Гледната точка на Хари:

Колкото и да се опитвах изобщо не можах да заспя. Въртях се до сутринта в леглото, а в съзнанието ми се повтаряха моментите от вчерашната вечер. Как Ясмин и онзи мухльо ми сринаха достойнството пред всички, как се държаха като истински гаджета, как се забавляваха заедно. Това как, докато аз пеех песента написана за нея, тя се беше сгушила в него, а след това го остави да я целуне. Чашата преля. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Толкова ме болеше да ги виждам заедно, щастливи. Не издържах и веднага след изпълнението си се върнах в хотела. Идваше ми отново да удрям и чупя, но сякаш нямах сили за това. Бях изморен и единственото, което исках е да заспя и да престана да мисля за тях, но не можех. Съзнанието ми беше будно, измъчвайки ме със спомени.

Към четири часа сутринта бях толкова отчаян вече, че взех бутилката с уиски, или каквото беше това там и излязох на терасата. Седнах на пода и я пресуших. Рядко се напивах, но все пак държах на алкохол и за съжаление той ми подейства по-скоро ободряващо, отколкото приспиващо. Тишината запълваше всичко. Не се чуваха нито звуци на автомобили, нито купоните, които сигурно бяха към края си. Само тишина. Хейли се беше върнала, но както винаги заспа за по-малко от десет минути след като се настани в леглото. Колко ѝ завиждах. Умирах за един сън, по дяволите.

Не знам колко време е минало, но със сигурност са били няколко часа, тъй като слънцето съвсем скоро щеше да изгрее. Бях се облегнал на стената наблюдавайки ранобудните хора, които се разхождаха из градината на хотела. Главата ми натежаваше, а очите ми се затваряха. Нуждата от сън крещеше в съзнанието ми. Успях да се настаня по-добре и тъкмо когато се настроих да заспивам позната фигура привлече вниманието ми.

Разхождайки се наляво и надясно, държейки телефона с едната ръка, бях убеден, че това е Ясмин. Дори от толкова голямо разстояние бих я разпознал. Познавам я твърде добре, че да я сбъркам. Явно и тя се беше събудила рано. Наблюдавах я, а сърцето ми щеше да изскочи. Не бях сигурен какво да сторя, но знаех, че трябва да говоря с нея. Колкото и да ми се спи, от това може да зависи бъдещето ни.

С последни сили се изправих и побързах да сляза долу. Надявах се, че тя ще е все още там. Имах нужда да ме изслуша, дори това да е последният ни разговор. Тя трябва да знае, че съжалявам. Лиъм беше напълно прав. Ако толкова много страдам по нея, не можех да направя нищо друго освен да си призная какъв голям глупак съм. И да ѝ се извиня за всички грешки, които съм направил, за действията ми, които са я наранили. Вярно е, че с последните събития и тя ме нарани много, но знам, че не го прави нарочно. Така се освобождава от собствената си болка, това ѝ помага да ме превъзмогне. А, колко много искам това да не се случва. Благодарение на тази глупава песен разбрах колко съм бил заблуден, мислейки си, че като се сгодя за първата срещната, нещата ще се оправят. Наистина съм голям глупак. Само се моля да не е твърде късно да направя това мое признание и Ясмин вече да ме е превъзмогнала и да иска да продължи живота си с Хуан. Тогава няма да има думи, които да опишат състоянието ми. Това ще бъде като да загубя част от душата си. Никога няма да се възстановя напълно.

Асансьорът се забави малко и веднага, щом стигна първия етаж и вратите се отвориха, изхвърчах навън и отидох в градината. Тя беше там. Все още разговаряше по телефона и не ме беше забелязала. Поне това ми даваше възможност да я огледам. Носеше стара тениска, а над нея от онези пухкави жилетки, които тя толкова харесваше. Беше си сложила сив анцуг, а обувките ѝ бяха обикновени маратонки. Винаги вярна на стила си. Познавам я от доста време и знам, че тя винаги предпочита по-спорните дрехи. Може би затова вчера бях толкова учуден да я видя с онази червена кожена рокля. Естествено, изглеждаше секси и само мисълта за нея в момента започва да обърква мислите ми. Трябваше да се съсредоточа. Приближих се бавно към нея и успях да разбера, че говореше със семейството си.

