Гледната точка на Ясмин:

Минаха седем дни от онази сутрин, която се опитвах да забравя, но не можех. Образът на Хари не искаше да напусне съзнанието ми. Изглеждаше наистина зле. Предполагам беше будувал цяла нощ, но си личеше, че са му се струпали много неща наведнъж. Не очаквах, че ще ми се извини и отново ще ми се обясни в любов. Мислех си, че вече ме е забравил, макар аз все още да не можех. Не вярвах, че е готов да признае грешките си, но ето, че го направи. Бях си представяла този момент много пъти. Как той ме моли за прошка, как ми казва, че е съсипан и не може да живее без мен, а аз му разбивам сърцето така, както той разби моето. Мислех, че след като го направя ще се почувствам по-добре, че ще ми олекне и ще продължа с живота си, но нищо от това не стана.

Последните дни се чувствах наистина зле. Нямах апетит и не ми се излизаше никъде. Дори не съм говорила с приятелката си, откакто съм се върнала. С две думи - нямах настроение. Вече не знаех какво да мисля. Толкова съм объркана, а чувствата и мислите ми са в някакъв хаос. Не знаех как да постъпя. Със сигурност все още не можех да простя на Хари. Тогава защо толкова се измъчвах с това? Може би, защото онази рана в сърцето ми, която той остави отново се отвори. И отново ме боли толкова, колкото преди.

Истината е, че имах нужда от нещо, което да ме разсее. Точно затова реших да приема предложението на Хуан, който щеше да има концерт в Ел Ей и ме покани да отида на него. Първоначално мислех да му откажа, защото не ми беше до никакви концерти, но в крайна сметка реших, че не мога да остана вечно затворена в апартамента си. Трябваше ми промяна. А, и така ще създадем още малко клюки за папараците.

Минаваше четири часа и беше станало време да се приготвям. Изкъпах се, изсуших си косата и я накъдрих за разнообразие. Днес тоалета ми щеше да се състои от две части. Горната - доста къс потник, а долната представляваше не много дълга пола в светло син цвят. Реших да не си слагам много грим, но пък за сметка на това бях решила да си сложа ярко червено червило. Отиваше ми и привличаше вниманието на всички. Обух най-ниските сандали, които имах - а това означаваше с около пет-шест сантиметрово токче. И бях напълно готова.

Пътуването ми до мястото на концерта се оказа много по-дълго заради множеството задръствания, в които попаднахме. И за съжаление закъснях и пропуснах началото. Надявам се Хуан да не ми се разсърди много. Бях пристигнала тъкмо за първата почивка и вместо да се настаня на мястото ми на първия ред, аз отидох зад сцената при него.

- Здравей. - поздравих го и го целунах. - Как върви всичко?

- След като те видях, много по-добре. - усмихна ми се той, а аз се изчервих. - Да не би да се засрами, принцесо? - попита ме и се засмя.

- Не, нищо подобно. - отрекох аз, а той се наведе и ме целуна още веднъж.

- Приготвил съм ти изненада, въпреки закъснението ти. - изгледа ме лошо той.

- Трафик. - повдигнах рамене аз, а той поклати глава. - Каква изненада?

- След малко ще ти покажа. А, сега имаме още три минути, в които да ти покажа колко си ми липсвала. Тези дни направо се изгуби. Какво стана? - попита ме той, тъй като му бях спестила историята с Хари и никой друг освен мен не знаеше за онази сутрин.

- Нищо, нали знаеш? Работа. - казах, избягвайки погледа му.

- Не се преуморявай много тогава. - помоли ме и движейки ме леко назад, тялото ми опря в един стол. За моя изненада Хуан ме повдигна, при което аз изпищях, разбира се, и ме остави да седна. - Перфектно. - огледа ме той и ме свали от стола толкова бързо, колкото и ме качи.

- Какво става? Какво беше това? - попитах го, но той само поклати глава. Явно нещо изпусках тук.

- Една минута. - някой се провикна, а едно момче дойде и взе стола.

Хуан облече тениската си, която до този момент не бях забелязала, че липсва, целуна ме и ме поведе към сцената. Преди да имам възможност да го питам какво прави, ние вече се бяхме качили пред хилядите му фенове, които пощуряха, щом ни видяха. Зазвуча част от музиката на една от неговите песни и чак сега осъзнах какво точно щях да правя на тази сцена. Хуан беше известен със своите концерти най-вече, защото на всеки един от тях качваше по едно момиче от публиката и му изпълняваше песен. Явно днес това момиче щях да бъда аз. Качи ме на същия стол, който до преди малко беше зад сцената и погледна към публиката, която не спираше да аплодира.

- Въпроси? - попита ме той в микрофона, а аз само кимнах. - Как се казваш?

- Ясмин. - отговорих му, без дори да се опитвам да сдържам усмивката си. Щях да го убия? Защо не ми беше казал, че е подготвил такова нещо? Щях да се съглася веднага. Така ми е много притеснено.

