Още щом слязохме от самолета, включих телефона си, виждайки, че имам петдесет пропуснати повиквания от Хари, придружени с десет SMS-а. Преглътнах някак тежките сълзи и изтрих всички.

-Има ли начин да си сменя телефонния номер?-обърнах се към Крейтън.

-Ако пожелаеш.-усмихна ми се, а аз отвърнах на жеста.

Добре, не е толкова лесно, колкото си го представях. Мислех, че още на втория ден ще забравя за Хари и "дивото" ни приключение, но не става така. Постоянно поглеждах телефона си, надявайки се, че той някак ще е открил новия ми номер. Кого заблуждавам? Това не е филм, аз не съм Снежанка, а той не е Чаровния принц, няма да се намираме винаги. Боже, наистина трябва да намаля гледането на "Имало едно време"...

Вдигнах глава от дървената повърхност, за да видя широки рамене, облечени в черна тясна тениска. Хари?! Момчето се обърна, а аз останах успокоена, но и разочарована. Това не бе Хаза. Дори не си приличаха. Какво ми става, по дяволите?

-Ти си нова!-заяви непознатия. Вдигнах вежда.-Не съм те виждал тук преди.-каза отново. Може би идваше често тук?-Къде е старото момиче, което работеше на рецепцията?- той ме засипа с още сто въпроса след този.

-Оу, чакай, Darling, -Хари винаги казваше така на почти всеки, прихванах го от него.-другото момиче ще работи през нощта, през деня съм на смяна.-обясних. Опитах да го разкарам деликатно. Не ми беше до любовни афери. Имаше още хора, които чакаха да направят резервация или да си получат ключа към стаята.

Противно на очакванията ми, младежът заобиколи рецепцията и се настани на допълнителния стол до моя. Отворих уста в учудване. Поех си дълбоко въздух и се усмихнах на стария човек срещу мен. Подадох му ключа и той ми кимна и тръгна, следван от пиколото. Имах късмет, че всеки тук говореше английски. А и идваха повече чужденци, отколкото араби, което бе в мой плюс.

Минаха още няколко човека, когато чух някакви викове. По-скоро крясъци. Сбърчих вежди и опитах да дочуя за какво става дума. Г-н Пейн ми наложи също така да се грижа за спокойствието на гостите му, затова помолих момчето, което бе на смяна с мен да ме замести за няколко минути. Изтичах до групата от бизнесмени, опитвайки се да не се спъна на прекалено високите обувки. Те бяха част от ужасната униформа, която бях задължена да нося. Прокашлях се леко, привличайки вниманието им.

-Има ли нещо, което Ви безпокои, господа?-попитах възможно най-учтиво. Звучах толкова ужасно.

-Най-накрая някой да дойде!-простена единия, а на мен ми идеше да му разбия нахалната физиономия, но запазих усмивката си.-Този Г-н тук, не разбира английски и не можем да проведем бизнес срещата!-посочи към брюнет, някъде към четиридесетте, не много висок, но видимо объркан.-Говори само ирландски!-отново недоволстваше прошареният мъж. Усмивката ми се превърна в искрена. Най-накрая нещо, с което да мога да помогна.

-Аз съм от Ирландия.-казах и изглежда брюнетът ме разбра, защото също се усмихна. Чух успокоените въздишки на колегите му, когато видяха, че двамата говорим свободно. Поне успях да ги укротя. Той ми каза, че преводачът му просто закъснява, преведох го и бях свободна да си вървя.

Взех си довиждане и се обърнах, триейки капка пот от челото си. Това беше страшничко. Издишах и отново заех мястото си зад рецепцията, където младежът все още седеше най-нахално, наблюдавайки ситуацията. Благодарих на Мендес - момчето, което ме замести и той ми се усмихна приятелски.

-Забавляваш ли се?-облегнах се на плота и обърнах леко глава към него. Слава Богу, нямаше никой друг на опашката.

-Особено много. Как ти е името, новата?-намръщих му се.

-Май вече си имам прякор, защо ти е да знаеш името ми?-отвърнах на въпроса с въпрос.

-Игра на думи?

-Както искаш го приемай.

-Точно така го приемам, малката.-вдигнах вежди изненадано. Малката?! -Я, виж ти, нов прякор.-засмя ми се.

-Огъст? Запознахте ли се вече?-гласа на Крейтън достигна до мен и аз му бях благодарна.

-Не точно. Малката не иска да си каже името.-стиснах юмруци. Какъв е той, че да ми говори така?!

-Оу!-помислих, че Пейн ще го каже, но той само се засмя.-Жалко, тогава.- ухили се в моя посока и ми даде пет, на което аз се изненадах крайно, но отвърнах.

-Но, татко! Какво стана с Пейдж?-смътно дочух въпроса му. Бях заета да се чудя какво, по дяволите, се случва тук.

-А, да, Пейдж. Тя ще работи нощна смяна.-нали и аз това му казах? Усмихнах се вътрешно толкова самодоволно, че чак се уплаших.-Май забравих да кажа на теб и Найл.-в същото време от никъде изникна близнака ми и застана до мен, целувайки бузата ми набързо. Жалкото е че вече не си приличаме толкова, понеже моята косата вече бе рижава. Реших го в последния момент.- Огъст е доведен брат на Лиам.-обясни, а моето чене удари пода. Втръсна ми с всичките тези "доведен/а брат/сестра" глупости.

Песен, по която бях тотално зарибена в този момент, се разнесе наоколо и аз побързах да видя кой ме търси.

-Лиам.-каква ирония. Крейтън ми позволи да вдигна, а аз се зарадвах да чуя познат глас, на човек, който обичам, на приятел. Имах нужда от това след седмица на адски мисли за това как са всички там.

Той ми разказа за всички. Приключил всичко със Зейн, за което се зарадвах. Луи си е намерил приятелка, всички са добре. Не попитах за къдрокоското, нито за Стеф. Дотук с всичко това.