Гледната точка на Ясмин:

Изминаха осем дни. Датата беше десети октомври. Днес, започвах отначало. Изхвърлям Хари от живота си. Продължавам напред. А, какъв по-хубав начин от това да създам дует? И то с Малума. Вълнувах се. Наистина. Песента… това беше единственото нещо, за което мислих. Исках да прочета текста, да вникна в смисъла на думите, да разбера причината, поради която Хуан е положил усилия да я създаде, и най-накрая да имам възможността да я изпея. Пред публика. Да им предам емоциите, които аз ще усещам. Да знам, че им харесва. Това бе всичко, което искам. И се надявах, че датата, на която песента ще стане достъпна за всички, е по-близо от очакваното.

Сутринта започна, както обикновено. Събудих се в празното си легло и закусих в празното си имение. Нямах приятел, с когото да споделям това огромно пространство, което си бях закупила, а семейството ми все още живее в Богота, Колумбия. Исках да се преместят при мен. Или поне братята и сестрите ми. Бяхме многолюдно семейство. Имах трима братя и две сестри. Общо бяхме шест деца, а аз… аз бях най-голямата. Родителите ни, все някак си, успяваха да ни издържат. И все пак… беше трудно. Когато Хари ме откри, когато поставих начало на кариерата си, когато резултатът от труда ми се появи, веднага им помогнах. Купих им огромна къща, с преден и заден двор, за каквато винаги бяхме мечтали. Мама и татко бяха изключително горди с постиженията ми. Подкрепяха ме, обичаха ме, даваха ми съвети и… ме утешаваха, когато сърцето ми беше разбито. Исках да им се отблагодаря. Често ме посещаваха, но ми липсваха. Виолета, Мартина, Диего, Николас и Фредерико бяха причината, поради която продължавах да се занимавам с музика. Това беше нещото, което истински обичам, но те ме мотивираха допълнително. Исках да им осигуря хубав живот и образование. Аз бях на двадесет и три, после беше Диего – на двадесет. Следваха Николас - осемнадесет, Мартина и Фредерико, които бяха близнаци – на четиринадесет. А, Виолета беше най-малката. Само на десет години. Обожавах ги. Всичките. И си бях обещала, че ще ги посетя възможно най-скоро. Преди, с Хари, ходехме заедно. Аз бях привързана към неговото семейство, а той към моето. Двете ми сестри го обожаваха, а братята ми, в началото, го гледаха накриво, но после го обикнаха. Всичко изглеждаше перфектно. Беше перфектно. Но… вече не. Приключихме. И колкото по-бързо забравим за миналото, толкова по-добре. Макар че, той се справяше повече от отлично с това. Годеницата му, която преди години ни раздели, беше доказателството.

Какъв беше смисълът да се измъчвам? Никакъв. Изтрих нахлуващите спомени в съзнанието си. Концентрирах се върху подбирането на подходящо облекло. Да, отивах до студиото, но… исках да изглеждам добре. Исках, ако ме снимат, всички да разберат, че годежът на бившия ми, не ме притеснява. Подбрах дрехите си, взех ключовете за автомобила си, напуснах домът си, и потеглих. Пуснах радиото. Бях в чудесно настроение. Личеше си. Нищо, ама нищо, не можеше да съсипе денят ми. Освен една лоша песен, но това е почти невъзможно.

Пристигнах. Слязох и заключих любимата си Toyota. Влязох през вратите, поздравявайки охраната. Качих се по стълбите до втория етаж и влязох в студио номер седем. Моето студио в Columbian Records. Отворих вратата и не се учудих, когато заварих Ронда. Винаги пристигаше преди мен. Държеше на точността. Имаше време до уговорения час, но имах чувството, че бях закъсняла. И защо? Хуан беше тук. Разговаряше с мениджъра ми и заедно обсъждаха нещо. Ронда изглеждаше доволна, докато той обясняваше и показваше нещо. Предполагам, че е песента, защото държеше тетрадка в ръцете си.

- Закъснях ли? – попитах с известно притеснение, но те се усмихнаха. Странно. Ронда рядко се усмихваше. Сигурно и тя, като мен, е в добро настроение.