- Знам, мамо. И аз те обичам. Предай много поздрави на всички. – каза тя. – Не, връщам се днес вечерта в Ел Ей. Да с Хуан. Добре, мамо, но връзката си е моя. Не искам да си мислиш, каквото и да било и да си въобразяваш разни неща. Не смятам скоро да се женя. Музиката е най-важна за мен сега. Радвам се, че... – не успя да довърши тя, тъй като ме видя и буквално застина на място. Аз само се усмихнах и пооправих косата си, която сигурно прилича на гнездо на птици. Чувствах се неловко, тъй като тя само стоеше там без да помръдва. Исках да се приближа, но ме беше страх да не избяга. – Да, мамо. Трябва да тръгвам, ще се чуем пак. Чао. – каза, затвори и прибра телефона в джоба си.

- Здрасти. – казах аз, заради неловката тишина. Ясмин стоеше срещу мен, наблюдавайки ме.

- Хари? Какво правиш тук? – попита ме, а гласът ѝ прозвуча доста неуверено.

- Ако ти кажа, че се разхождах тук и случайно те видях, то това ще бъде лъжа. Искам да говоря с теб.

- С мен? И за какво? – попита объркано. Все още не успявайки да прецени ситуацията.

- Ще ти кажа, но първо ми обещай да ме изслушаш докрай и то без да ме прекъсваш или да се опитваш да се измъкнеш.

- Хари, плашиш ме. Всичко наред ли е? Да не би да е станало нещо? – притесни се тя.

- Обещай ми.

- Добре, обещавам. – каза нетърпеливо.

- Не е нищо ново, нито нещо страшно. Исках да поговоря с теб за нас и нашата връзка.

- Но ние нямаме никаква връзка вече. Забрави ли? – поклати глава тя, а аз сложих пръст върху устните ѝ, за да ѝ напомня, че трябва да мълчи. Ясмин ме погледна и бавно се отдръпна. – Извинявай. Продължавай.

- Не знам защо си мислех, че това ще е лесно. – въздъхнах аз. – Аз съм глупак... – започнах.

- Не ми казваш нищо ново. – завъртя очи тя.

- Знам, но този път го осъзнавам. Глупак съм заради цялата болка, която ти причиних. Глупак съм, защото те оставих сама, без каквато и да е подкрепа. Глупак съм, защото не се борих за теб, а трябваше. Глупак съм, защото осъзнавам всичко това много късно.

- Така е, твърде късно е за това. – съгласи се с мен.

- Но аз не очаквам да ми простиш веднага, искам само да знам, че има надежда да получа още един шанс и да ти докажа, че никога не съм обичал друга така, както обичам теб. За Бога, Ясмин, ти си моята единствена любов. Дори и да искам няма да мога да се влюбя в друга така, както съм влюбен в теб. Направих купища глупости от егоизъм и гордост. Нараних и двама ни. Разруших връзката ни, но се промених. Осъзнах какво наистина ценя и какво е важно за мен. Не ми пука вече за хората и какво ще си помислят. Да мислят, каквото искат. Единствено значение за мен ще има мнението на моята любима, защото осъзнах, че да обичаш някого е също толкова трудно, колкото и той да те обича. Изисква усилие, компромиси и търпение. Неща, които пренебрегвах, докато бяхме заедно. Но има ли я любовта всичко ще се нареди. Без любов не се изгражда нито връзка, нито семейство. А, аз без теб никога няма да мога да създам семейство, изпълнено с любов. Ти си моята любов и колкото и да се опитвам, никоя друга няма да може да заеме мястото ти и аз никога няма да бъда щастлив. Обичам те, Ясмин. Никога не съм спирал да те обичам. Искам да го знаеш. – казах аз, изливайки си душата.

Ясмин беше застинала пред мен, а в очите ѝ имаше сълзи. По дяволите, не исках пак да я наранявам. Това е истината. Исках само тя да знае за чувствата ми, за това, че съм се променил. Никога вече няма да оставя гордостта или мнението на другите хора да бъдат пречка във връзката ни. Те са незначителни, щом ще съм с нея. От сега нататък на първо място винаги ще е Тя.

- Съжалявам, че отново съм причина за сълзите ти. Искаше ми се нищо от това да не се беше случвало.

