Гледната точка на Хари:

Беше четири часът през нощта, а аз се събудих от ужасен кошмар. Все още не успявах да се съвзема и да различа кое е реалност и кое не. Пред очите ми се смесваха образи на Ясмин, на кола, която се движи с прекалено голяма скорост, на болница. Направо полудявах. Едвам си поемах въздух. Повтарях си, че това е само кошмар, че не е реалност, но не ми помогна особено. Опитах се да стана от леглото, но загубих равновесие и отново седнах. Взех чашата с вода, която държах на нощното шкафче и отпих.

Преди сънищата ми никога не са били толкова реални. Започвах да се притеснявам и да изпадам в паника. Ами ако с Ясмин се е случило нещо? Ами ако това беше знак, че е станало нещо лошо? Само при мисълта за това пред очите ми изскочиха същите образи от съня. В момента навън валеше силен дъжд, точно както в съня ми. Там, незнайно защо двамата с Ясмин бяхме излезли на разходка, но започна да вали и ние се опитахме да прибягаме до близкия вход, в който да се скрием. Точно тогава, когато тичахме през улицата, видях как една кола кара към нас с бясна скорост, а фаровете ѝ ни осветяваха. Виждах ужасът, изписан по лицето ѝ, а миг по-късно се събудих от викът ѝ, който и до момента ме преследва.

Бях чел някъде, че кошмарите са най-дълбоките страхове на човека. Не го вярвах до преди този момент. Опитвах се да се успокоя, но минаха десет минути, а онова лошо предчувствие се беше намърдало в мен. Нямаше да мога да заспя отново без да съм видял Ясмин. Трябваше да се уверя, че е добре. Преоблякох се и взех ключовете на колата. Карах като луд по празните улици на Ел Ей и бях благодарен, че по това време няма полицаи. Нямаше да е добре да се забърквам в скандали.

Пристигнах пред дома на Ясмин и дори не си направих труда да паркирам както трябва. Спрях възможно най-близо до входа, но заради силни дъжд бързо станах вир вода. Качих се на асансьора, опитвайки се да пригладя косата си, така че поне да заеме някаква форма, но не се получи. След като той спря на етажа, аз изхвърчах и започнах да натискам звънеца без да спирам. Молех се тя да си е вкъщи и да е добре. Не ми се мислеше какво щях да правя ако сега никой не отвори вратата. Къде щях да я търся?

Слава Богу, притеснението ми е било напразно. След малко вратата се отвори, а зад нея се показа сънената ми приятелка. Без да се замислям я взех в прегръдките си, отказвайки да я пусна.

- Хари, добре ли си? Какво се е случило? – притеснено попита тя, а аз я отдалечих леко от себе си и преди да ѝ отговоря я целунах.

- Съжалявам, скъпа, че нахълтах така. Просто исках да се уверя, че си добре. – обясних ѝ, но тя не се върза.

- Станало е нещо. Кажи ми. – помоли ме, а ръката ѝ погали лицето ми.

- Сънувах кошмар. Беше ужасен. Аз... ти беше в него и се случваше нещо много лошо и... Не искам никога повече да си го спомням. – признах ѝ едвам изговаряйки думите.

- Хари, спокойно. Няма да те карам да ми го разказваш. Искам само да се успокоиш. Наистина ме изплаши. През ума ми минаха какви ли не неща. А, и можеше да звъннеш. Виж се, целия си мокър.

- Нямаше да се успокоя напълно ако само ти се бях обадил. Ами ако ти не беше вдигнала. Щях да полудея, Ясмин. Не искам с теб да се случва нищо лошо.

- Няма и да се случи, обещавам ти. Хайде сега, влез вътре, а аз ще ти дам някои от дрехите, които остави миналия път тук, за да се преоблечеш.

- Благодаря ти. – казах ѝ и я целунах още веднъж по устните.

След като съблякох мокрите дрехи и ги замених със сухи, легнах в леглото до Ясмин и двамата заспахме прегърнати. Мразех това, че все още живеехме разделени. Вярно е, че се събрахме само преди няколко дена, но се познаваме от години. Нямаше да имам нищо против ако те беше решила да се нанесе отново при мен. За жалост, причината да не го направи беше твърде болезнена, за да я коментираме. В къщата ми съм живял с Хейли, а някои от нещата ѝ са още там. Ясмин има пълното право да не иска да бъде в къща, където съм живял с друга жена. И затова в най-скоро време трябваше да си намеря нова.

🎵🎤🎵

Обичах, когато се събуждаме двамата, а тя ме гледа с онзи неин влюбен поглед. От тук нататък искам до края на живота си всяка сутрин да се будя само с нея и нейната усмивка. Това би ми било напълно достатъчно след всички онези сълзи, които пропиляхме.

- Добро утро. – очите ѝ малко по-малко се отваряха, а на лицето ѝ се разпростря усмивка.

- Добро утро, красавице. – отвърнах аз, а ръцете ми я придърпаха по-близо към мен.

