Гледната точка на Хари:

Прекарахме няколко прекрасни дни с Ясмин, които да си призная бяха едни от най-щастливите ми за тази година. Явно единственото, което ми е липсвало, за да бъда наистина щастлив, е била тя. Винаги Тя. Никога няма да съжалявам, че си я върнах. Това беше най-правилното решение. За жалост, нямаше как завинаги да си останем вкъщи и да мързелуваме по цял ден. Ясмин смяташе да пуска нова песен, а това означава, че трябва да прекарва повече време в студиото и по-малко при мен. Не се оплаквам. Знам, че нейната кариера означава също толкова много за нея, така както моята за мен. Но все пак засега не мисля да работя по нови песни. Имам вдъхновение и всичко, но просто ми трябва повече време, за да събера достатъчно песни за нов албум.

Може би имам нужда от разнообразие? Знам, че Ясмин сега е твърде заета, но ако след пускането на песента се съгласи може да заминем някъде далеч. В Европа или на някои острови, където ще сме още по-изолирани от света и ще сме далеч от всички папараци. През последните дни, жълтата преса е пълна само с наши снимки. Навсякъде има статии и коментари. Някои се радват, че сме се събрали, други пък съжаляват, че тя е заменила Малума с мен, в което не виждам смисъл. Тя и Малума не си подхождат. Какво като са от една държава? Доказано е, че противоположностите се привличат. Тоест, той няма никакъв шанс да успее да ми вземе момичето. Ще се постарая и да не се появява такъв.

Другото прекрасно нещо е, че тези дни не съм сънувал никакви кошмари. Възможно е да е, защото всяка вечер спя в апартамента на Ясмин, заедно с нея, но не мисля да доказвам обратното. Всяка вечер, с нея в прегръдките ми се чувствам цял, чувствам се у дома. Дори се замислям дали да не се преместя при нея, докато си намерим по-голяма къща, в която да заживеем заедно. Омръзна ми, когато се прибирам в моята къща да виждам всички неща, които Хейли е оставила. Само ми напомнят за лошия период от живота ми. В този, който бях изключителен глупак. В онази къща не ми остана никакъв хубав спомен, за да я пазя. Ще говоря с брокера си и веднага, щом бившата ми годеница благоволи да си изнесе нещата, ще я продам. Ако можех дори щях да я съборя, за да не остане нищо от нея, но това ще ми струва твърде много пари, а няма смисъл. По-логично е да си купя нова къща. Може дори да е по-близо до плажа, тъй като знам, че Ясмин обожава да ходи там. Това ще е една чудесна изненада.

Тъкмо това ще я подготви за следващата – да ѝ предложа брак. И този път няма да губя никакво време. Смятам да се оженим веднага без да каним кой знае колко много хора. Само най-близките. Може дори да я направим на плажа. Чувал съм, че там церемониите били най-романтични по залез слънце. И тогава Ясмин ще бъде само моя. Дори и да иска да избяга няма да я пусна никъде. Ще сме свързани за цял живот. А, дори и да избяга, аз винаги ще я преследвам. Любовта никога не трябва да се губи. А, тя е моята най-голяма любов.

Телевизорът вървеше, държах телефона си в ръце, но толкова се размечтах, че не обръщах внимание на нищо. Трябваше ми поне една минута, за да осъзная, че на вратата се звъни. Което като се замисля беше доста странно. Много добре си спомням, че сутринта Ясмин като излизаше заключи вратата. Няма как да си е забравила ключовете. А, ако не беше тя, тогава кой? Станах от дивана с голямо нежелание и отидох да отворя. Това, което най-малко очаквах обаче е, че срещу мен ще видя Хейли. И то в пълния ѝ „блясък“. Беше облечена с прекалено къса пола, потник, който по скоро можеше да се нарече сутиен, а косата ѝ беше боядисана в по-светъл нюанс на русото. Изглеждаше като излязла от списание – твърде фалшива.

- Хейли? Какво, по дяволите, правиш тук? – попитах я твърде изненадан. Когато си помислих, че щом види снимките ми с Ясмин ще долети обратно, не очаквах наистина да го направи.

- Дойдох да си прибера годеника. – извъртя очи тя. – За съжаление трябваше да разбера от пресата, че си започнал отново да се виждаш с Ясмин. Не ти ли омръзна вече?

- Моля? – учудих се. Няма право да ми държи никаква сметка. Аз се опитах да ѝ кажа, че не искам да сме заедно повече, но тя упорито не искаше да го схване.

- Няма значение. Сега съм тук. Няма ли да ме поканиш вътре? – тръгна да влиза и затвори вратата зад себе си, но аз я спрях.

- Чакай малко. Ти от къде знаеш това място? Как ме намери?