- Но се случи, Хари. – каза тя и ядосано избърса сълзите си. – Случи се и ти ме нарани много повече, отколкото си мислиш. Повярвай ми, не ми беше никак лесно да се съвзема след теб. Особено, когато разбрах, че си се сгодил. Що за човек се сгодява точно след като е скъсал с приятелката си и то за жената, станала причина за всичко това и много повече преди години?

- Беше глупаво и необмислено. Бях ядосан и дори не осъзнавах какви ги върша. Бях идиот, който правеше грешка след грешка без да може да признае пред себе си, че това не е нещото, което иска.

- Честно не знам какво да кажа. – поклати глава тя. – Ако си очаквал да ти простя на мига и да се хвърля отново в прегръдките ти, като най-голямата глупачка, сериозно си се заблудил. Промених се след теб и то много. Вече не се доверявам толкова лесно.

- Дори не съм си помислял за това. Единственото, което искам е да знам, че имам шанс да се поправя и да спечеля доверието ти отново.

- И как очакваш да ти дам този шанс, Хари, като дори само от мисълта за теб нещо вътре в мен се преобръща и аз отново се връщам в онзи ден, в който се разделихме. Как очакваш това да се случи като аз толкова нощи плаках и се ядосвах, искайки да не те виждам никога повече, да те мразя без да те обичам? Как смяташ да поправиш изгубеното доверие, което имах към теб след всичко, което ми причини? Аз лично не виждам никакъв вариант, в който аз и ти можем отново да имаме нещо общо.

- Недей така, Ясмин. Моля те. Искам само още един шанс. Обещавам, ще ти докажа, че съм се променил, моля те.

- Съжалявам, Хари. – каза тя, с насълзени очи. – Не мога да преживея отново цялата тази болка. Това ще ме убие.

- Мамка му. – изпсувах. Как ми идеше сам да се пребия. Толкова съм глупав и наивен. Какво друго можех да очаквам от нея? Защо си мислих, че нещата ще се оправят? Защо ми беше да си мисля, че с едно извинение всичко ще се оправи?

- Аз... трябва да се прибирам вече. – наведе глава, за да избегне погледа ми.

- Добре. Нека забравим тогава всичко. Може би не трябваше дори да опитвам.

- Не искам да ти давам напразни надежди, но това, че ми сподели как се чувстваш значи много за мен. Аз просто не съм готова все още да ти простя. Имам нужда от още време, за да подредя всичките си мисли и чувства.

- Разбира се. – казах аз, вече механично. Болката в мен беше твърде силна.

- Хайде, изпрати ме до стаята ми. Ще се радвам. – усмихна ми се тя.

Колко много ми беше липсвала тази усмивка. За нея бях готов на всичко. Поклатих глава и я оставих да мине пред мен. Вървяхме в мълчание. Не смеех да си отворя устата, защото знаех, че направя ли го няма да има връщане назад. Щях да падна на колене и да я моля да се върне при мен, а точно сега не е момента за това. Ясно ми даде да го разбера и доколкото мога ще уважа решението ѝ.

Изпратих я до стаята ѝ, тя ме дари с още една целувка и затвори вратата помежду ни. Чувствах се празен. Сякаш някой беше изтрил всички чувства от мен. Не знаех какво да правя вече. Нямах нито капка надежда, която да е останала в мен. Реших, че вече е време да се извиня на Лиъм за безразсъдното си поведение, за да може поне той да бъде до мен. Почуках на съседната врата и изчаках той да отвори.

За моя изненада на вратата се показа Рита. Не знам дали от външния ми вид, или може би от всички чувства, които липсваха в мен, но тя само се обърна, каза на Лиъм, че тръгва и ме пусна вътре. Приятеля ми тъкмо си обличаше блузата и се опитваше да оправи леглото. Странно, бях толкова зле, че дори не успях да се зарадвам на успеха, който е имал той.

- Приличаш на бездомник. Изобщо спал ли си тази вечер? – опита се да се пошегува, но на мен никак не ми беше до шеги.

- Извинявай, че ти наговорих онези неща предния ден. Ти беше прав, а аз грешах. Не трябваше да ти викам.

- Стига глупости, Хари, това отдавна съм го забравил. Все пак сме приятели. Не си мисли, че съм ти сърдит. Някога да съм бил и то заради нещо толкова дребно?

