Гледната точка на Ясмин:

Десети ноември. Ето, че най-накрая дойде дългоочакваният ден на наградите. Бях повече от притеснена, но знаейки, че Хуан ще бъде до мен през цялата вечер, ме правеше малко по-спокойна. Поне, ако се спъна, той ще ме хване. Бях си обещала, че въобще няма да мисля за тъжни неща или за такива, които ме ядосваха. Като например бившия ми и ужасната му годеница. А, и също така, че ще се забавлявам до последно. Няма да допусна нищо да развали вечерта ми. Песента ни беше номинирана, щяхме да я изпълним и то със стил и много танци, приятелките ми бяха тук, Хуан беше с мен – вечерта изведнъж се превърна в най-хубавата.

Роклята, която специално бях избрала, за да направя появяването си още по-скандално, беше дълга, тъмночервена и кожена, с цепка, която започваше доста над коляното и свършваше чак долу. Беше провокативна и твърде секси – далеч от роклите, които носех преди, но в нея се чувствах красива и стилна. Придаваше ми повече самочувствие, а и освен това винаги съм искала да облека точно такава рокля. Ето, че мечтата ми се сбъдна. Вече нямаше нужда да се съобразявам с тоалетите на Хари и ужасните флорални мотиви, които избираше всеки път. Хуан нямаше нищо против да облека, каквото си поискам дори това да означава, че няма да си подхождаме. Беше го грижа за мен и ме поставяше на първо място, което беше изключително мило и сладко. Въпреки това, след като окончателно реших, че тази ще е роклята, с която ще се появя, двамата отидохме, за да му изберем костюм. Този, който и на двама ни ни хареса беше чисто бял, само с две черни ивици спускащи се от яката на сакото надолу. Хуан изглеждаше изключително сексапилно в него. Белия цвят наистина много му подхожда.

През целия ден се размотавах с Рита и останалите момичета и не обърнах много внимание на гаджето си, но както разбрах той не е имал нищо против след като и той се е забавлявал. И двамата трябваше по някакъв начин да изпуснем парата, за да сме спокойни пред множеството камери довечера. След вчерашната ни репетиция, не сме имали друга, но пък на нас всичко ни се получи от първия път.

В момента часът беше почти шест, а Хуан вече беше готов. Естествено, му се наложи да ме чака. Трябваше да си направя грима, прическата, да си избера обици, да се облека и да изнамеря в кой куфар съм си сложила черните токчета. Доста бързо ми се наложи да се справя с всичко при положение, че в шест и половина вече трябваше да излизаме на червения килим, на който правеха снимките и взимаха интервюта. Бързах, колкото мога и както винаги успях да се справя. Обух черните си високи токчета, които изненадващо бяха най-удобните ми обувки, преметнах накъдрената си коса на една страна, сложих си тъмно червено червило и побързах да изляза от банята, където целия ми багаж беше разпилян. Дори не ми се мислеше колко ще ми отнеме да го събера.

- Уау… – ококори се Хуан насреща ми. – Изглеждаш ослепително секси... – въздъхна той. – Направо ме остави без думи. Завърти се да те огледам. – помоли ме и се изправи от дивана, на който се беше настанил. Направих, каквото ми каза и чух одобрителното му подсвиркване. – Ще ги отвееш всичките, скъпа.

- И ти не си за изхвърляне. – пошегувах се аз, а той се приближи към мен.

- Нима ми се подигравате, госпожице Родригес? – попита той и ме притисна към стената, а аз не се сдържах и се разсмях. Хуан само повдигна вежди и притисна устните си към моите. Целувката ни продължи, докато буквално въздуха ни не свърши. – Вече знам защо се целуваш толкова дяволски добре. С този тоалет приличаш на истинска дяволска принцеса. Изкусителка. – промърмори той и ме целуна за последно. – Нямаш си и на идея колко съм доволен, че ти ще си моето момиче за вечерта.

- Само за вечерта ли? – подразних го аз.

- До когато поискаш, до тогава ще бъда твой, а ти моя.

