Гледната точка на Хари:

Побърквах се, напълно сериозно се побърквах. Послушах Лиъм и тези няколко дни си почивах в къщи, без да правя нищо кой знае какво. Опитах се да напиша някоя песен, но не се получи. Опитах се да измисля някоя нова мелодия и това не стана. Отказах се от тези варианти. Изгледах няколко сезона на един от сериалите, които въртяха по телевизията, но дори това не ме успокояваше. В ума ми не спираха да се въртят думите на Ясмин, тези на Хейли, на приятеля ми, толкова пъти вече съм ги повторил, че понякога не мога да различа кои са собствените ми мисли.

Не ме свърташе на едно място. Не можех да стоя без да потропвам с крак или ръка. Бях се изнервил до голяма степен и при всеки шум вече подскачах. А, това е най-лошото, защото всеки път очаквах Ясмин да се появи в стаята и да ми каже, че всичко това е било просто един лош сън. Бях много отчаян.

Непременно ми трябваше разнообразие. Ако продължавах така, нищо чудно скоро да започна да халюцинирам и да полудея наистина. Нямаше на кой друг да звънна освен на Сет, той със сигурност беше в града. Поговорих с него. Разказах му последните събития и му казах, че трябва да се поразсея малко. Той, естествено, се зарадва като чу, че най-накрая съм се разделил с Хейли, или поне донякъде. Обеща ми да си освободи графика и още довечера да ни събере с Раян и Байрън в някой клуб. Честно казано, аз нямах търпение за това. Алкохола и това да не съм вкъщи щяха да се превърнат в любимите ми неща.

Едва дочаках да стане шест часа, за да се приготвя и изляза. Хванах си едно такси, тъй като не вярвах, че ще съм способен да шофирам после, а да взема колата само щеше да разбуди папараците. Отидох на мястото, за което Сет ми каза. Беше луксозно, точно като за някои холивудски звезди или богаташи. Аз се вписвах идеално. Не ми се вярва някой да ми обърне специално внимание. След като се огледах и забелязах приятелите си, веднага отидох при тях. Поздравихме се и поръчахме алкохола.

- Честито, най-накрая си зарязал змията. – поздрави ме Раян и ме потупа, а аз го изгледах накриво, но този път нищо не казах.

- Какво толкова направи Хейли, че да се решиш да я оставиш? – попита Байрън.

- Нищо, просто осъзнах някои работи. – казах му.

- Да, неща, които бяха очевидни доста отдавна. – съгласи се Сет.

- Не го притискай, нали се е отървал. По-добре късно, отколкото никога. – каза му Раян.

- Ами, всъщност, не е точно така. – опитах се да им обясня.

- Как така? – попита ме Байрън.

- Преди Хейли да замине на ревюто ѝ бях казал, че искам да скъсаме, но тя не го прие на сериозно и в момента за нея сме все още заедно.

- Кучка. На бас, че ще се опита да ти задигне парите. – каза Сет.

- Ние дори не сме женени, така че няма как да стане. – напомних му.

- Няма значение. – потупа ме Раян. – Ти нали не мислиш да оставаш с нея?

- Не, естествено. Искам да си върна Ясмин.

- Ето, Хейли все някога ще осъзнае, че е загубила златната си кокошка и ще те остави намира. – усмихна се Раян.

- Какви са тези изрази, по дяволите? – засмях се аз на определението му.

- Няма значение, разкажи ни какво става с Ясмин. Говори ли с нея?

- Говорих, разбира се. Все още не ми е простила. Помолих я да ми даде още един шанс, но тя ми каза, че се нуждае от време да помисли. Не съм я притискал повече.

- Добре си направил. Тя е умно момиче. Ще осъзнае, че си сериозен и че я обичаш въпреки простотиите, които направи. – кимна ми Байрън.

- Дали? – повдигна вежди Сет. – Точно, защото е умна, смяташ ли, че ще допусне отново да ѝ разбиеш сърцето?

- Но аз няма да го направя. – уверих го аз.

- Аз знам, но дали тя е сигурна в това. Раздялата беше жестока и за двама ви, но тя я преживя много по-тежко.

- Млъквай. – сръчка го Раян. – Не се опитвай да го разубедиш от това да опита, Сет.

- Не го правя, просто гледам реално на нещата.

- Тогава, не гледай. Пий си уискито и мълчи. – отговори му Байрън.

- Той е прав. – съгласих се. – Нараних я, но ще намеря начин да ѝ докажа, че това никога, ама никога повече няма да се случи.

- Точно така, Хари. – подкрепи ме Раян.