- Не, скъпа. Навреме си. – каза и се изправи. Прегърна ме, а аз отвърнах. – Радвам се, че си отново тук, на това място.

- Аз също. – усмихнах се. Не бях идвала от много време. Откакто депресията ме беше завладяла.

- Здравей. – Хуан се обади и протегна ръката си, която аз поех. – Как си?

- Добре. Благодаря. – той кимна положително и ми подаде картонена чаша с кафе.

- За теб е. – поясни.

- Оценявам жеста. Наистина. – въпреки че взех необходимата си доза кофеин, никога не отказвах още. Обичам кафето. И имам строги претенции относно вкуса му. Все пак родната ми страна е известна именно с отглеждането на този вид растителна култура.

- Предположих, че го харесваш черно. И силно. – беше прав. Едно качествено кафе, приготвено, както трябва, не се нуждаеше от захар или други добавки.

- Така е. – уверих го. – Заради Колумбия е. – той се засмя, защото сигурно разсъждаваше по абсолютно същият начин. – Е, готови ли сме да започнем?

- Разбира се, но първо… трябва да поговорим. За песента. – кимнах положително. – Това е текстът. – подаде ми тетрадката. – Ронда го одобри, но ако не ти харесва, ще измислим нещо друго.

Взех тетрадката от ръцете му и прочетох написаното. Хуан беше талантлив. Не го отричах, но… текстът… Беше свързан с миналото. С моето минало. С Хари. Не беше нужно да го тълкувам, за да го разбера. Замислих се. Дали исках подобна песен да бъде свързана с мен? Да, харесваше ми. Музиката щеше да бъде динамична, щеше да те кара да танцуваш, но дали бях готова за подобна крачка? Да, това беше моето ново начало. И мисля, че щях да се справя. Трябваше да докажа на всички, и най-вече на себе си, че Хари Стайлс не означава нищо за мен. И щях да успея да го постигна, благодарение на тези редове.

- Невероятен е. – усмихнах се. – Много си талантлив. – похвалих го, а той се усмихна.

- Наистина ли? Харесва ти? – изглеждаше изненадан, а аз кимнах положително.

- Какво те вдъхнови? – попитах, очаквайки искрен отговор.

- Виж, Ясмин, знам за Хари и връзката, която си имала с него. Знам и, че в момента е сгоден за Хейли Фишър. Знам за слуховете, които се носят и просто исках… исках да ти дам нещо, с което ще… ще му покажеш, че е загубил най-прекрасното момиче.

- Благодаря ти. Отново. Определено ще запишем тази песен.

- А, заглавието? – намеси се Ронда.

- El Clavo? Харесва ми. – усмихнах се. – Много е… различно.

- А, разпределението на куплетите?

- Да, нямам проблем с това. Все пак, песента е на Хуан.

- Е, хайде. – подкани ме. – Време е да кажеш, че ако тази нощ, гаджето ти те разкара, ти определено няма да останеш сама.

- А, ти да отвърнеш, че си го заместил и може да си го начука. – засмяхме си и влязохме в звукозаписната кабина. Сложихме слушалките, включихме микрофоните и музиката, в която се влюбих от първия тон, започна.

🎵🎤🎵

- Ри, това не е вярно. – прибрах се изтощена. Песента беше готова. И то само за ден. Това беше невероятно. С Хуан ни предстояха още срещи. Трябваше да промотираме песента и да обявим, че ще има дует помежду ни. Бях съгласна да прекарам известно време с него, но сега, исках да си почина. За жалост, съдбата не ми позволи. Моята най-добра приятелка, Рита Ора, която почти винаги ме влудява, реши да ми се обади. Уж, за да ме чуе, да си поговорим, а всъщност, развиваше теориите си за това, че Хари все още е влюбен в мен.

- Ясмин, казвам, че ти го видях със собствените си очи. Ако не ми вярваш, погледни. Хейли искаше да го хване за ръка, а той се отдръпна. Пъхна ръце в джобовете и продължи напред, без да се интересува от нея и от това, че тя трябваше да потича, за да го настигне.