- Хуан, как може всяко нещо да превръщаш в нещо толкова сладко? Разтреперваш ми краката всеки път. – оплаках се на шега, а той ми хвърли една самодоволна усмивка и избърса червилото, което му бях оставила по устните.

- Талант, бебче. – каза той и ме накара отново да се засмея. – Обаче, ако продължаваш с комплиментите няма да стигнем никъде по-далеч от леглото, а да пропуснем цялата вечер ще е жалко. Имаме си график, нека да тръгваме.

- Добре. – съгласих се. Все пак не искам да закъсняваме. Взех си чантичката, сложих си още веднъж червило и двамата тръгнахме към мястото, на което щяха да се проведат тазгодишните награди.

Пред залата гъмжеше от папараци и всякакви известни личности. Видях Камила, Шон, както и много други от музикантите, които в момента пристигаха. Рита не се виждаше никъде, но може и вече да е минала. Тя винаги обича да е една от първите. Двамата с Хуан излязохме от колата и усетих как всички погледи се обърнаха към нас. Поех си дълбоко въздух преди да се обърна и за всеки случай погледнах още веднъж към гаджето си, за да се уверя, че всичко е наред. Той хвана ръката ми и ме поведе напред към пътеката, по която минаваха всички. Спряхме се горе-долу по средата и насочихме погледи напред, за да могат да ни снимат. Хуан ме хвана през кръста, а след малко аз го целунах. На бас, че от това щеше да стане страхотна снимка. От всички светкавици, които бяха пред нас направо ослепях, нищо не се виждаше и се молех по-бързо да свършва всичко.

- Да тръгваме ли? – наведе се към мен той и ме попита, а аз само му кимнах.

Отдалечихме се от цялата суматоха и се насочихме към входа на залата, където ни очакваха още няколко камери и куп интервюиращи. Отговорихме набързо на някой от въпросите им и след като и с това се приключи, най-накрая влязохме и се настанихме. Местата ни бяха на четвъртия ред, което си беше чист комплимент, тъй като обикновено на по-предните редове слагаха най-успешните музиканти.

Изчакахме да се напълни залата и всички присъстващи да заемат местата си, за да могат да открият началото на Европейските музикални награди. Имаше забележителни ефекти, а в главните роли на водещи бяха Деби Раян и Ник Робинсън. Много добре им се получаваше, особено, когато се шегуваха помежду си. Изгледахме няколко представления на песни, чухме кой спечели наградите за най-добра европейска певица, както и певец, най-добри американски изпълнители. Видяхме номинираните за най-добра песен, а след това и за най-добро видео, сред които беше нашата песен. Буквално изгарях от нетърпение, но до края на вечерта имаше още много време. И точно сега, двамата с Хуан се измъкнахме от местата си, за да отидем зад сцената и да се приготвим за нашето шоу.

До последно не знаех с какво искам да съм облечена, но вчера с Рита решихме, че щом ще танцувам трябва да е нещо удобно. Бях се спряла на едни къси панталонки и бял полупрозрачен потник, но докато разглеждах гардероба на танцьорките попаднах на един тоалет, с който щях да съм зашеметителна. Представляваше червен сутиен и бикини, а отгоре му имаше черна мрежеста прозрачна блуза, която беше толкова къса, че покриваше само дупето ми. Изглеждах секси и така тотално щях да се вържа с хореографията ни. Представям си колко ще бъдат шашнати всички след като това приключи, а тези реплики от следващата песен на Хуан щяха да бъдат като неочакван бонус. С този последен номер твърдо заявявах, че вече не ми пука за Хари и се надявам той да го схване, защото нямам намерение да се превръщам в певица, на която всички песни са свързани с бившия ѝ. Това вече ще бъде банално, при положение, че съм го преодоляла. Или поне така все още се самозалъгвам.

След като се преоблякох и направих наново прическата и грима си, тръгнах да търся Хуан, тъй като времето наближаваше, а него го нямаше.

