-Моля всички да излязат!-провика се сестрата, а аз вдигнах вежди. Аз? Да изляза? Няма да стане! Нещо ставаше с нея и аз нямаше да напусна.

-Идва в съзнание!-отново чух някой да ми вика в ухото. Боже, тези хора трябва да намалят децибелите! Имам чувството, че се надвикват и ако не съм умряла от алергията, то това ще ме довърши.

Започнах да мигам учестено, докато накрая не отворих леко очи, но клепачите ми бяха като камъни. Опитах да фокусирам хората над мен, виждайки две жени и двама мъже, надвесени над мен. Един от мъжете започна да свети в очите ми и беше на опасно разстояние от зъбите ми. Тук нямат ли маниери?

-Дакота?-стъписах се още повече.-Разкарай се, човече!-видях го как избутва стария доктор, а той се засмя леко. В следващия момент се надвеси над мен и не осъзнах даже как просто ме целуна. Това трая две секунди, преди той да се осъзнае и дръпне като попарен с разширени очи. Щом видях, че лекарите се правя, че не гледат, придърпах къдроксокото към мен за втора целувка. От къде ми дойде, не можех да кажа, но определено ми дойде освежаващо.-Защо не ми каза, че носиш моето дете?-и ето че това срина всичко.

Огледах стаята и видях всички. Кръвта навлезе в главата ми, карайки ме да се изчервя. Отворих уста, за да ги поздравя, но вратата се отвори и оттам влязоха познати хора. Същите, които ни съобщиха, че ще ни разделят от Хари и Стеф.

-Мля всички да излязат!-започнаха да се изнизват и останахме само ние с Найл, който също ги позна.-Ако не бъркам, излезли са тестовете за бременност-те пък откъде знаят?!-Доколкото знам, не мисля, че е позволено сестра да забременява от доведения си брат-усмихна ми се мазно сивокосия мъж.

-Спрете! Обиждате сестра ми. А аз няма да го позволя!-брат ми се застъпи за мен. Нямах сили да говоря.

-Много добре, опълчване на държавен служител.-спрях да го слушам. Бях загледана в малкото прозорче на болничната врата. Видях онова сивокосо подобие на човек, което ми се усмихваше подло.-Мисля, че трябва да благодарим на г-ца Стайлс, че ни уведоми за това сега и за тайните ви връзки с доведените роднини.-опулих се срещу мъжа. Тази...тази вещица стои зад всичко?-Това е нарушение на всички правила, няма как да ги подминем. Трето провинение, което означава връщане в дома за деца. Ще го обсъдим с г-н и г-жа Томлинсън.-след това излезнаха.

Още в началото бях сигурна, че няма да се задържим в семейството. Аз вече плачех, а Найл се сдържаше, но не за дълго. Отдавна не го бях виждала да плаче.

-Съжалявам-прошепнах срещу него. Близнакът ми поклати глава и каза, че не само аз съм виновна, а всички ние четиримата.

-Не ме интересува, че аз отивам в дома. След шест месеца ще се роди бебе и ще го пратят по домовете, също като нас-той беше прав. -Нека се разберем така, Стеф и Хари няма за какво да разбират. Ще крием за последно, съгласна? Искам да се порадвам още малко на времето ми със Стефания.-кимнах и му направих място да седне до мен, прегръщайки го. Всичко се срина за няколко минути. Така е редно, но, ако не беше Кандис, нищо от това нямаше да се случи.

***

Стоях вече шести ден в тази задушна болница, когато най-накрая ми съобщиха, че съм изписана. Престъпих навън и присвих очи. Как мразех силната светлина през деня. Забелязах, че всички чакаха на пейките отпред. Забелязах Кандиси стиснах юмрук, но ръката на Ни на рамото ми ме успокои.

Забързах крачка към Лиам, който ми се усмихваше с онази негова прекрасна усмивка. Единствено той и брат ми знаеха за бебето. Прегърнах го силно. Поздравих останалите и те се качиха по колите. Клариса и Бен не бяха тук, което ме успокои. До мен остана Хари. Изглежда само това чакаше, защото ме придърпа към себе си за една изключително силна прегръдка. Лявата му ръка държеше кръста ми, а дясната задната част на врата ми. Усетих как ръцете ми омекват, затова пуснах сака на земята, увивайки своите ръцете около кръста му.

Момента не трая дълго, заради братовчедка му, която се извика да побързаме. Бавно се обърнах към нея. Тя явно е била до тоалетните, понеже не беше при другите. Вдигнах ръката си, удряйки ѝ шамар. Чух ахването на Хаз. Игнорирах го, за да се наслаждавам на шокираната ѝ физиономия. Кандис ме ритна в коляното с шибаната си обувка с шипове. Хванах косата ѝ, блъскайки я в близката стена. Тя се сгромоли на земята, повличайки ме със себе си. Сложих ръце на раменете , за да не мърда, а тя се опита да ме удари и щеше да успее, ако Хаза не ме беше издърпал от нея. Малка подла кучка!

https://49.media.tumblr.com/fb8830a3c0d2493013ce78d5c0162b51/tumblr_mlf0psYghY1rn4663o1_500.gif