- Подкрепяме те, винаги. Дори този реалист, който дрънка глупости. – Байрън удари Сет зад врата.

- Разбира се, че съм с теб. Кога не съм бил? – кимна ми той.

Вечерта продължи все така спокойно. Приятелите ми наистина успяха да ме разсеят и да ме накарат да се засмея отново. Всичко беше прекрасно и щях да се учудя, ако беше продължило така, но, разбира се, не стана. Минаваше единадесет часа, когато забелязах позната физиономия в другия край на бара в едно сепаре. Първоначално не успях да разбера какво не беше наред, но когато мисълта малко по-малко ми се проясни, осъзнах кой стоеше там и с кого.

Беше онзи негодник Малума и за моя изненада до него не стоеше Ясмин, а други две момичета с доста оскъдно облекло, които не спираха да му се натискат. Направо ми причерня от яд. Уж ходи с Ясмин, а когато не е с нея се размотава с други, така ли? Ама, че мръсник. И ето, че сега ми се отдава идеалната възможност да го ступам малко. Нима може да постъпва така с нея? Той идиот ли е, за да не осъзнае какво ще ѝ причини? Ужасно се ядосах и дори и да исках не можех да се спра. Изхвърчах от мястото си, а приятелите ми веднага наддадоха възгласи и ме попитаха къде отивам. Бях твърде разярен, за да им отговоря. Приближавах се бавно към онзи, а той си нямаше ни най-малка представа. Сега беше идеалния момент да си отмъстя и за това, че чукаше моето момиче и за шибаната му песен, с която сега аз щях да му набия пирона.

Застанах пред него и го изправих на крака. Усмихнах му се и още преди да е осъзнал от къде му е дошло, му забих един юмрук в лицето. Той падна, а двете момичета се разпищяха и избягаха. Продължих да го удрям, но след малко усетих как ме издърпват от него. Борех се да го докопам пак и да го довърша, но не се получи. Приятелите ми ме изкараха навън, но не и преди да видя колко добре бях подредил този идиот. Струваше си. Дори трябва да ми благодари, задето му разкрасих физиономията.

- Хари, ти луд ли си? Щеше да го убиеш, по дяволите. – разкрещя се Байрън срещу мен, но аз не можех да сваля самодоволната усмивка от лицето си.

- Ама добре го подреди. – засмя се Раян, а другите го последваха.

- Нали? – попитах.

- Мхм, сигурен съм, че дори не осъзна какво стана току-що. – каза Сет.

- Не го ли видяхте, мръсника? Изневеряваше на Ясмин. Тези му се натискаха, а той нямаше нищо против.

- Видяхме, заслужи си всички удари. – съгласи се Байрън.

- Според мен, трябва да отидеш и да разкажеш на Ясмин за станалото. Не съм сигурен, че този ще си признае какво е станало, а тя заслужава истината. Щом ѝ изневерява, тя няма причина да бъде с него. – посъветва ме Сет и това беше най-добрия съвет, който ми беше давал някога.

- Тръгвам. – извиках им през рамо, тичайки към вратата. Излязох и си хванах такси. Казах адреса на Ясмин и се молех тя да си е вкъщи.

На шофьора не му отне много време, за да ме докара до високия блок, в който живееше тя. Платих му и излязох нетърпеливо от колата. Знаех апартамента и етажа, тъй като не веднъж съм се поколебавал да дойда, но никога не съм събирал достатъчно смелост. Изкачих се с асансьора и когато застанах пред вратата ѝ, си поех дълбоко въздух. Този момент може да бъде решаващ, стига тя да ми повярва, разбира се. Почуках и изчаках да ми отвори. Отвътре се чуваше силна музика, която след минутка се намали и Ясмин отвори вратата. Изражението ѝ беше изненадано, което не ме учуди.

- Прекъсвам ли нещо? – попитах я и посочих вътре към апартамента ѝ.

- Не, разбира се, влез. – покани ме тя, все още стъписана от появата ми. – Всъщност, какво правиш тук? – заключи врата след мен и ме попита.

- Случиха се някои работи тази вечер и мисля, че ще е най-добре да ги чуеш от мен.

- Какво е станало? – объркано ме погледна.

- Не знам дали ще ми повярваш, или не, но хванах гаджето ти в един бар с още две момичета. И те уверявам, картинката не изглеждаше никак невинна.

- Да не би да си направил нещо? Моля те, кажи, че не си. – помоли ме тя и зарови лице в ръцете си.

