Гледната точка на Ясмин:

Нощите, прекарани с Хуан, бяха лекарство. Отпускаха ме. А, ние… сближавахме се. Пристрастявах се. Сексът беше адски задоволителен, а връзката ни – процъфтяваше. Всички говореха за песента, за нас, за това, че Хари остана в миналото ми. Въпреки фалшивата любов, всички повярваха. Социалните мрежи полудяха. Имаше хора, които искрено се радваха за новото ми начало, но имаше и хора, които страдаха, че Хари окончателно се беше превърнал в история. Понякога мислех за него, наистина. Но… каква беше ползата от това? И защо го правех? Трябваше да се фокусирам върху кариерата си. El Clavo беше световна сензация. Държеше първите места в класациите и я пускаха непрекъснато. Гордеех се. Със себе си, с Хуан, с труда ни. Поканите за интервюта буквално валяха, а телефоните на Ронда и неговият мениджър звъняха непрестанно. Завръщането ми се оказа много по-мощно, отколкото очаквах. Всички водещи, и мъже, и жени, разпитваха за текстът. Всички знаеха, че е насочен спрямо Хари. Всички го изтъкваха, а това не ми харесваше. Карах го да изглежда сякаш беше кретен, който се интересуваше само от себе си, а това не беше никак вярно. Да, карахме се, разделяхме се, изневери ми, но винаги се е грижил за мен, пазил ме е, защитавал ме е. Беше перфектен. Мечтата на всяко момиче. Държеше ръката ми, купуваше ми лекарства, когато бях болна, подкрепяше ме, помагаше ми да заспя, когато не можех и обожавах, когато пееше. Гласът му беше нещото, което замайваше главата ми. Начинът, по който говореше, подбираше думите си… може би това винаги ме връщаше в ръцете му. И… всичко останало. Беше въплъщение на съвършенството. А, сега, феновете му ме обвиняваха, че потъпках всичките му невероятни качества чрез песента. Трябваше да помисля. За щетите, които щях да нанеса. Съжалявах, но от друга страна, не го правех. Когато си спомня за думите „прав ти път”, които излязоха от устата му в онази нощ, в мен се изпарява и последната частица съжаление. Той ме заряза, не се бори за нас, а няколко месеца по-късно се сгоди за манекенката, която разби любовта ни и преобрази връзката ни. El Clavo беше отмъщението, което Хари заслужаваше, а успехът ми – наказанието му. Признавам, че изпитах удовлетворение, когато Хуан ме чукаше. Имах усещането, че му го връщам, че му позволявам да усети това, което ми беше причинил. Знаех, че не може да го почувства наистина, но ми харесваше да се самозалъгвам. Бях се превърнала в ужасен човек, но имах това право, нали? Хари ме нарани. Можеше да бъда лоша. Поне, докато трае еуфорията от „Пиронът”.

Пътуването беше изморително. От САЩ до Европа и от Европа до САЩ. За щастие, Хуан беше прекрасна компания и винаги намираше начин, за да държи мислите ми настрана от бившия ми и от слуховете, които се разпространяваха за неугасващата му любов. През свободното ни време, с Хуан излизахме. Ходехме на вечеря, на клуб, разхождахме се по улиците, държейки се за ръце и отбягвахме налудничавите въпроси на журналистите. Той беше изключителен кавалер и запълваше празнината, която зееше в сърцето ми. Тази, която Хари отвори. И все пак, не беше него. Правеше някои неща по абсолютно същият начин, карайки ме да си спомням за моментите с бившия си, но други ме караха да ги сравнявам. И Хари винаги беше на първото място. Исках сърцето ми да замълчи, да ми позволи отново да бъда щастлива и да забравя за мъжа, чийто поглед притежаваше способността да ме убеди във всичко. Да ме накара да повярвам във всяка негова дума. Реших, че е време да престана да скитам в миналото и да се завърна в реалността, където все още очаквах Хуан и Ронда да се появят. Трябваше да говорим за нещо, което твърдяха, че е важно, но все още нямаше и следа от тях. Това отново ме накара да се заровя в съзнанието си и да си припомня хубавите мигове с Хари.

Записах първата си самостоятелна песен. Не можех да повярвам. Това беше сбъдната мечта. Мечтата ми, която най-сетне се осъществи. Станах певица. И то, благодарение на човек, с когото изобщо не съм подозирала, че ще се срещна. Хари Стайлс. Изненадах се, когато се свърза с мен. Бях в училище, а когато започнах да крещя, всички ме изгледаха сякаш бях полудяла. И аз бях. Наистина. Огромна звезда искаше да се срещнем, за да поговорим за бъдещето ми. Това беше най-хубавият ден в живота ми. И… ето ме. С готова песен и предстоящ албум. И симпатии, които не мога да скрия и прекратя. Той беше прекалено очарователен, внимателен, любезен и поразително красив. Беше невъзможно да не се влюбиш в него. А, чувствата му, бяха само на ниво изпълнител-продуцент. Изобщо не се интересуваше от мен. Или… поне така смятах.

- Хей, справи се блестящо. – Хари се приближи с усмивка.

- Благодаря. – отвърнах, надявайки се, че не е забелязал ефектът, който комплимента му оказа върху цвета на лицето ми.

- Знаеш ли… чудех се дали би искала… знаеш… да излезем? – не мога да повярвам. На среща ли ме покани?

- Ами… - исках да изкрещя „да”, но щеше да изглежда прекалено странно.

- Не е нужно, ако не искаш. – видях, че очите му загубиха частица от блясъка си.

- Не, искам! – отвърнах по-ентусиазирано, отколкото трябваше да прозвучи. – Тоест… ще ми бъде приятно. – допълних небрежно с усмивка.

И така… започна всичко. Първа среща, втора среща, първа целувка, първото „обичам те”, първият път, първата караница, първата раздяла. И защо? Защото приех поканата му. Защото си позволих да се влюбя.

Звукът от отварянето на вратата на студиото, ме стресна. Излязох от транса, в който бях изпаднала и погледнах. Ронда и Хуан бяха пристигнали. Изглеждаха щастливи и комуникираха оживено помежду си. Какво ли ставаше? Предполагам, че новината беше хубава.

- Ясмин, няма да повярваш! – възкликна Ронда. – Отивате на Европейските музикални награди! – извика, а аз се оцъклих. Нима… бяхме номинирани?

- Какво? – не можех да осъзная това, което се случваше.

- Да! El Clavo е номинирана за най-добро видео! – Хуан ме информира, а аз щях да припадна от радост. Това беше прекрасна новина. Наистина.

- Господи, това е страхотно! – изправих се. – А, ще пеем ли?

- Да. Хуан има страхотни идеи за концепцията на изпълнението. Пеене, танцуване, флирт и ударна реплика за по-грандиозен финал.

- Каква реплика? – попитах. Изобщо не бях учудена, че Хуан има ясна визия в съзнанието си за всичко. Винаги беше подготвен. Затова беше изключително атрактивен на сцената.

- Когато изпълним песента ни, аз ще остана на сцената за още една. Трябва, защото е част от албума ми, който е с номинация.

- Поздравления! – усмихнах се, а той благодари. – Коя е песента?

- Hangover. И се питах дали би искала да изпеем началната фраза заедно?

- О, говориш за… - той кимна. – Добре. С удоволствие. – съгласих се.

- Но… мислех, че можем да я променим, за да си пасва с El Clavo.

- Как? – бях любопитна. Той се усмихна и ми сподели. Да, ще бъде грубо. Да, ще бъде разнесено по всички медии, които ще го обсъждат с дни, може би с месеци. Да, ще предизвика скандал, но… ми хареса.