- От телефона, глупчо. – размаха го тя и ме погледна все едно аз съм по-глупавият от двама ни.

- Проследяващо устройство ли си му сложила, или какво? Не би трябвало да ти показва подобна информация. – изнервих се аз.

- Не, естествено. – отблъсна ме тя и се опита да влезе по-навътре, но аз отново не я пуснах да мине. Това беше апартамента на Ясмин. Нима си мисли, че може да си се разхожда просто ей така?

- Тогава как? Отговори ми, мамка му. – започнах да се ядосвам от нейните игрички.

- Просто бях инсталирала едно приложение на телефона ти. Нищо особено. – отговори спокойно Хейли.

- Нищо особено? Без мое знание си ме следяла постоянно! Ти си ненормална.

- Хари, хайде, моля те, да не се обиждаме, защото ти си този, който започна да излиза с друга, докато все още сме сгодени, а пръстена ти е на ръката ми. – размаха ръката си пред мен, а аз я хванах.

- Тогава ми го върни, защото годежа се разваля. – казах ѝ го право в лицето. Устните ѝ потрепериха и знаех, че следва да разиграе сцената, в която се прави на жертва.

- Но нима ти не ме обичаше? Само си ме използвал, за да задоволяваш нуждите си ли? Аз за теб съм никоя. Как изобщо се хванах на твоите номера? Повярвах ти. – започна да плаче и да ме блъска. Изобщо не се учудих. Това съм го виждал вече хиляди пъти. Преди ѝ прощавах, затварях си очите за драмите, които разиграваше, но стига вече.

- Да, Хейли, в момента ти за мен си никоя, не те обичам и си искам пръстена обратно. Вече не сме заедно и ако си мислиш, че сълзите ти ще минат и този път, грешиш. – заявих ѝ аз, а тя избърса сълзите си и ме погледна с онази нейна лукава усмивка.

- Ще те съсипя, Хари. Никой не може да постъпва по този начин с мен. Рано или късно ще намеря начин да съсипя живота ти с тази кучка.

- Ей, не говори така за Ясмин. Кучката си ти. И ми се искаше да го бях осъзнал по-рано. – признах си аз. – Не те искам тук, така че си тръгвай.

- Няма. – заинати се и бавно се приближи към мен. Постави ръка на гърдите ми, а аз исках веднага да я премахна. – Хари, не бъди лош с мен. Помниш ли колко хубаво ни беше заедно? – каза с онзи неин прелъстителен глас, а ръката ѝ започна да се спуска надолу под корема ми, но я спрях и отблъснах от мен. Ако си мисли, че с една свирка ще оправи всичко жестоко се лъже. В сравнение със секса с Ясмин, този с Хейли е нищо. Вече дори мисълта за това ме отвращава.

- Тръгвай си, Хейли, ако не искаш да извикам полиция. Смятам, че папараците доста ще ти се зарадват като те видят в полицейската кола.

- Глупости, ти няма да го направиш. Обичаш ме. – каза и се приближи отново.

- Не те обичам. Обичам Ясмин. Ясно ли е? – опитвах се да ѝ го втълпя в главата. Тя трябваше да го разбере, за да спре да ме преследва най-накрая.

- Идиот. Ти не оценяваш перфектното момиче дори да ти е под носа. – каза и хвърли пръстена си по мен. – Да те видим после, когато Ясмин отново ти омръзне. Ще тичаш след мен, но ще е твърде късно. – размаха пръст тя.

- Никога не бих искал да сме заедно отново. Имай го предвид. Няма никакъв смисъл да ме чакаш. – казах ѝ напълно убеден.

- О, Хари, ще съжаляваш за тези думи. – поклати глава тя.

Преди да осъзная какво става, всичко се обърна с главата надолу. И двамата чухме как входната врата, пред която бяхме застанали се отваря, а преди да имам възможност да видя кой е, Хейли се нахвърли върху мен и започна да ме целува. Бях твърде стъписан, но се осъзнах и я отблъснах от себе си. За жалост беше твърде късно. На вратата с насълзени очи стоеше Ясмин.

По дяволите – помислих си. Отново всичко се обърка. Изобщо не трябваше да става така. Защо ѝ беше на Хейли да се появява? Винаги разваля всичко. Надявах се поне Ясмин да ми вярва достатъчно, за да разбере, че не аз целунах Хейли, а тя мен. Никога не бих посмял да изневеря отново на Ясмин. Не съм чак такъв глупак, че да си вкарам поредния автогол, но и Хейли не е глупачка. Видя възможност и се възползва веднага. Кучката разигра перфектен театър, а сега се усмихваше самодоволно. Ясмин гледаше ту към нея, ту към мен, а по лицето ѝ разбрах, че започва да се ядосва. От сега мога да кажа, че това няма да завърши никак добре. Или поне за мен.