- Мен ли търсиш, красавице? – попита някой зад мен и ме обви с ръцете си. Естествено, след като се обърнах видях, че този някой беше Хуан, но на мен все пак ми се разтуптя сърцето.

- Изплаши ме. Защо се промъкваш така? – скарах му се.

- Защото си толкова секси и аз не можах да се въздържа. – призна със самодоволна усмивка.

- Добре... този път ти се размина. – казах му и скръстих ръце, а той се засмя.

- Ела тук. – каза и ме придърпа по-близо към себе си. Целуна ме, а аз му отвърнах. Това до някъде успя да ме успокои, тъй като с всяка следваща минута ставах все по-нервна и по-нервна. Ами, ако забравя стъпките? Или текста? Ако сбъркам нещо?

- Стига. Не го мисли много. Ще се справиш перфектно. – каза ми той и ме хвана за ръката. Тръгнахме към входа на сцената, за да заемем местата си, но преди това чухме как някой извика името ми. Обърнах се и кого да видя? Хейли, разбира се. Сигурно е дошла отново да злорадства.

- Ясмин, не исках да излизаш на сцената преди да съм ти пожелала да си счупиш краката. – каза с възможно най-фалшивия глас, който извади, а аз я погледнах учудено. – Нима не се казва така? – попита, а на мен ми идеше да ѝ разваля надутата физиономия.

- Така се казва само в театъра, но подозирам, че ти знаеш това. – каза Хуан. – А, сега, ако обичаш отиди и намери стопанина си, вместо да се разхождаш наляво-надясно като изгубено кученце.

- Грубо. – не се сдържах и промърморих. Хуан ме чу и ми се усмихна. Хейли беше повече от вбесена, но не каза нищо, само тропна с крак като някакво дете и си тръгна. – Оказва се, че си много добър със затапките. – поздравих гаджето си аз като го целунах. – Благодаря ти.

- За теб винаги, принцесо. – увери ме той. – Сега обаче трябва да излизаме на сцената. Не искам да се притесняваш, защото знам, че това ще е най-зашеметяващото ни представление. Нали?

- Да. – казах аз. Той ми подаде ръка и двамата се качихме на сцената под първите звуци на песента ни.

Наистина не очаквах да съм толкова спокойна. Всичко се случваше изключително бързо и дори нямах време да осъзная какво правя, но важното беше, че го изпълних, както трябва да бъде. В момента бяхме на частта на Малума, преди нашата обща. Танцьорките вече се бяха присъединили към нас, а аз танцувах заедно с тях, като най-вече се навъртах около Хуан.

Последният припев дойде, останахме само двамата, пеейки един на друг. Музиката ставаше все по-бърза, с което идваше края на песента и движението, което бяхме измислили. При последните думи на куплета, аз застанах с гръб към него, търкайки се в тялото му и точно за финала се наведох напред, а неговите части от кръста надолу се удариха силно в дупето ми. Позата ни беше такава все едно правехме секс. Музиката свърши, а публиката буквално избухна в одобрителни викове. Явно доста им е харесало.

- Благодаря ви, приятели. – каза Хуан в микрофона и точно в следващия момент зазвуча музиката от Hangover, която той щеше да изпълни сам, без първите няколко реплики, разбира се. –Хей, Ясмин… – започна той. – Не си спомням какво се случи, но главата ме боли. Знам, че смесих цигарите с алкохола… Има толкова много дрехи по пода, а голото ти тяло е в леглото ми. – завърши частта си той и ме посочи, намигайки ми. Приближих се към него и започнах да пея.

- Хей, Малума, кажи ми какво се случи? Защо главата ме боли? Нека това да си остане между нас…, защото ако бившия ми разбере, нямаш представа какво ни очаква... – изпях аз, усмихнах се за последно на публиката и слязох от сцената. Все още се чуваха радостни възгласи и мисля, че съвсем скоро щяхме да се окажем във всички жълти вестници и списания.