- И какво от това? Може да не е бил в настроение. Всеки си има своите лоши дни. – завъртях очите си, докато си приготвях вечеря.

- Момиче, казвам ти, Хари не обича Хейли. Личи си. Добре, щом не ми вярваш, отговори ми на това: Когато бяхте заедно, той вървеше ли пред теб? Или държеше ръката ти непрекъснато, позволявайки ти да минеш пред него, за да може да те наблюдава и да се увери, че си в безопасност, когато сте заобиколени от журналисти и фенове? Хайде, отговори ми.

- Не винаги е държал ръката ми, Рита. – изтъкнах.

- Сериозно ли? На всяка снимка, която можеш да откриеш в интернет, го прави. Освен това, не съм виждала Хари да се усмихва. Да, може да е с нея, но не е щастлив. Когато беше с теб, усмивката му не слизаше от лицето, а сега… все едно не е на себе си. Дори когато се снима с феновете си, се усмихва насила. Вътрешно не е щастлив, Ясмин. Защо отказваш да го повярваш?

- Защото… не ме интересува. Той беше този, който каза „прав ти път”. Забрави ли? Освен това, предложи брак на момичето, с което ми беше изневерил. Все още ме боли, когато си спомням за това. Между мен и Хари всичко приключи. И то не преди два месеца. Приключи много отдавна. Последните събирания бяха загуба на време и излишно тормозене и натоварване. Любовта, която имахме, вече не съществува. А, дори и все още да е скътана някъде, не е същата. Уверявам те в това.

- Понякога забравям, че си ужасно упорита. – най-сетне се отказа. – А, какво става с теб и Малума? Чувам някакви слухове. – е, това беше доста по-приятна тема на разговор.

- Записахме обща песен.

- Сериозно? Това е страхотно! Нямам търпение да я чуя! Как се казва?

- El Clavo.

- Знаеш, че не говоря испански.

- Пиронът. – преведох.

- Шантаво заглавие. И какво се пее? Ще ми изпееш ли малка част?

- От моята част, или от тази на Хуан?

- Припевът.

- Добре. – казах и подготвих гласа си. – Si esta noche mi novio me bota ... Diré que no estaré sola ... Diré que si estoy contigo, me cuidarás ... no como ese idiota. – завърших, а от другата страна се разнесе мълчание.

- Повтарям, че не говоря испански. – въздъхнах, превеждайки го в главата си, за да го цитирам на английски.

- Ако тази нощ, гаджето ми ме разкара… ще му кажа, че определено няма да остана сама… Ще му кажа, че ако съм с теб, ти ще се грижиш за мен…, не като този идиот.

- Господи... А, той? Какво пее?

- Si esta noche tu novio te bota… Dile que tu no andas sola… Que yo soy el clavo que saca ese clavo… Y dile que se joda. – изпях, спазвайки музиката на песента, която се беше набила в главата ми. Харесваше ми. Тананиках си я непрекъснато. – В превод означава: Ако тази нощ, гаджето ти те разкара… кажи му, че определено няма да останеш сама… Кажи му, че съм го заместил и може да си го начука.

- Остри думи. – коментира. – За Хари е, нали? – попита предпазливо.

- Да. Хуан каза, че се е вдъхновил от случващото се. Написал я е сам. Съгласих се, защото повече от всичко искам феновете ми и всички останали, които се интересуват, да разберат, че сме приключили. И че аз, все някога, ще продължа напред. Също като него. – обясних.

- Нямам право да се намесвам в решенията ти. Песента звучи страхотно. Сигурна съм, че ще бъдете в ТОП 10 на всички класации.

- Благодаря ти, Ри. Ще говоря с Ронда. Ако получа разрешение, ще ти я изпратя. С превод. – тя се засмя.

- Добре. Е, ще се чуем по-късно. Сцената ме зове. О, и Лиъм ти изпраща поздрави.

- Благодаря. Предай му и на него. Успех и до скоро. – казах и затворих телефонът, прекъсвайки разговора.

Хари, все още да е влюбен в мен? Абсурд. Не го вярвам. И никога няма да го направя.