Гледната точка на Ясмин:

Вчера, денят, който прекарахме с Хари ме направи много щастлива. Отдавна не се бях чувствала толкова спокойна и безгрижна. Мислех и днес да бъда само с него и да не ходим никъде, но преди по-малко от половин час Ронда ми се обади и ме помоли да отида до студиото. Ако не звучеше толкова важно, щях най-спокойно да си остана в леглото, сгушена в приятеля си, унасяйки се обратно в съня. Но явно, че нямам късмет. Хари все още не се беше събудил, а изглеждаше толкова сладък, че сърце не ми даде да го будя. Написах му бележка, целунах го за последно и излязох от апартамента. Не се бях постарала много за тоалета си. Облякох първото, което видях. Исках да си свърша работата, колкото се може по-бързо и да се прибера при своя любим. Все пак току-що се бяхме събрали, имахме да наваксваме много.

Изчаках шофьорът си да дойде, а през това време се разрових в телефона си. Бях го оставила на без звук и това, че видях Ронда да ми звъни си беше чист късмет. Рита ме беше търсила, а също и Малума – дори няколко пъти. Най-вероятно ще иска да ми обясни какво е станало. Всъщност дали той знае, че аз знам? Дали е предположил, че Хари ми е казал, или ще се прави на незнаещ, когато го попитам? Само дано и той не е във студиото или по-лошо – той да е причината да отида там. Само като си помисля, че след като не е успял да се свърже с мен е убедил Ронда да го направи, ми става неприятно. Предпочитам да мисля, че не е стигнал до там да върти такива интриги. А, и се надявам, че мениджъра ми не се влияе от такива неща.

Пътя към студиото ми се стори безкрайно дълъг, макар и да нямаше такива задръствания. Имах лошо предчувствие, но все пак влязох и се насочих към кабинета на Ронда. Успях да вляза вътре преди някой да ме е видял и да ме е заговорил. Не, че щях да имам нещо против, но точно днес не исках да си губя деня тук. Ронда ме посрещна с нейната лъчезарна усмивка и преди да се усетя и аз ѝ се усмихвах, припомняйки си изминалите дни.

- Цялата сияеш, Яс. Направо не мога да те позная. – поклати глава срещу мен. – Какво се е случило?

- Ще ти кажа, но няма да ме упрекваш и да не си посмяла да кажеш на някого. Става ли? – предупредих я аз.

- Обещавам. Казвай, че ми стана любопитно. – нетърпеливо се размърда.

- С Хари отново сме заедно. – признах ѝ.

- Ясмин. – погледна ме накриво, а усмивката ѝ се изпари.

- Обеща, че няма да ме упрекваш. – посърнах аз.

- Така е, но Хари? Наистина ли? Виждам, кара те отново да си щастлива, но какво ще стане, когато пак те зареже. Ще си съсипана, скъпа. – погали ме по рамото и двете се настанихме една до друга на дивана. Исках да разбере, че това няма да се случи отново. Трябва да разбере.

- Няма да ме изостави. Този път ще е различно, Ронда. – уверих я.

- Яс, разбери, казвам го за твое добро и защото не искам да те виждам повече наранена. Хари не е човека за теб.

- Напротив, точно той е. Това, че е направил грешка, не го прави по-малко подходящ. Всички правим грешки и той много съжалява.

- Аз съм сигурна, че сега е така и ти му вярваш, но нужно ли е да му се доверяваш толкова бързо? Може би е добре да започнете отначало, да се сближавате малко по-малко отново. Какво ще кажеш?

- Но как мога да кажа на сърцето ми да чака? Обичам го. Знаеш, че винаги съм го обичала. Дори когато ме нарани не можех да залича любовта си към него.

- Така е, знам, скъпа, но все пак...

- Моля те, недей така. Тези дни съм в страхотно настроение, не ми го разваляй. Мога да се грижа за себе си. Взела съм решение да бъда отново с Хари и като голям човек ще си понеса последствията от това, дори и те да са неприятни.

- Ами, Малума? Какво ще стане с него? Каза ли му? – упорстваше тя.

- Не, но ще му кажа. Не се притеснявай.

- Добре, ти си знаеш. Мога да съм спокойна, че поне те предупредих. – каза тя. – А, и всъщност съм те извикала за друго.

- Какво? – попитах аз.

- Както си наясно, песента ти стана голям хит, но хората очакват още. Нещо ново, нещо, което да те задържи на върха на класациите. С няколко думи – трябва да запишем и пуснем някоя нова песен най-късно до две седмици.

- Толкова скоро? – учудих се.

- Да, знаеш как е. В този бизнес нещата се движат светкавично. Ако имаш някоя недовършена песен, някоя идея, от която да се вдъхновиш, сега е моментът да ги използваш. Знаеш, че можеш да работиш и тук, има хора, които да ти помогнат, ако си зациклила някъде.

- Знам, да. Благодаря. Ще разгледам някой от старите песни, за които не съм била сигурна. Ще се постарая да бъда готова, колкото се може по-бързо.