Отидох да се преоблека отново в червената си рокля и се върнах в залата при местата ни. Хуан вече беше приключил с песента и всеки един момент го очаквах да се върне при мен. Щяха да обявяват победителя за най-добра песен, а аз имах странното предчувствие, че това ще бъде Хари. Колкото и да ме нарани, песента му наистина беше уникална. Вече я бях слушала доста пъти, но всеки един път тя ме караше да се разчувствам и просълзявам.

След броени минути разбрах, че интуицията ми не ме е подвела. Той наистина спечели. Естествено, благодари на всички и както е по сценарий се приготви да я изпее. Бях неспокойна. Исках Хуан вече да се връща. Не знам въобразявах ли си, или Хари наистина на няколко пъти погледна към мен. Опитвах се да се убедя, че гледа годеницата си, която е два реда зад мен, но след като на припева погледите ни се засякоха, а тялото ми настръхна, разбрах, че наистина гледа към мен.

За щастие, преди да съм успяла да се паникьосам Хуан се завърна и седна на мястото си до мен. Видя, че нещо не е наред, но аз само поклатих глава и се сгуших в него. Останах така до края на песента и както винаги след като свърши тя, в очите си имах сълзи. Приятеля ми ги избърса и ме целуна. Хари слезе от сцената и аз най-накрая успях да се успокоя. След този напрегнат момент времето отново започна да тече по-бързо. Обявиха още няколко победителя и най-накрая стигнаха до класацията, в която ние бяхме номинирани.

- И така, Ник дойде време да връчим и последната награда за вечерта. Тази за най-добър и оригинален видеоклип. Нека отново видим номинираните. – каза Деби и на екрана зад нея се появиха номинираните.

- Готова ли си? – попита я той и отвори плика. Двамата прочетоха името на песента и вдигнаха погледи към публиката. – El Clavo! – извикаха, а аз буквално подскочих от щастие. – Ясмин, Малума, заповядайте на сцената. – казаха те и ние се качихме при тях.

- Честно да ти призная, Ник, те бяха най-големия ми фаворит. Тяхното парче е една голяма огнена стихия, която отвя всички.

- Благодарим. – каза Хуан, след като му подадоха микрофона. Той го сложи помежду ни и ми кимна.

- Истински съм развълнувана, че спечелихме тази награда. Благодаря много на всички, които гласуваха за нас и най-вече на нашите фенове. Невероятни сте и много ви обичам. – признах си развълнувано.

- Както каза Ясмин, без нашите почитатели нямаше да постигнем победа. Благодаря ви, но все пак нека аплодираме жената, която ме вдъхнови и заради, която успяхме да стигнем до тези награди. Ясмин Родригес. Аплодисменти за моята муза. – каза Хуан и всички започнаха да ръкопляскат. Аз цялата се изчервих от вниманието на всички към мен, че не устоях и зарових лице в тялото му. След като се поуспокоиха нещата, ние взехме статуетката и отново се върнахме на местата си.

Изгледахме закриването на наградите и двамата с Хуан решихме да придружим Рита и останалите на купона след това. Заслужавахме малко да се забавляваме и да отпразнуваме подобаващо наградата ни.

Все още всичко ми се струваше като сън, от който ще се събудя, но с Хуан, който беше винаги до мен осъзнах колко хубава може да е реалността. Толкова съм щастлива. За първи път сякаш мога да дишам и да се наслаждавам на всичко. За първи път вярвах истински, че мога да превъзмогна Хари и да продължа напред. Разбрах, че раздялата не винаги е края на света, но болката от нея ще остане завинаги. Може и да се опитвам да забравя него и всичко, което сме преживели, но никога няма да забравя колко много ме болеше. Бих казала, че се надявам тази вечер да го е заболяло толкова, колкото и мен при раздялата ни, но не можех. Не исках той да страда. Може и да е заради това, че все още чувствата ми към него съществуват, но се надявах, че той е избрал правилната за себе си, защото и двамата заслужавахме щастие. Независимо от това, дали сме заедно, или не. Не вярвах, че без него мога да бъда щастлива и все още не съм напълно убедена, но ще опитам. Кой знае може Хуан да се окаже моята нова любов?