Гледната точка на Хари:

След напрегнатия сблъсък вчера, какъвто и апетит да бях имал, се изпари на мига. Казах на Хейли, че ще се качвам в стаята ни, но тя заупорства и настоя да остана с нея поне още малко, за да не си помислят хората, че сме скарани. Ама много ме е грижа хората какво ще си кажат. Или пък какво ще си помислят след като видят как Ясмин беше прегърнала този идиот и се лигавеше с него. Дори няма да им пука, по дяволите. Тогава защо мен ме дразни толкова много? Няма нужда да навират успешната си връзка в очите ми. Ясно ми стана, че бившата ми беше започнала нов живот, добре съвзела се след раздялата ни. Ама и аз какво очаквах, че след мен няма да се намери някой, който да иска да е с нея ли? Мъжете буквално се избиват за нея, а тя избра този колумбийски смешник, който само умее да заплашва. Естествено, че ще защитя Хейли от неговите нападки. Че кой е той да се занимава с годеницата ми?

Страшно съм изнервен. Миналата вечер беше просто кошмарна. След като най-накрая успях да се измъкна от ресторанта и да се кача в стаята си с мисълта да си легна и да се наспя хубаво, естествено, плановете ми бяха провалени. Шибаната двойка, която и да беше в апартамента над мен, не спря да скърца с матрака поне до един-два часа след полунощ. То да беше само скърцане, добре, но не, то се чуваха какви ли не звуци и стенания. Направо полудявах, докато тези се забавляваха. Никаква съпричастност към мъката ми. Най-накрая си налях един бърбън и излязох на терасата да подишам чист въздух и да подредя мислите си. Не ми помогна особено да подредя ситуацията в главата си, но поне вече шума на града заглушаваше този на секса им.

Беше около три-четири часа, когато най-сетне се прибрах вътре, за да поспя. За жалост съня ми не продължи дълго, тъй като след по-малко от половин час Хейли се прибра пияна и ме разбуди. Каза ми, че ще отиде при приятелките си и си излезе, а аз отново се помъчих да заспя. Този път вече ми се получи. Е, или поне докато не стана осем часът и приятелят ми Лиъм не реши да изпочупи вратата на стаята ми, докато не му отворя.

Бях сънен и дори не съм осъзнал кога е минал покрай мен. Затворих вратата и се опитах да се настаня обратно в леглото.

- Виждам, че и теб не те е хванал сън. Бившата ти дори и мен ще побърка. – въздъхна и се тръсна на леглото.

- Моля? За какво говориш? – набързо се изправих и го погледнах.

- Тя и Малума са в стаята до мен и просто... да ти кажа честно такъв секс никога не съм чувал. Как, по дяволите, дори малко не се измориха?

- Искаш да кажеш, че тези в стаята над мен, който не млъкнаха до два часа след полунощ са били Ясмин и онзи перко? – гледах го ядосано, стискайки юмруци. Бях готов да пребия някой и мисля, че знам кой ще е.

- Съжалявам, че ще ти го кажа, но да. – призна Лиъм и леко се отдръпна от мен. – Овладей се малко преди да решиш да пребиеш вестоносеца, защото има и още нещо.

- Още по-лошо от това? – учудих се.

- Донякъде. Свързано е с него. – каза той и извади телефона си. Изчаках го да намери това, което търси и след това го взех от него.

Мамка му! Някой сигурно се шегува с мен. Що за ненормалник е този, че да качва снимка на Ясмин, на която тя е покрита само с един чаршаф, по дяволите? И писал отдолу, че са се чукали. Не стига, че вчера целия хотел разбра за това, ами сега и целият свят знае. Чудя се как изобщо Ясмин е допуснала това? Очевидно е била наясно, тъй като хубавичко се усмихва на камерата. По дяволите! Изскочих от леглото и юмрука ми се заби в стената. Как смееха да ми се подиграват така? Добре, за този кретен разбирам, но Ясмин, нима не знаеше колко ще ме нарани това? Или може би го правеше нарочно, за да ме съсипе пред света, така както аз я бях съсипал при раздялата ни? Кога изобщо беше станала толкова отмъстителна? Тя не беше жената, в която се влюбих преди толкова време. Беше се променила, раздялата ни я беше направила по-силна и уверена, но и по-безсърдечна. Действа без да мисли, а тя никога не прави така. Само този глупак е виновен. Заради него тя се научи да бъде безотговорна.

Мамка му, мамка му! – ударих стената още няколко пъти. Аз съм виновен. Може в Хуан да е причината, но в мен е вината. Аз я съсипах. Де да можех да върна времето назад нямаше да постъпя толкова безотговорно с нея. Тя беше моята любов, моето всичко. Как успях да я нараня толкова много, дявол да го вземе?

В яда си дори не бях забелязал кога Лиъм е успял да ме издърпа до леглото. По кокалчетата ми имаше кръв от ударите и той ми донесе кърпа, за да я почистя. Седна до мен и ме погледна.

