Колата му спря пред къщата ми. Беше заключил вратата. Погледнах го.

- Ъм, какво мислиш за мен?

- Нищо.

- Моля те, кажи ми!

- Странен си. Сега ми отвори да сляза!

- Не! Какво наистина мислиш за мен?

- Какво мисля ли? Ти си човек с психически отклонения! В единия момент се държиш като педофил, в следващия като някакъв сваляч, а после и като мутра.

- Ок.

- Може ли вече да си ходя?

- Да.

Той ми отключи вратата. Слязох и черното BMW се загуби от погледа ми. Това момче адски много ме объркваше...

На другият ден:

Времето беше хубаво и с Hyuna решихме да излезнем. Тъкмо щяхме да вземем и подаръци за близките ни.

В мола обиколихме всички магазини. И избрахме подаръци за всички. Реших да взема и на Jоng Suк нещо. Седнахме да обядваме на една маса, близо до бутката за пица. Загледах се в едни момчета. Бяха хубави.

- Тези момчета харесват ли ти?

- Да...Ъ?

Изведнъж усетих, че това не беше гласът на приятелката ми. Погледнах встрани от мен и видях Lee Jong Suk.

По дяволите!

- Здравей!

Той отиде до масата при момчетата, хвана ги и двамата за гушите и ги домъкна до нас.

- Е, избери си един! - Гледаше ме сериозно.

- Пусни ги!

- Избери си един де!

- Не искам!

- Е нали ти харесваха?!

- Не!

Той ги пусна. Момчетата си тръгнаха озадачени.

- Сега вие двете ще гледате филм с нас! - Той кимна към групичката зад него.

Имаше още 7 момчета. Изчервих се.

- Ами ако не искаме?

- Никой не ви пита.

Той ме хвана за ръка и ме задърпа. Естествено Hyuna ни последва заедно с другите момчета. Избраха някакъв екшън. За мен не беше проблем. Обичах екшъни. Исках да седна до приятелката си, но един от приятелите на бъдещия ми съпруг седна между нас. После и Jong Suk се намъкна до него. Филмът започна. Гледах внимателно и си ядях пуканките. След малко усетих една ръка да стиска бедрото на десният ми крак. Обърнах се към него. Той се доближи и ми прошепна:

- Ти си само моя.

След това ме целуна бавно по бузата и после по врата. Стисна крака ми още по силно. Изпищях. Цялата зала се обърна към мен.

- Извинете.

Когато го погледнах пак,беше махнал ръката си от крака ми и се усмихваше самодоволно. Наистина исках да му забия някакъв тиган в главата. Изведнъж той протегна ръката си към моята и я хвана. Не я стисна. Преплете пръстите ни. И останахме така дълго. По едно време той вдигна ръката ми и я целуна. Не знам какво прави това момче, но наистина започвам да го харесвам...

Излязохме от залата. Странно ли беше, че още се държахме за ръце?!

- Ей, Jong Suк защо не ни каза, че ти е гадже?

- На потаен се прави.

Той ме прегърна. Зарових лицето си в гърдите му.

- Еми ходим, да. Защо трябва да ви давам отчет? Искате да имате повод да ми я откраднете ли?

- Оо, ние и без повод ще я откраднем. Виждам, че и допадаме.

- Лъжете се.

Той ме погледна изненадано.

- Само негова съм!

Ухилих му се. Пуснах ръката му и тръгнах към Hyuna.

- Добре ли си?

- Мда.. Защо ме лъжеш и ми казваш, че не ходите?

- Не ходим. Дразня ги. А и така или иначе бракът ни е уреден...

- О, да. Забравих. Извинявай.

- Госпожици, хайде да ви закарам.

Донякъде беше мил и ми харесваше, но през по-голямата част от времето ме плаши. Оставихме приятелката ми у тях и се насочихме към моя дом. Той спря пред нас.

- Ъмм, Jong Suk?

- Мм?

- Тъй като няма да се видим на Нова Година, може ли сега да ти дам подаръка?

- Не!

- Защо?

- Защото ще се видим! 😉

В навечерието на Нова година:

Звънна ми към 21:50. Вече бях в парка. Беше 22:15. Къде е този човек?! Изведнъж се появи от нищото.

-Защо ме извика тук?

-Искам да те видя за последно.

-И след 00:00 ще живеем,нали знаеш?

-Да...

-Ето ти подаръка!

Подадох му една малка кутия.

-Ъм,нямаше нужда.Аз не съм ти взел нищо!

-Естествено!

-Може ли да ти подаря нещо друго?

-Ако е оная ти работа,не мерси!

-Не!

Придърпа ме към себе си.Прошепна в ухото ми.

-Искам да ми обещаеш нещо.Ако някой ден спра да те мразя и покажа какво чувства сърцето ми...Обещай ми,че тогава,няма да ме мразиш!

Изглеждаше толкова искрено...

-Обещавам.Сега моля те отвори кутията.

-Окей.Да видим каква глупост си измислила.

Отвори я.Опули се.Видя сребърен часовник.Вътре имаше снимка на него и брат му,а отстрани инициалите на брат му.Погледна ме.Не беше благодарен поглед.Тръпки ме побиха.Погледът му всяваше ужас.Взе часовника.После хвърли кутията по мен.

-Кучко,ти подиграваш ли се с мен?!Мразя те.Не искам да те виждам повече.

Бутна ме на земята.Хвана ме за гърлото.

-Наистина ще се погрижа животът ти да се превърне в ад,обещавам ти!

Тръгна си бесен.

Беше 22:40.