Гледната точка на Хари:

Награди? Що за глупост? Отдавна се бяха превърнали в досадно задължение, отколкото в удоволствие. Откакто… откакто Ясмин отказа да ме придружи, а аз… я зарязах. Събитието наистина беше важно, исках момичето, което обичам да бъде част от това. Част от успеха, който бях постигнал. Не поиска, а аз я наказах, прекратявайки връзката ни. От този момент, искрено намразих всички подобни събития. Не ходех, освен ако не беше наложително. За жалост, Европейските музикални награди, които щяха да се проведат в Сарагоса, бяха задължителни. Песента ми, която беше вдъхновена изцяло от връзката и преживяванията ми с Ясмин, беше номинирана за най-добра. Вълнувах се от единствено, защото исках да разбера дали ще се преборя с конкуренцията и ще спечеля. Разбира се, негативните страни бяха много повече от положителните. Първо, годеницата ми, искаше да ме придружи. Отказах, но успя да ме убеди. И не, не беше заради задоволителната свирка, която получих, а заради доводите ѝ, че никога не е посещавала музикални награди. Странно. Има много манекенки, които са специални гости, но предполагам, че Хейли не е била удостоена с подобна чест. Щях да я взема със себе си. Не беше посещавала и Испания, но подозирах, че това „пътуване” няма да завърши хубаво. И защо? Защото Ясмин и господин Малума, ще бъдат част от присъстващите. И това не е най-лошото. Ще пеят. Песента, този глупав… „пирон”, беше номиниран за най-добро видео. Знаех, че ще спечели. В днешно време, разсъбличането, натискането в автомобили и връзването на бившия е нещо нормално. Логично е да преобладава в класациите и да събере милион гледания за по-малко от ден. Не се учудвам. Но… признавам, че и мисълта да стана свидетел на изпълнението им, не ми харесваше. Запознах се с текстът, запознах се с това, което се пее и знам, че ще излязат на сцената и ще ме накарат да съжалявам за присъствието си. Опитвах се да се подготвя психически за това, което предстоеше, но не се получи. Аз също щях да пея, но нямаше да им навирам Хейли в лицата, нали? И все пак, не беше правилно да си правя изводите предварително. До наградите оставаха два дни. Възможно е, господинът да се разболее. Или път случайно да си счупи кракът. Не можех да преглътна това, което Ясмин пееше в El Clavo. Не знаех истина ли е, или не? Ако беше, защо бе стояла с мен? Защо ме бе обичала? Грижех се за нея, пазих я, защото я обичах повече от всичко, правех и невъзможното и за нея, но това го знаех само аз. Очевидно… само аз и го оценявах. Ще кажа на Ясмин едно голямо „благодаря”, когато я видя. А, това ще се случи със сигурност.

Куфарът ми беше готов. А, тези на Хейли… преливаха. Отиваме за два дни, по дяволите. Не се нуждаеш от тоалети, които знаеш, че няма да облечеш. Напоследък бях в ужасно настроение. Личеше си. Всички го забелязаха. Медиите съчиняват истории, че това се дължи на любовта, която все още изпитвам. На това, че Ясмин все още е в сърцето ми. Небивалици. Хубавото на наградите беше, че ще ме видят с Хейли. С годеницата ми, с момичето, за което щях да се оженя. Трябваше да разберат, че миналото е минало. И няма да се промени. Да, Ясмин ми липсва. Ще я помня вечно, но нямаме бъдеще. Връзката ни беше пламенна. Бяхме като огън и барут. Обичахме се като огън и барут, но и се карахме по този начин. А, в тези случаи, характерите ни правеха ужасна комбинация. Хейли беше доста по-спокойна. И колкото и грубо да звучеше, можех да я контролирам. Съгласяваше се с всичко, не проявяваше претенции и никога не показваше недоволството си. Понякога имах чувството, че нямам приятелка, а домашен любимец. За жалост, това не оставаше незабелязано от феновете ми. Стараех се да поставям усмивка на лицето си, когато говоря с някой от тях. Понякога предпочитах да прекарам много повече време с тях, отколкото с Хейли. Тя не обичаше да им обръщам внимание, докато съм с нея. Дразнеха се взаимно, а аз се чувствах ужасно. Винаги се реванширам, когато имам възможност. Феновете означаваха много. Без тях, нищо от това, което имам нямаше да бъде реалност. И наградите винаги са били най-голямото доказателство. Както за мен, така и за времето, в което групата все още съществуваше.

Дочух отключването на входната врата. Въздъхнах и затворих куфарът си. Хейли се прибра. Прекара известно време с приятелки. Поиска да си почине от всички слухове, които се разнесоха по наш адрес. А, аз бях повече от щастлив да я изпратя, защото от много време не се бях срещал с приятелите си. Те не харесваха Хейли. И Хейли не харесваше тях. Прекарахме си чудесно. И въпреки подтикванията им и красивите момичета, които се разхождаха около нас, не можах да го направя. Нямаше да изневеря, защото не беше редно и честно спрямо Хейли. И когато се оправдах с това, си го получих. „Защо тогава го причини на Ясмин?”. Лиъм ме попита, а аз замълчах. Какво можех да отговоря? Беше прав.

- Скъпи, липсваше ми. – Хейли влезе в спалнята. Прегърна ме, а аз увих ръцете си около кръста ѝ. И тя ми липсваше. Привързах се. Малко или много.

- Здравей, Хейлс. – усмихнах се. – Как е Кендъл? – потръпвах при мисълта, че годеницата ми и кратката ми афера, която се породи след поредната раздяла с Ясмин, са били на едно място. Учудих се, че се разбират. Струваше ми се странно. Ясмин никога не би излизала с момиче, което съм… чукал.

- Прекрасно. Видяхме се, излизахме по магазините, забавлявахме се.

- Радвам се.

- Виждам, че багажът ми за Сарагоса е до вратата. Ще тръгваме ли? – кимнах положително.

- Скоро. Вълнуваш ли се?

- Много. – виждах в очите ѝ, че не се преструваше. Наистина нямаше търпение. Бях щастлив, че поне Хейли ще се забавлява. Освен ако, Ясмин не повлияе и на нейното настроение, което ще е много лошо.

- Хайде, скъпа. Изкъпи се, почини си от пътя и ще тръгваме. Самолетът е подготвен.

- Добре. Обичам те. – целуна ме и се скри в банята. Чух пускането на водата и се заех със задачата да сваля куфарите ни. Трябваше да ги натъпча в багажника на Аудито си и се молех, че ще се поберат.

Въпреки опитите ми да се разсея от мислите си за Ясмин и Хуан, не се получаваше. Притеснявах се, че няма да понеса гледката, но бях длъжен да издържа. Ако не заради себе си, то заради Хейли. Не исках караници и проблеми с нея. Не исках отново да се съмнява в чувствата ми. Не исках да се съмнява, че още обичам Ясмин. Всичко трябваше да бъде наред. Да протече без проблеми, но незнайно защо нямах подобно усещане.