Гледната точка на Хари:

Ясмин… това момиче се опитваше да ме побърка. Защо? Имаше… Господи, имаше много по-добри момчета от Него. От този Малума, Хуан, или както му беше името. Защо беше с него? И каква е тази песен? Съмнявам се, че ще ми хареса. Преводът на заглавието ме объркваше. Пиронът. Що за име беше това? И за какво, по дяволите, можеше да се пее? Мислеха да правят ремонт ли? Имах предположения. Сигурно ще бъде нещо сексуално, но искрено се надявам, че греша. Не, не ревнувах, просто… мисълта, че Ясмин ще пее за нещо подобно с този… Няма значение. Единственото, за което се говореше през последните дни, беше дуетът им и предстоящото видео, което ще заснемат. Нямаше да го гледам. Ако притесненията ми се потвърдят… Ясмин ще се целува с онзи. Когато бяхме заедно, тя винаги говореше за това, че иска да направи обща песен с Малума. Дразнех се. Убедих всички. Включително и Ронда. Не биваше да допускат подобно нещо. Щях да се побъркам от ревност. И все пак, с Ясмин вече нямахме нищо общо. Тя можеше да прави, каквото си поиска, с когото си поиска. Надявах се, че ще успее. Предполагам, че беше щастлива. Поредната мечта се беше сбъднала.

Беше петък. Обещах на Хейли, че тази вечер щяхме да излезем. Имахме резервация за ресторант, но аз… предпочитах да останем у дома. Не исках да излизам. Нямах необходимото настроение. Как да се забавлявам с годеницата си, когато не мога да избия бившата от съзнанието си? И то, заради онази, проклета снимка, която ме изнервяше. Какво целеше с това? Да го видя? Да ме ядоса? Е, Ясмин го постигна. Когато получих известието, не му обърнах внимание. Телефонът ми никога не спираше. Феновете ми пишеха, изпращаха снимки, започваха да ме следват, бях свикнал с това. Изобщо не подозирах, че известието може да бъде, защото Ясмин е публикувала нещо. Все още, отказвах да я премахна от списъка с хора, които следвам. Сравнително малко са, но не можех да го направя. Знам, че за нея, бях изтрита касета, но не исках да го направя.

Хейли беше започнала да обръща още повече внимание на външния си вид. Знаех, че негативните коментари, които упорито твърдеше, че не чете, й влияят. Никой не заслужаваше подобно отношение. Освен това, Хейли имаше добро сърце. Защо я мразеха? Защото не беше Ясмин? Защото не я намираха за привлекателна? Или защото се притесняваха, че връзката ни я правеше по-популярна? Опитвах се да разбера причините, но не се получаваше. А, може би… вината беше у мен.

И, за да убия времето, докато чакам годеницата си, се настаних удобно на дивана във всекидневната и реших да използвам телефонът си. Забелязах известието. Отворих го. А, това, което видях, не ми хареса. Ясмин беше полугола. Приличаше на… на… Не, не можех да го изрека. Уважавах я твърде много. И все пак, беше красива. Убийствено красива, каквато винаги е била. Това, което изпъна нервите ми беше, написаното под снимката: „You are definitely not going to be alone”. Предполагам, че е преведена част от очакваната песен. При това от частта на господин Колумбийски изпълнител, защото всичко това беше последвано от @maluma. Да, фактът, че и Ясмин беше от Колумбия само подклаждаше желанието й да има нещо общо с този. Реших да разгледам коментарите. Голяма грешка. Не се учудих. Всички отново я сравняваха с Хейли. Някои изразяваха вълнението си относно песента, други се молеха, че двамата ще започнат да излизат, а трети… „Хари е глупак”. Нищо не ме ядоса. Нищо не ме накара да загубя контрол, освен онова „Beautiful”, придружено от емотикона на влюбено лице, което беше написано от… Малума. Той… сваляше ли я? Имаха ли връзка? По дяволите, спят ли заедно? Твърде много въпроси, а отговорите… никога нямаше да ги получа. Освен ако, медиите не започнат да предоставят вярна информация. Нещастник. Защо не остави Ясмин? Нали ще направи песен с нея? Какво повече може да иска?

Това беше пределът на търпението ми. Затворих приложението и захвърлих телефонът настрана. Трябваше да се успокоя. Ако Хейли ме видеше, ще забележи, че има нещо. Нямаше да ме остави, докато не разкажа. Познавах я. А, и щях да се оженя за нея.