- Радвам се да го чуя, скъпа. Това беше. – каза тя, а аз излязох от кабинета ѝ. Чудя се защо не се зарадва, когато ѝ казах за Хари. Знам, че не е най-логичното нещо да се събера с бившия си, но пък аз съм щастлива. Защо не се зарадва за мен? А, сега и това с песента. Наистина трябва да разгледам вкъщи – там имам някои много добри песни, на които им трябва само малка редакция. Може би Хари ще ми помогне? Той не би ми отказал.

- Ясмин. – чух името си и веднага се обърнах. Почти бях стигнала изхода, когато гласът на Хуан ме накара да спра. – Може ли да поговорим? – попита ме, а аз се огледах. Наистина не исках. – Моля те. – добави той и аз нямаше как да се измъкна. Поведе ме към една от стаите за почивка. Беше празна, естествено. Хуан затвори вратата и ме покани да седна. – Не се обаждаш, не ми вдигаш, не съм те виждал и тук. Какво става с теб?

- Тези дни бях малко заета. – опитах се да се измъкна.

- Ясмин. – каза той, а очите ми погледнаха в неговите. Чак сега забелязах, че има лека синина около окото. Това трябва да е дело на Хари.

- Какво? Мислиш си, че не знам, че съм глупачка ли? – попитах го. – Наистина ли си бил в онзи бар с група момичета?

- Аз... да, но... – тръгна да се оправдава, но аз го прекъснах.

- Не искам да знам повече. Аз ти се доверих. Знам, че ти казах, че не съм готова на връзка, но и ти доста добре ми показа намеренията си. Ако при всяка трудност, която имаш с мен или всеки път, когато ти кажа, че ми трябва време ти отиваш да се чукаш с някакви еднодневни момичета, как мислиш ще издържи нашата връзка?

- Ясмин, не съм се чукал с никоя от тях, наистина. Повярвай ми. Бях ядосан, а те просто бяха там и аз...

- И ти какво? Реши да се позабавляваш без да помислиш за последствията ли?

- Не е така. – отново се оправда.

- И така да е – за мен няма значение. – въздъхнах, готова вече да си тръгвам.

- Ясмин, моля те. – спря ме той. Явно, че не разбира от дума, но стига толкова. Преживяла съм толкова много по-тежки предателства, че това ми се струва незначително. С Хуан няма да бъдем повече от приятели и е време да му го изясня.

- Хуан, знаеш ли кой ми каза за това? – попитах го, а той поклати глава. – Хари. Същият, който ми каза, че като те е видял, те е ударил, защото не е успял да сдържи гнева си. Хари, който дойде в апартамента ми онази нощ, в която щях да взема най-важното решение – на кого да простя и кого да обичам. Той дойде и всички съмнения изчезнаха. Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ние сме заедно.

- Моля?! – ядоса се той. – Събрала си се с този негодник, който те нарани толкова много? Наистина ли?

- Да. – потвърдих.

- Яс, знам, че понякога можеш да извършиш някои спонтанни неща, но никога не е късно. Остави Хари и се върни при мен. Аз ще те обичам, така както той не може.

- Хуан, какви ги приказваш? Аз съм щастлива с него. Простих му. Обичам го и той ме обича. Това е. – опитах да му обясня.

- Не, това не ме интересува. Пак можем да сме заедно.

- Спах с него. – казах му.

- Няма значение, това ще го преглътна, стига да ми кажеш, че ще го оставиш и ще се върнеш при мен. – хвана ме за ръката той, а аз се опитах да се измъкна. – Дължиш ми го, за цялата тази игра, която изиграхме.

- Но ти сам я предложи. – напомних му. – Никога не съм те молила за това и ти го знаеш. Моля те, пусни ме. Започваш да ме плашиш. – казах му, а той погледна към ръката си, която стискаше моята.

- Съжалявам. – отдръпна се. – Просто, аз наистина се влюбих в теб.

- Знам и съжалявам, че всичко трябваше да приключи така. – въздъхнах и излязох от стаята, оставяйки го сам.

Много го нараних, знам. Никога не съм искала да го използвам така и да го зарежа по този начин, но нямаше какво друго да направя. Твърде дълго се самозалъгвахме. Очите ми се насълзиха и побързах да изляза от сградата и да се кача в колата си. Казах на шофьора да ме откара у дома. В момента единствено исках да съм близо до Хари. В прегръдките му се чувствам защитена, знам, че той ще ме защити от всичко, но тук вината е моя. Сама трябва да понеса последствията. Като за начало не трябваше да приемам предложението на Хуан да бъдем „гаджета“. Сега разбирам колко глупаво е било от моя страна. Трябваше да предположа, че няма да завърши добре тази история. Но тогава бях толкова ядосана и сърдита на Хари, че дори не мислех трезво.

А, може би Хуан е видял точно тази слабост в мен и се е възползвал? Не знам, той не прилича на такъв човек. Убедена съм, че наистина би бил страхотно гадже, но за някоя, която го обича. Надявам се и той да разбере това и да намери истинската любов на живота си. Както аз бях намерила моята. Дано Хари все още да спи, предпочитам като се прибера да си легна при него и да забравя, че днес въобще съм излизала. А, след това като се събудя разчитам на един нов старт на деня, много по-добър от този.