- Не. – въздъхнах аз и седнах на пода до леглото. Колкото и да ми се беше струпало, не исках да имам нищо общо с леглото и това, което е ставало на него.

- Какво ти е? Изглеждаш наистина зле. – каза той и се настани до мен.

- Послушах те и говорих с Ясмин. – признах си аз.

- Не е минало много добре. Съжалявам. – извини се той. – Ако знаех, че ще бъде толкова зле, никога нямаше да го предложа.

- Не, имах нужда да го направя. – уверих го. – Не се чувствай виновен или нещо подобно. Единствения, който има вина съм аз.

- Стига, де. Не се е получило от първия път, но и двамата знаехме, че резултатът ще е такъв. Не трябва да се предаваш. Ако го направиш, нищо няма да спечелиш. Трябва да се стегнеш и да се бориш.

- Лесно е да се каже. – погледнах го. – А, и тя каза, че иска време.

- Хари, никога не съм казвал, че трябва още сега отново да отидеш и да пробваш. Нека мине малко време. Остави Ясмин сама да осъзнае, че чувствата ѝ към теб все още са някъде там. Почини си. Щом иска време, дай ѝ го.

- И аз какво да правя? Да обикалям вкъщи като призрак ли?

- Първо вземи да развалиш годежа преди да си направил някоя нова глупост, а след това се наспи. Съвземи се малко. Отиди на гости при семейството си, затвори се в студиото, излей си цялата мъка чрез музиката, отиди да потренираш малко. Състави си програма. Бъди винаги зает с нещо и така няма да мислиш за нея.

- Ще се опитам. – обещах му.

- Сега, ако случайно не ти се спи на пода, си отивай в стаята и в леглото. Не можеш да останеш в това състояние. И най-добре после си вземи душ, защото вониш на алкохол.

- Да, много ти благодаря. – завъртях очи аз.

- Ей, аз само казвам истината. И може би тактично се опитвам да те изгоня.

- Схванах намека. – казах и се изправих. – Благодаря ти. – прегърнах го и без да има повече нужда от думи, излязох от стаята му и се върнах в моята.

Там, естествено, Хейли вече се беше събудила и се приготвяше да излиза. Странно, но целия ѝ багаж беше събран. Това може би щеше да ми помогне след като ѝ кажа, че искам да се разделим.

- Добро утро, скъпи. – поздрави ме тя. – Къде беше?

- Навън. Трябва да поговорим за нещо. – опитах се да започна аз.

- Разбира се. Слушам те. – каза ми тя и се върна към нанасянето на пудра или както там се казваше това нещо за гримиране.

- Знам, че вече мина доста време, откакто сме заедно, но имам нужда да се разделим. Вече нямам чувства към теб, всъщност никога не съм имал и да продължавам да те лъжа не е добра идея.

- Моля? – учуди се тя и се изправи. Застана до мен и ме погледна. – Това да не е заради онази кучка Ясмин? Заради нея ме изоставяш, нали?

- Не говори така за нея. Тя няма нищо общо с това решение, защото аз нямам чувства към теб. – обясних ѝ отново, но тя само се засмя. И започна да си събира гримовете.

- Говориш глупости, Хари. Ти ме обичаш. Тя пак ти е размътила главата. Не вярвам, че искаш да се разделим.

- Напротив, искам. – заявих аз.

- Не, познавам те, не искаш. Но няма проблем. Аз все още те обичам. Прощавам ти и дори ти се доверявам повече от преди. Сега обаче трябва да заминавам, тъй като след няколко дни ще имам модно ревю. Не се притеснявай, не съм ти сърдита. След като се върна ще те оставя да ми се реваншираш. – целуна ме тя, а аз бях толкова шокиран от това, че тя не разбра, че късам с нея, че не успях да направя нищо. Тя си излезе и това беше.

Явно няма да бъде никак лесно да се отърва от нея. Но тя няма никакво значение за мен. Все някога ще схване намека, че не я обичам и тогава най-накрая ще съм спокоен. За сега обаче ще съм доволен просто на един сън. Нищо повече. С тази мисъл изритах обувките от краката си, свалих тениската, с която бях и легнах в удобното легло. Не се минаха и пет минути и аз вече бях заспал, а в съзнанието ми се въртеше образа на Ясмин и нейната прекрасна усмивка.