Минути по-късно, когато гневът ми започна да отшумява, екранът на устройството, светна. Получавах обаждане. От Лиъм. Приех го и зачаках да чуя това, което искаше да ми сподели. Надявам се, че е информацията, че е преодолял по-възрастната Шерил и е събрал необходимия кураж, за да признае на Рита, че я харесва. Не, по-скоро да признае, че е влюбен в нея.

- Слушам те. – проговорих, очаквайки хубава новина.

- Ясмин, те закопа, братле. – каза, карайки усмивката ми да изчезне.

- Какво? – попитах, изправяйки се. – Какво говориш?

- Не си ли видял снимката? – попита, учуден.

- Видях я, но… какво имаш предвид?

- Виж, Хари, не е нужно да се лъжем. Признай, че изревнува. Особено, когато забеляза коментарът, който Малума беше публикувал. Мислиш ли, че наистина имат връзка?

- Лиъм, какви въпроси ми задаваш? Това не ме интересува.

- Глупости. Пълни глупости. И ти го знаеш. – каза, карайки ме да завъртя очите си.

- Не, не го знам. Личният живот на Ясмин не ме засяга. – повторих.

- И изобщо не ти е любопитно? Не искаш ли да разбереш нещо повече за… песента? Разбра ли заглавието? – попита.

- Да. Пиронът. Интересно е. Сигурно ще пеят за това, че се нуждаят от ремонт на кухнята.

- Или на спалнята. – засмя се, а аз свих свободната си длан в юмрук, опитвайки се да се успокоя.

- Много си забавен. – засмях се фалшиво. – Имаш ли нещо друго за казване?

- Сериозно ли не подозираш за какво ще се пее в El Clavo? – изобщо не ме чу. Продължи да дискутира по темата, която ми наложи.

- Не. И не искам да знам. – излъгах. Всъщност… исках да разбера.

- Е, и без това ти се обадих, за да ти кажа, така че…

- Лиъм, не искам да знам.

- Опитвам се да ти спестя неприятната изненада, Хари. Защото, повярвай ми, няма да ти хареса. И, колкото и да си обещаваш, че няма да слушаш песента, ще я пускат навсякъде.

- Песента ще е на испански. Няма да разбера и дума.

- Да, но ще обсъждат това, което се пее. Искам да ти помогна.

- А, ти как го разбра?

- Ясмин. Казала е на Рита, а тя – на мен. Е? Искаш ли да разбереш?

- Не. – отговорих. – Не искам. Виж, Ясмин,… - започнах, но не успях да довърша. Хейли се появи. И беше чула. Последното. Сега, сигурно си мисли, че говоря с нея. – Лиъм, ще ти звънна. – казах и затворих, без да изчакам отговор.

Хейли беше ядосана. Виждах го в погледа, с който ме гледаше. Беше скръстила ръце и знаех, че вечерта, няма да премине по начина, по който се надявахме. Освен ако, не успея да овладея ситуацията, преди да ескалира, прекалено и безвъзвратно. Дано повярва на истината. На това, че говорих с Лиъм, а не с Ясмин, както сигурно си мислеше.

- С кого говореше?

- Лиъм. – отговорих и прибрах телефонът си. – Е, готова ли си? – попитах, усмихвайки се. Исках да се измъкна.

- Сигурен ли си? – кимнах положително. – Добре. А, за какво говорихте?

- За… Рита. Знаеш, че я харесва.

- А, откога я наричате Ясмин? – замълчах. Трябваше да измисля оправдание. Не исках да я лъжа, но не можех да призная това, че се дразнех от случващото се. Подчертавам, че не ревнувах. Дразнех се.

- Не, ние… Скъпа, Лиъм ми се обади, за да ми каже за новата песен на Ясмин. Това е. А, а аз му казах, че не ме интересува. Ясмин, не ме интересува. – поясних, надявайки се, че Хейли ще осъзнае и разбере, че не изпитвам нищо спрямо Ясмин. Това, което имаше между нас, остана погребано в миналото. – Хейли, знаеш, че не бих те наранил. Означаваш много за мен. Ще се женим. Трябва да ми имаш повече доверие, моля те.

- Прав си. – предаде се. – Просто…

- Знам. – усмихнах се. – Е, ще излизаме ли? – тя кимна положително.

Определено се нуждаех да прекарам тази нощ навън. Сред хора. По този начин ще изтрия мислите за Ясмин от съзнанието си и ще я погреба отново. Да, винаги ще ми пука за нея, но не биваше да забравям това, че съм сгоден.

Трябваше да продължим напред. Аз го направих. А, това с кого ще го направи Ясмин, не би трябвало да ме вълнува. Щом е щастлива, значи и аз ще съм щастлив. Това беше най-важното.