хейли. Започна да дрънка някакви глупости от рода на това, че е дошла да ме прибере при себе си и така нататък. Аз без да я разигравам ѝ казах, че развалям годежа ни. Тя не го прие добре. Започна да плаче, но това бяха само номерата ѝ. После започна да ме заплашва как ще съсипе живота ни и няма да спре, докато не ми отмъсти. Наистина се беше побъркала. Точно, когато ти отключваше, те чу и ми се нахвърли. В първия момент бях твърде стъписан, но я отблъснах. – приключи той, но аз не знаех какво да кажа. – Заклевам се, Яс, това е истината. Нито съм искал тя да идва, нито да ме целува.

- Вярвам ти, Хари. – казах, но погледа ми се отнесе към прозореца.

- Ясмин, сигурна ли си, че си добре? Пребледняла си. – притеснено ме попита и се приближи към мен.

- Да, просто целия този скандал ми дойде неочаквано. – промърморих.

- Искаш ли да си легнем? Един сън ще ти се отрази ободряващо. – предложи ми и тръгна да ме прегръща, но аз го отблъснах.

- Мисля, че за сега е най-добре, ако си тръгнеш. Дай ми малко време да осмисля всичко. – помолих го.

- Какво ще осмисляш? Нашата връзка или случилото се днес? Защото ти обещавам, че ако Хейли не спре да се навърта около мен ще си взема ограничителна заповед срещу нея. Няма да допусна отново да съсипе връзката ни.

- Не, Хари, не е само заради нея. Просто може би на нас не ни е отредено да сме заедно. – погледнах го, а в очите му виждах сълзи.

- Моля те, Яс, не го прави. Не ме отблъсквай. Промених се. Този път между нас всичко ще се получи. Моля те. – примоли ми се.

- И аз не искам да си тръгваш, но в момента това е най-правилното решение, което мога да взема. Дай ми няколко дни да помисля. Обещавам ти, че ще ти се обадя след това без значение какво съм решила.

- Но... защо не искаш да ни дадеш още един шанс? Хейли е никоя. Ти си всичко за мен. Ако не ни позволиш да бъдем заедно, аз ще съм съсипан. Не мога да си позволя да те изгубя още веднъж. – призна ми той, а очите ми се насълзиха още повече.

- Съжалявам. – прегърнах го, а след това го пуснах и го отведох до вратата.

- Не мога, не мога да си тръгна. Не искам да те оставям сама. Ще ти докажа, че ни е писано да сме заедно. – увери ме той.

- Хари... върви си. – прошепнах с треперещ глас. – Не усложнявай нещата. Не се свързвай с мен, не ми звъни, не ме търси. Аз ще го направя, когато съм готова. – обещах му и затворих след него.

Подпрях се на хладната повърхност на вратата, свличайки се надолу към пода. Седнах и се свих. Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Беше ме страх да не съм направила грешка. Възможно ли е да съм съсипала всичко заради това, че не се почувствах сигурна?

Не знам, просто не знам. Объркана съм. Последните няколко дни с Хари се чувствах все едно бях в Рая, а сега изведнъж пропаднах в Ада. Исках да помисля на спокойствие какво да правя, но как да стане това след като веднага започвам да плача отново?

Не знам колко време беше изминало, откакто Хари си тръгна, но когато се изправих, цялата се бях схванала. Отидох в банята, за да залича остатъка от сълзите, но отражението ми изглеждаше още по-зле, отколкото очаквах. Очите ми бяха подпухнали, носа зачервен, а спиралата ми се беше разтекла по лицето. Измих се, но не мисля, че това ми помогна особено. Стоях пред огледалото, а в главата ми беше пълна каша. От кухнята се чу как телефона ми звъни. Отидох и се надявах да не е Хари. За мое облекчение беше Рита.

- Ало. – казах с пресипнал глас.

- Миличка, добре ли си? Хари току-що ми звънна. Каза, че не ти е много добре. Аз вече пътувам към вас. Разбра ли? – избъбри тя.

- Добре съм, няма смисъл да идваш.

- Глупости. Кога съм те оставяла сама? – попита ме, а отговора беше „никога“. – Той не успя много да ми обясни какво се е случило. Нещо свързано с Хейли, доколкото разбрах.

- Ами да, и тя е замесена, но ще ти разкажа, когато дойдеш.

- Съгласна съм, аз няма да се забавя. Още пет минутки и съм при теб. – успокои ме.

- До след малко, тогава. – казах и затворих.

Рита беше много точна. Трябваха ѝ само пет минути и тя вече беше на вратата. Когато я видях, не се сдържах и сълзите ми отново потекоха. След това тя ме утеши, а аз ѝ разказах всичко от начало. Тя реши, че сега вече е твърде късно, за да вземам толкова сериозно решение и го отложихме за утре. Двете си пуснахме филм и си поприказвахме по други теми, избягвайки тази свързана с Хари. Минаваше единадесет и на двете ни се спеше. Очите ми се затвориха, а последната мисъл, която мина през съзнанието ми преди да заспя, беше: Имам ли наистина бъдеще с Хари, или не?