Гледната точка на Ясмин:

Когато отворих очите си, веднага се сблъсках с жестоката истина, наречена реалност. Бях гола. Лежах, без дрехи, в леглото на Хуан. Какво се случи снощи? А, да. Спахме заедно. Шокът отмина. Отпуснах се и си припомних всичко. Господи… беше невероятен. Личи си, че във вените му тече гореща кръв. Беше страстен. Опитен. Но… това не ме изненадва. Очаквах го. Милиони момичета копнеят за него. Бленуват да го имат. Нормално е. Докосването, целувките, всичко беше перфектно. Забравих за проблемите си, за това, че животът ми се прецака, откакто връзката ми с Хари започна да се разпада. Всичко беше съвършено. Бяхме щастливи. Той беше… най-прекрасното нещо, което ми се беше случвало. И бях благодарна за него. Вярвах, че ще бъдем заедно завинаги. Ако трябваше да го сравнявам с някого, отново щеше да спечели първото място. А, и то винаги му е принадлежало. Да, Хуан беше неотразим. Във всяко едно отношение. Познаваме се от скоро, но го забелязах. И все пак, Хари винаги ще бъде по-добрият. В леглото – също. И знам, че винаги ще помня това, което преживяхме заедно.

Хуан спеше. Трябва да призная, че и с рошавата си коса, която стърчеше във всички посоки, беше изключително сладък. Погледнах часовникът. Все още беше твърде рано. За разлика от вчера, днес слънцето се беше скрило зад тъмни облаци. Ще вали. Отново ще усетя онова чувство, което ми навяваше спомени. Защо просто не можех да приема това, че всичко беше приключило? Да продължа и да забравя. Не беше трудно, нали? Защо не успявам? Измъкнах се от леглото. Увих чаршафът около тялото си и влязох в банята. Огледах се в огромното огледало. Изглеждах си същата, но отново имах онзи блясък в очите, който крещеше: „Правила си секс снощи!”. Шията ми беше покрита с петънца. От червени до бледолилави. Хуан се беше постарал, за да ги направи. Харесваха ми, но и показваха това, че вече бях негова. Нищо, че връзката ни беше фалшива. Прекарвам си прекрасно с него. И беше приятно да изпитам удоволствие отново. Пуснах чаршафа, нагласих температурата на водата и се мушнах под душа. Беше освежаващо. Разсъних се. Излязох, подсуших се, извадих си чисти дрехи и се облякох. Видях телефонът си. Имах съобщение от Рита. Пишеше: „Звънни ми!”. Направих го. Вдигна незабавно.

- Момиче, искаш да ме подлудиш ли!? – викна. – Не сме говорили от дни!

- Знам, съжалявам. Бях заета. – оправдах се.

- El Clavo е хит! Уникална песен. Поздравления. Навсякъде е! – усмихнах се.

- Радвам се. – това беше прекрасна новина.

- И това видео… горещо. – засмях се. – Изглежда наистина реалистично. О, и се радвам, че излизаш с Хуан. Свестен е.

- Такъв е. – уверих я, потвърждавайки думите й.

- Е, как е в Лондон? – попита, а аз водех вътрешна борба със себе си. Дали да кажа, или не? Бяхме приятелки.

- Чудесно. Снощи… - започнах.

- Какво?

- Аз… спах с Хуан. – признах.

- Какво!? – изкрещя. – И как беше?

- Невероятно. Наистина.

- По-добър ли е от Хари? – що за въпрос?

- Рита, това не е нещо, за което бих говорила. Знаеш го.

- Хайде, кажи ми. – помоли, а аз разказах някои подробности от миналата нощ, за да намаля любопитството й. – Тогава… няма смисъл да говоря.

- За какво?

- За… случката с Хари.

- Какво е станало? Добре ли е? Да не е пострадал? – притесних се. Ако му се беше случило нещо, ако беше в опасност…

- Не, спокойно. – отдъхнах си. – Странно. Снощи си се наслаждавала на Малума, а сега си разтревожена за Хари.

- Разбира се. – възмутих се. – Грижа ме е за него.

- Здрав е, но журналистът, който е фраснал, може и да има наранявания.

- Журналист ли? Сбил ли се е?

- Да. И то… заради теб. Тормозили си го с въпроси за връзката ти с Хуан и не е издържал. По-лошото е, че Хейли е била с него. И знаеш ли защо? Защото го е измъкнала от бар. Бил е пиян. Казват, че ти си причината. Не могъл да понесе мисълта, че си с друг. – това беше много информация. И не знаех дали да вярвам? Хари да се е напил? Заради мен? Изключено. Може би… се е скарал с Хейли. Медиите винаги изкривяват истината.

- Рита, това… не може да е вярно. – отрекох. – Сигурно има проблеми. Жалко, че не мога да му помогна.

- Ясмин, ти сляпа ли си? Хари е влюбен в теб. Никога не е спирал да те обича.

- Моля те, да не говорим за това отново. И двамата продължихме. Миналото си е минало. Приключихме.

- Яс, влез в интернет. Виж снимките. Ако Хари беше щастлив, нямаше да изглежда по този начин. Знам, че беше щастлив с теб. Сега, няма и следа от усмивката му. И Лиъм го забеляза. Ясмин, защо се измъчвате? Създадени сте, за да бъдете заедно.

- Рита, мисля, че Хуан се събуди. Ще говорим отново. – затворих телефонът и се подпрях на плота в кухнята. Съзнанието ми отново се беше запълнило с мисли, които ме измъчваха. Обърках се. Наистина.

Върнах се в спалнята. Вече валеше. Времето съвпадаше с това, което изпитвах в сърцето си. Болка. Въздъхнах, а Хуан забеляза. Притегли ме в обятията си, погали ме по косата и ме целуна. Отпуснах се в ръцете му. Имах нужда от почивка. Истинска почивка. Да изчистя съзнанието си и да се забавлявам. Много ли исках? Отворих телефонът си и видях всички снимки. Хуан не каза нищо. Гледаше ги заедно с мен и четеше нелепите статии, изписани под тях. Небивалици. Хари не се интересуваше нито от мен, нито от връзката ми с Хуан. Това беше лудост. Начин, по който отново да съсипят щастието ни. Да плетат интриги, да подложат доверието на любимите ни хора под съмнение.

- Красавице, не се измъчвай.

- Не, просто… Откъде им хрумна подобна глупост?

- Познаваш журналистите. Правят всичко, за да изкарат заплатите си. – кимнах положително. Беше прав. – Песента ни се хареса.

- Знам. – усмихнах се.

- А, снощи… беше невероятно.

- Така е. Благодаря ти.

- За какво? – засмя се. – Сексът с теб е истинска наслада.

- Престани. – покрих лицето си с ръце, защото се изчервих.

- Изкъпала ли си се? – кимнах. – Ухаеш… божествено. Искам да те изчукам отново, да целуна всеки сантиметър от кожата ти, да те накарам да свършиш отново. – прошепна, карайки ме да настръхна.

- Направи го. Прави с мен, каквото си поискаш. Твоя съм. – Хуан свали дрехите ми и отново се озовах под него, докато той ми доставяше неземно удоволствие. Забравих за всичко. Благодарна съм, че той се превърна в наистина значима част от живота ми.