- Добре ли спа? Нали нямаше повече кошмари? – попита ме.

- Не, щом ти си до мен, нищо не може да ме уплаши. – казах, а устните ми се залепиха за нейните.

- Мислех си, преди да заспя, ако си съгласен днес може да излезем някъде за разнообразие. Омръзна ми да стоя затворена в този апартамент.

- Аз лично предпочитам да си останем в леглото, но щом искаш да излезем, няма как да ти откажа. – примирих се.

- Страхотен си. – зарадва се тя.

- Знам, скъпа, но благодаря, че подхранваш егото ми толкова добре. – усмихнах ѝ се.

- Глупак. – каза тя, завъртя се и стана от леглото, но набързо се закова пред прозореца. - Хари, случайно да си забелязал тълпата от папараци, която се е събрала пред блока ми, вчера, когато дойде тук? – попита ме тя, а аз се учудих. Вчера нямаше жива душа пред сградата. Това да не е някаква шега – помислих си и отидох до прозореца, за да уверя.

- По дяволите. – изпсувах, а Ясмин повдигна вежди. Явно чакаше обяснение. – Ами може би вчера, когато оставих колата на паркинга да не съм я паркирал много добре и после да съм забравил за нея. – казах аз, знаейки, че точно тя е привлякла папараците насам.

- Може би? Хари! – извика тя.

- Съжалявам, скъпа. Бях твърде травмиран, за да обърна някакво внимание на тази дребна подробност. – казах и отидох да прегърна цупещата ми се приятелка.

- Да, но сега всички планове ни се провалиха. – тъжно каза тя и нацупи още повече устни. Приличаше на сладко кученце, а само как исках да захапя тези устни.

- Тогава защо не си останем в леглото. – предложих, надявайки се да ми излезе късмета.

- Хари, мисля, че се разбрахме нещо. Толкова много секс правехме през последните дни, че в момента не съм сигурна дали тялото ми ще може да понесе още един оргазъм.

- Нека пробваме. – усмихнах се аз и ѝ намигнах.

- Не, никакъв шанс. Ако не помниш, това беше причината да те изхвърля от тук и ти да си спиш в твоя дом вчера. Макар че ти си като бумеранг, колкото и на далече да те запратя, ти винаги се връщаш. – каза подхилвайки се тя.

- Моля? Нима ме сравняваш с някаква пластмасова играчка? – попитах учуден.

- О, не бих посмяла. – подигра ми се тя, а аз бавно се приближавах към нея с онова мое любимо изражение, което крещеше „няма измъкване от мен“. Ясмин се опита да ми избяга, но бързо я хванах и двамата се стоварихме на дивана.

- Само не ме гъделичкай, моля те. Предавам се. – каза тя преди аз още да съм започнал.

- Но така не е интересно. – оплаках се.

- Може и да го направим... – прошепна ми тя в ухото, а ръката ѝ се плъзна надолу по тялото ми. – Но ще трябва да изчакаш до довечера. Сега ми дължиш един обяд. – ах, малка мръсница. Възбужда ме, а после оставя работата недовършена. Ще види тя.

- Добре тогава. – изправих се. – Обличай се, излизаме. – казах, а тя ме погледна все едно съм луд.

- Ако забравяш, да ти припомня за тълпата от папараци, която ни чака отвън.

- Не забравям, но това няма да ме спре двамата с теб да излезем на обяд. А и какво ще стане като ни хванат заедно. Знаехме, че това рано или късно ще се случи.

- Така е, но... – започна несигурно тя.

- Хайде, довери ми се. – казах и ѝ подадох ръка, за да стане от дивана. – Облечи някоя секси рокля и тръгваме. – наредих ѝ аз, плеснах я по дупето и я изпратих в стаята.

Естествено, на излизане имахме проблеми с множеството журналисти, събрали се отпред да напишат нови клюки за нас. Ние не им обърнахме внимание, но те със сигурност получиха някои много добри кадри на двама ни хванати за ръце. Добре, че беше охраната на Ясмин, че да не ни обкръжат напълно. Избутаха всички от пътя, а ние с нея се качихме в моята кола. Не бях решил все още къде искам да я заведа, но предпочитах да е някое тихо и спокойно място.Може би някъде извън града? Не мислех, че тя ще има против да се махнем от големия град и да бъдем само двамата.

Проблемът обаче ще се появи, когато се връщаме. Не ми се вярва всички клюки и слухове да отшумят толкова бързо. И моя и нейния мениджър ще са бесни след като научат. Ами Хейли? Съвсем забравих за нея. Нищо чудно да долети със следващия полет. Не, че ме интересува особено, стига да стои далеч от мен и Ясмин, може да ходи, където си поиска. Важната за мен е Ясмин, а след този кошмар не мисля да я изпускам от поглед. В най-скоро време ще си намеря ново жилище и двамата отново ще заживеем заедно, точно както преди. С едно изключение – този път няма никога да натъжавам моето момиче. Щастието ѝ винаги ще е на първо място.