- Мисля, че съм те виждал някъде преди. - каза той, а от публиката се чуха радостни писъци. - Ясмин, имам още един въпрос за теб. Имаш ли си гадже? - попита ме и наклони микрофона в моя посока. Нямаше как да не се засмея.

- Да, в момента гледам към него. - казах аз.

- Тази вечер си ослепително красива. - отмести косата ми настрани. - Може ли да ти бъда гадже? - попита ме, а аз само прошепнах „да" преди той да се наведе и да ме целуне. Публиката направо пощуря, а Хуан задържа устните си върху моите малко по-дълго. Залата притъмня и единствените прожектори, които все още светеха бяха насочени към нас.

- Това е за всички красиви момичета по света. - посвети песента Хуан, а музиката на El Perdedor изпълни пространството.

Да си призная, това беше една от любимите ми негови песни. Дори я знам наизуст. Може би, Хуан ме беше чул да си я тананикам, защото на припева постави микрофона между нас и двамата го изпяхме. Бях изключително щастлива. През останалата част на песента, той се настани между краката ми, с гръб към мен, а аз го прегърнах през кръста и зарових глава в него. Никой преди не беше правил подобно нещо за мен. Бях му много благодарна и ми идваше да изпищя. Никога не съм си помисляла, че ще дойде ден, в който аз ще бъда на една сцена с него, а още по-малко, че ще имаме обща песен, за която, разбира се всички в залата настояваха да изпеем и нямаше как да се измъкнем.

След изпълнението на двете песни, аз слязох от сцената, а Хуан ме изпрати с целувки. Настаних се на първия ред, където беше моето място и се насладих на останалата част от концерта. След края му, мислех да попитам приятеля си дали не иска да излезем някъде заедно на вечеря и се върнах зад сцената. Хуан беше в съблекалнята си и тъкмо щях да почукам на вратата, когато тя се отвори.

- О, за щастие, не си тръгнала. Бързах, за да не те изпусна. - обясни той и пооправи разрошената си коса.

- Спокойно все още съм тук. Няма измъкване от мен. - пошегувах се.

- Исках да говоря за нещо с теб. - каза и ме покани да вляза вътре в помещението. Аз го направих и седнах на единия диван. Хуан обаче вървеше нагоре-надолу и нервничеше.

- Всичко наред ли е? Да не би да е станало нещо? - попитах и се почувствах така все едно имах дежа вю. Бях задала абсолютно същите въпроси и на Хари преди неговото голямо признание.

- Мхм, няма проблем. Просто искам да обсъдим нещо двамата. - каза той и седна срещу мен. Взе ръката ми в своята и ме погледна в очите. По дяволите - помислих си аз, защото подозирах какво следва. - Обичам те, Ясмин. - каза той, а на мен въздуха ми свърши. - Знам, че всичко започна като измислица и игра за пред света, но ти ме накара да се влюбя в теб. Вече не искам да ти бъда фалшиво гадже. Когато те попитах по-рано на концерта - може ли да ти бъда гадже, наистина го мислих. Защото искам да те целувам не само пред останалите хора, но и когато сме сами, да ти казвам, че те обичам и ти да знаеш, че наистина го мисля.

- Хуан, аз... не знам какво да кажа. Хвана ме напълно неподготвена. - промърморих и се изправих. Трябваше ми въздух. Какво им става на всички? Искат да ме довършат с тези техни признания ли? От една страна Хари, от друга Хуан. И аз как да постъпя? Какво да направя? - Хуан, виж знам, че играта, която започнахме някой път наистина ни се струва и може да изглежда като реална, но аз не съм искала нарочно да те накарам да се влюбиш в мен. Нито пък съм искала да те наранявам като ти давам празни надежди, но аз не съм готова все още за истинска връзка. Преживяхме много заедно и ти наистина си много ценен приятел за мен...

- Приятел? - прекъсна ме той, извъртя очи и скръсти ръце. - Ама, разбира се.

- Съжалявам. Наистина. Просто сега не е момента за това. Може би някъде по-напред в бъдещето, когато съм сигурна в чувствата си.

- Добре. - въздъхна той, но все още не ме поглеждаше. Отидох до него и поставих една целувка върху бузата му, а след това си тръгнах.

Определено тези дни нямах късмет. Сега не стига, че бях разбила сърцето на Хари, но и прибавих това на Хуан към колекцията си. Отново се чувствах ужасно. Това излизане от вкъщи се оказа много по-опасно и хич не толкова забавно, отколкото си мислих, че ще бъде. Повече крака ми нямаше да стъпи навън от апартамента ми. Където и да отида нося само неприятности и докато това отмине, ще си стоя у дома. Ще си изливам мъката по цял ден и ще се опитвам да взема някакво решение за живота си, защото не е честно спрямо никой от нас, да продължаваме да се разиграваме, както преди. А, и рано или късно трябва да реша. Не мога да отлагам вечно. Накрая някой отново ще бъде наранен, но няма как да се измъкнем от този любовен триъгълник без това да стане.