-И сега?-прошепнах замислено.

-Всъщност, аз имам решение.-всички погледнахме към г-н Пейн, който седеше на малкото диванче. През това време аз се обух и седнах на леглото, а до мен се наместиха близнака ми, Лиам и Стеф.-Отварям нов хотел в Дубай и си търся персонал. Ако ви устройва, взимам Найл и Дакота, апартамента може да се уреди.-Дубай? Това е прекалено далеч от Ха...имам предвид от всички тук.

-Страхотно!-възкликна Клариса.

-Но...-поде Найл, но и той нямаше сили да продължи.-Може ли да прекарам последен ден със Стеф?-очите му бяха насълзени, а следователно и моите.

-Страхувам се, че няма време. Всъщност, когато стана тази злополука, се бях запътил към летището. Трябваше да замина още тогава. Сега всичко е наред и можем да тръгнем.-Ни стисна ръката ми силно преди да се сгуши в мен.

-Моля те, поне един час!-този път аз го помолих, а той въздъхна, кимна си с приемните ми родители. Найл и Стеф скочиха на крака, прегръщайки се. Те са просто един за друг, няма спор.-Благодаря!-казах искрено и те двамата напуснаха стаята, най-вероятно отиват да се разходят, или знам ли...

-Ще се чуваме, нали?-попита с надежда чернокосото момиче, заигравайки се с голите гърди на русокоското.

-Естествено...-отвърна несигурно той.-Ако ни е позволено на това.-след тези думи, момичето се разплака.-Не плачи, любов, ще направя всичко, за да сме заедно! След една година ще имам навършено пълнолетие и нищо няма да ме спре, окей?-хвана брадичката ѝ, целувайки лявата ѝ буза.-Обичам те, знаеш, нали?-тя кимна, оставяйки се в ръцете му, където се чувстваше толкова малка, но и защитена.

-Ще чакам!-този път тя хвана брадичката му и го целуна като за последно. Двамата чуха силния звук от алармата, което значеше, че другите са се прибрали.- Да се обличаме.-Стефания се отдели като попарена от гаджето си и започна да навлича дрехи, които изкара от гардероба си. Подаде всичко необходимо и на Найл, който също имаше няколко чифта дрехи в тази стая.

За отрицателно време се облякоха и се разделиха.

***

-Но Хари още го няма!-Дакота се възпротиви да се качи в самолета без да се сбогува с всички. Харолд го нямаше, откакто се ядоса в болницата.

-Нямаме време за Хари!-Бен беше бесен на сина си. Нямаше проблем с чувствата им, но те не пречеха да се сбогува с доведената си сестра.

Кат се разплака за стотен път през последните няколко часа. Прегърна Лиам, даже Зейн, Луи, Стеф и двамата възрастни, хвана ръката на брат си и двамата последваха Пейн. Влязоха в летището и нямаше почти никой. Това бе добре.

-Дакота!-момичето чу до болка познат глас и се обърна светкавично, за да види как къдрокоското тича към нея. Тя очакваше той да я прегърне, но не. Хари разби тялото ѝ в близката стена, целувайки устните ѝ по-желано от всякога. Кат не можеше да разбере какво се случва, но все пак не се отдръпна. Бе твърде хубаво, за да го направи. Отвърна на целувката, увивайки ръце около врата му. Не можеше да отрича повече-Хаз не ѝ беше безразличен.-Нали не мислеше, че ще те пусна без да се сбогуваш?-прошепна ѝ и двамата се усмихнаха, но за кратко.

-Тогава, сбогом.-той остана като ударен от тухла. Тези думи направо го забиха в земята. Докато се осъзнае, тя вече се бе скрила от погледа му. Найл и Пейн гледаха тъжно, разбираха го, особено близнака. Той също бе разделен от любимата си.

не мога да повярвам какво се случи току-що! Използвах отвеяното му състояние, за да се измъкна и се скрих зад една колона, за да изчакам близнака ми и Крейтън. Надникнах леко и видях Харолд, който плачеше...той плачеше? Заради мен? Обърнах се бързо, за да не гледам повече това и побързах към терминала, където щях да ги изчакам.

Скоро те дойдоха, Найл хвана ръката ми окуражително и ми се усмихна топло. Последвахме Крейтън през червените ленти, наредени като в лабиринт. Е, това е, ново начало, без евентуалните ми чувства към Хари, без близнака ми да се треожи, че връзката му със Стеф ще се разкрие, само аз и той, както в началото, преди месеци.