Върнахме се от Япония и ежедневието ми стана пак нормално.Ходех си на училище,излизах с приятелката ми и Jong Suk не ме тормозеше.След онази нощ просто спрях да общувам с него и с времето се отдалечихме.Не исках.Но по-добре така.

Един ден той не дойде на училище.Беше някак празно,но си казах,че сигурно е болен и няма за какво да се тревожа.Мина една седмица,после две.Реших да проверя какво става.Опитах се да се свържа с него по телефона,но установих,че вече не ползва този номер."Сериозно ли,Jong Suk,ще ме караш да идвам до вас?!Няма да стане!"

Прибрах се вкъщи и попитах татко дали знае нещо.Все пак доскоро искаше да ме омъжи за този човек.

-Интересуваш се какво става с човека,който те изнасили?

-Просто ми е любопитно.В случай,че се върне,да си взема електрошок.

-Ами скоро засякох майка му.Истината е,че той се е преместил да живее и учи в Япония.Казва,че ще си идва през ваканциите.

-Така изведнъж?Защо?

-Същност се очакваше.

-Как така?

-Въпреки,че прекратих делото,полицията уведоми училището.То има политика насилникът и жертвата да не са в едно училище.По тази причина той трябваше да се премести в друго училище.

-Е даа,в друго училище,не в друга държава.Окей,той е много глупав.

-Все едно ни засяга.Той сам си го направи.А и баща му има фирма и къща там.Не вярвам да е зле.

-И все пак...Но както и да е.Явно най после Lee Jong Suk изчезна от живота ми.

Качих се в стаята си.Чувствах облекчение.Но някак си и гняв.Той не ми беше казал нищо и това ме нарани.Но глупачке,ти сама го остави в болницата и прекъсна контактите си с него.Охх,защо това момче все още се върти в главата ми.Все едно.Трябва да го забравя.

Минаха месеци.Познайте какво.Имам си приятел.Толкова е красив.Казва се Jang Geun Suk.Забелязах го в училище.Каза,че в прогимназията с Lee Jong Suk са били приятели,но след смъртта на брат си му е бил шута.Това момче е адски мило.Чувствам се щастлива с него.Почти забравих за изнасилването.

Един следобед бяхме се сгушили на дивана и гледахме филм у тях.Той току що ми беше подарил билети за Япония.Щяхме да отидем на екскурзия там,само двамата.Наистина се чувствам обичана.Онзи нещастник да си чука евтините курви,а аз тук ще гушкам моя любим.

-Оппа?

-Да?

Усмивката му ме разтапяше.

-Обичам те!

-Оо,и аз теб!Толкова си сладка!

Той хвана бузите ми и започна да ги стиска.Авв,колко обичах това.Сля устните ни в нежна целувка.Не продължи дълго.След това се качихме в стаята му и заспахме.На сутринта стегнахме багажите си и отидохме на летището.Качихме се на самолета.Излетяхме.Усетих как някой удари седалката ми.

-Хеей!

-Какво?

О,не.Очите ми съзряха онова толкова дразнещо за мен лице.Толкова гнусно и гадно.И същевременно адски красиво.Той беше.Беше възмъжал.И някак си очите му бяха различни.

-Lee Jong Suk?

-Ha-Neul?

-Ъм,здравей.

-Точно твоето грозно лице ли трябваше да видя?Ъхх,по-отвратителна не можеше ли да станеш.Мислех,че с времето ще се разкрасиш,но уви...

-Спри се!

Изведнъж оппа се изправи.

-Ха,здравей,приятелю!

-С теб не сме приятели от много време.

-Ее,да!

-Не й говори така!

-Защо?Ооо,ама вие да не ходите!Ее,честито.

-Jong Suk?

-Да,знам,че ме обичаш,но защо само ми повтаряш името,Ha-Neul?Дори като бяхме заедно,не го казваше толкова често.

-Виждам,че не си се променил.

-Ех,ами да...

-Приятен полет!

Дръпнах оппа и двамата седнахме.Сериозно ли,пак той?Не мога да го понасям!Но наистина ми липсваше.Обърнах се.Този вече беше заспал.Усмихнах се.Спомних си нещо...Jong Suk,в крайна сметка,не всичко,което преживях с теб беше лошо.Има доста хубави моменти,които ще помня завинаги.

××××××××××××××××××××××××××××××××