- До кога ще продължаваш да лъжеш себе си? Кога ще признаеш, че си допуснал грешка като си спал с Хейли и че този шибан годеж е просто една фасада за клюки? Не си мисли, че мен можеш да заблудиш. Познавам те от толкова години. Знам кога си нещастен, а точно в този момент ти изглеждаш като най-нещастния зарязан мъж, който е изгубил любовта си. – каза истината. Истина, която пренебрегвах толкова дълго време. Но нима мога да си призная такова нещо? И малкото ми останало достойнство ще се срути. Не мога. Или поне не сега. – Стига де, Хари. Спри да се държиш като някой тийнейджър и се вземи в ръце. Няма да се предаваш.

- Достатъчно, стига. – казах аз, опитвайки се да го накарам да млъкне преди да съм избухнал.

- Махни се най-накрая от тази жена, не ти влияе добре. Опитай се да спечелиш обратно Ясмин. Не оставяй онзи латиноамериканец да ти я отнеме. Да не би да е нещо повече от теб? Той заслужава единствено някоя като Хейли. Змия.

- Лиъм, по дяволите, спри да дрънкаш глупости. – казах аз и се изправих, неспособен да стоя повече на едно място. – Да не си посмял да обидиш Хейли още веднъж. – извиках срещу него и за малко да го ударя, но се спрях. Той ме погледна разочаровано и поклати глава.

- Тръгвам си, спокойно. Повече няма да обиждам скъпоценната ти годеница. – каза той с безизразен глас и си тръгна. Аз ударих стената още веднъж, но ме заболя ужасно и буквално се свлякох на пода.

Как стигнах до тук? Вече бях загубил любовта в живота си, не можех да си позволя да изгубя и най-добрия си приятел. Тогава щях да бъда напълно сам. Трябва да се извиня на Лиъм. Не биваше да му крещя. Трябва, но не сега. Нека и двамата да се успокоим и тогава. Няма да понеса още един скандал.

Не знам колко време съм останал на пода, но току-що чух как вратата се отворя и видях Хейли да влиза.

- Хари, къде пак си го оставил този твой телефон, звъня ти, а ти не... Господи, какво ти се е случило? – стрелна се към мен и хвана ръката ми. – Да не си се бил с някого? Какво има? Моля те, кажи нещо.

- Няма никакъв проблем. Бях ядосан и си го изкарах на стената. Не искам да се тревожиш излишно.

- Глупости. Разбира се, че съм притеснена. Хайде, ела, нека отидем да я превържат.

- И да отидем, и да не отидем, болката няма да намалее. – признах ѝ аз.

- Как да няма? Разбира се, че след като промият раните и те превържат ще намалее.

- Не, все още ще ме боли. – упорствах аз. Сякаш бях изпаднал в някакъв транс. Бях напълно изгубен.

- Хари, за какво толкова се ядоса? – попита тя, леко изнервена.

- Скъсах струните на китарата си. – казах първата лъжа, която ми хрумна. Беше напълно ненужно да ѝ казвам истината. Това само ще я настрои още повече срещу Ясмин.

- О, скъпи, нима заради тази глупост си потрошил ръката си? С тези ръце печелиш пари. Не искам да им се случи, каквото и да било. Ела, ще отидем да те бинтоват. До наградите би трябвало да се оправят. – каза тя, а аз я послушах и станах от пода, за да я последвам.

Хейли търпеливо изчака медицинската сестра, която работеше в хотела, да ме превърже, а след това реши да прекара деня с мен. Колко прекрасно. Истината е, че всъщност почти успя да ме накара да забравя за проблемите си. В момента двамата лежахме в леглото под чаршафите, а тя ми разказваше, че са я избрали да обявява победителите в класацията за най-добра група. Наистина се радваше и нямаше как да остана безмълвен. Поздравих я и я целунах. Разбира се, целувката доведе до още секс, а секса – до покачване на адреналина. За щастие вече се чувствах много по-спокоен от преди. Хейли умееше да разсейва гнева ми. Дори ѝ позволих да ни снима заедно и да качи снимката в интернет. Все пак не само Ясмин може да играе тази игра. А, и вече не ми оставаше нищо за губене. Дали със снимката на Хейли и мен в леглото като отговор на поста на Малума или без нея, вече клюките бяха тръгнали. Така поне ще са наясно, че няма да остана безмълвен.

Честно казано дори не знам заслужава ли си все още да водя тази война. Отдавна бях наясно, че аз съм изгубилият в нея. Сгоден съм за жена, която не обичам, обидих сериозно най-добрия си приятел и през тези няколко дена се налага да гледам как любовта на живота ми се прегръща с някой друг. Лиъм беше прав. Няма по-голям нещастник от мен. Та аз дори не знам какво да направя, за да се измъкна от тази каша. Мисля, мисля и разумът ми все стига до Ясмин. Ако се опитам да ѝ обясня? Може би ще успея да я убедя да ми прости. Това все пак ще е едно начало. Какво друго ми остава? Ще рискувам, току-виж съдбата ми се усмихне. А, ако отново прецакам всичко, тогава поне ще знам, че съм загубена кауза и ще се откажа, колкото и много да ми коства това. Ще сложа край. Нямам никакъв друг избор.