- Ами... възможно е и да съм. – признах си аз. – Но това не е проблем. Той го заслужава. – уверих я.

- Ти... откъде знаеш това? Да не би ти да си му гадже. А, аз все още не бях поговорила с него. – промърмори си тя под нос, но аз я чух.

- Ясмин. Не ме интересува дали ми вярваш, или не, истината е, че те обичам. Никога не бих те оставил или наранил отново. Нито ще позволя на някой друг да го направи.

- Но, Хари... – пое си дъх тя, а аз не се сдържах и я приближих към себе си. Притиснах я в стената, а устните ни бяха на милиметри разстояние.

- Не ти ли липсвах? – попитах я, а тя потрепери под мен.

- Естествено, че ми липсваше. – прошепна тя, а аз чаках точно това, за да допра устни в нейните и да я целуна.

Целувката беше като никоя друга преди. Още по-гореща, с още повече чувства и копнеж. Мина толкова много време, откакто я целувах за последно, но никога не забравих вкуса ѝ. Сладък, невинен, като самата нея. В началото Ясмин беше несигурна, но след това отвърна на целувката и двамата се борехме един с друг. Телата ни бяха плътно притиснати и не смеех да се отделя от нея. За жалост, въздуха ни свърши и се наложи да си поемем малко. Допрях челото си в нейното и изчаках сърцата ни да успокоят ритъма си. Погледнах я в очите и видях всички емоции в нея – копнеж, гняв, желание, несигурност, но и решителност, любов. Очите ѝ буквално отразяваха душата ми. Тъкмо да я попитам дали иска да продължим, когато тя ме изненада и долепи устни в моите.

Колкото и да знаех, че трябва първо да я питам дали е сигурна, не можех да го направя, страхувайки се от отговора ѝ. Продължихме да се целуваме, а с всяко едно докосване въздуха около нас се разпалваше все повече. Повдигнах я, а тя обви краката си около кръста ми. Смятах да я занеса до дивана, но през целувките тя ми прошепна да отида в първата стая отдясно. Направих, както ми каза и двамата се озовахме в спалнята ѝ.

Поставих я внимателно на леглото и я целунах още веднъж преди да се отделя от нея и да започна да я събличам. Бях нетърпелив да я видя отново гола под мен, а тя беше все толкова красива, колкото я помнех. По дяволите, не можех да чакам. Съблякох набързо дрехите си и се настаних върху нея. Поставих няколко целувки по врата ѝ, а тя едва сдържаше стоновете си. Щом устните ми стигнаха гърдите ѝ, започна да стене името ми, а аз се побърквах. Колко много ми липсваше това.

- Имаш ли презервативи? Не нося никакви в себе си. – обясних ѝ, а тя кимна и ми посочи вратата отсреща.

- В долното шкафче са. – каза ми задъхано. Влязох в банята и дръпнах рязко вратата на шкафа. Не знам как не я откачих. Взех това, за което бях дошъл, скъсах опаковката и си го сложих.

Върнах се при нея, а тя ме гледаше с толкова много желание, че казах майната му на всичко. Настаних се върху тялото ѝ и бавно влязох в нея. Стенанията ѝ изпълваха стаята. Колкото и да се стараех да го карам по-бавно, за да се насладим на този момент до край, не можех. Изгарях от желание да свърша в нея.

- Ясмин, скъпа... – успях да се наведа и да прошепна в ухото ѝ. – Обичам те. Съжалявам, че това ще свърши толкова бързо, но следващия път ти обещавам да бъде бавно и дълго.

- Хари... – простена тя. – Моля те по-бързо. – измоли ме тя, а аз хванах ръцете ѝ и ги повдигнах над главата ѝ.

Засилих движенията си, а тялото ѝ се извиваше под мен. Не ни трябваше много преди и двамата да достигнем кулминацията, която, мамка му, беше разтърсваща. Тласнах се за последно в нея преди да изляза и да легна до момичето си. И двамата дишахме тежко и двамата не намирахме думи, с които да опишем преживяното. След като се посъвзех, взех Ясмин в прегръдките си и вдъхнах аромата ѝ. Бях забравих колко хубаво ухаеше тя. Колкото и да не исках, аромата ѝ постепенно ме унасяше в сън. Бях щастлив, но през главата ми минаваха странни мисли. Надявах се, че тя не съжалява за това. И точно преди да заспя напълно, чух едва прошепнатото ѝ „обичам те“. Убедих се, че не съм направил грешка, че и тя се чувства като мен – на седмото небе, и вече бях напълно способен да заспя спокойно заедно с моята любов в прегръдките ми.