《The Adoption #Wattys2016 #JustWriteIt》Глава 23
Advertisement
-Дакота...-мрънкането на Хари от десет минути ме дразнеше. Не спря да ме вика. Помислих, че ако го игнорирам ще престане, но нее.-Вдигни си телефона!-повиши тон, което ме накара да изпуфтя и да осъзная, че телефона ми наистина звъни от якето ми, което седеше на земята до леглото. Кога изобщо съм го донесла тук?
Бръкнах в джоба, прозях се и вдигнах. Единствено се чуваше плач. Погледнах кой ми звъни и видях името на близнака ми.
-Найл? Всичко наред ли е? Какво става?!-започнах да задавам купища въпроси. Не може просто така да плаче. Още повече, че е момче.
-Съжалявам, Ди...аз съм виновен!-едва разбрах какво ми казва. Сърцето ми се късаше да го слушам така.
-Успокой се и ми кажи какво става!-настоях и се огледах нервно. Харолд беше седнал и наблюдаваше заинтересовано и разтревожено.
-Някак си хората от дома са разбрали, че излизам със Стефания. А сме на изпитателен срок и има опасност да ни върнат там!-дъхът ми секна.
-Идваме си. Ти се успокой, говори с Клариса и Бен. Обяснете им всичко. Ще хванем първия полет, окей?-той ми отвърна с "добре" и аз затворих.
Обясних ситуацията на къдрокосия, а той без да задава въпроси набра летището, за да резервира билети. През това време аз се обадих на Мелани. Няма да можем да отидем на сватбата, а я чакахме толкова дълго! За щастие, тя не се разсърди и обеща да ни прати снимки.
Шест часа. Бях на тръни, когато самолета кацна. Качихме се само след два часа в напрегнато чакане. Четири часа полет и щях да се побъркам. Хаз се опитваше да ме успокои, но не можеше.
-Всичко ще се оправи!-повтори ми за стотен път, докато взимаше куфарите ни от багажната лента. Грабнах моя, а нервите ми се скъсаха.
-Нищо няма да се оправи!-повиших му тон, привличайки няколко любопитни погледа.-Сега виждаш ли какво ще стане, ако и ние опитаме? Приемаш ли нещо изобщо на сериозно?!-добре, май прекалих. Изръмжах, вдигайки поглед към тавана. Очите ми се навлажниха. Върнах погледа си на него и можех да видя колко е наранен от думите му.
Advertisement
-Права си...-засили крачка към изхода. Колко съм глупава! Тъкмо се бяхме сдобрили, а аз отново развалих всичко. Той се опита да ми помогне и да ме подкрепи, а аз му се развиках.
Тропнах с крак и се огледах, но не можах да го видя. Имаше стотици хора, но него нямаше. Започнах да се паникьосвам още повече. Излезнах от огромната сграда. Беше вечер, което не ми помагаше.
Разбирам я. Не е искала да ми крещи, но заболя и то доста повече, отколкото трябва. Осъзнах, че тя не е до мен, след като не чувах мърморенето ѝ. Мамка му! Завъртях се и започнах да вървя в обратна посока. Вървях пет минути, когато стигнах до основната улица и я видях. Държеше телефона си на ухото си и се оглеждаше уплашено. Говореше с някой, поне виждах как говори. Започна да пресича. По дяволите! Очите ми се разшириха, понеже видях летящата кола към нея. Зарязах тъпия куфар и започнах да тичам. Боже, ако тичах така всеки път, щях да съм световен шампион по лека атлетика.
Бях на три крачки от нея, когато шибана кола наби спирачки и успя да я бутне. Застинах на място, гледайки лежащото ѝ тяло.
-Не я доближавай!-извиках на едно младо момче, което се опита да ѝ помогне. Той вдигна ръце в защита и се отдръпна. Събра се малка тълпа. Клекнах и сложих два пръста на врата ѝ. Усетих учестения пулс и си отдъхнах. Беше в несвяст няколко секунди.-Хей, Ди, къде те боли?-погалих челото ѝ, поставяйки главата ѝ на краката си.
-Ръката и главата.-изсъска и стисна юмруци.
Чух затваряне на врата и скоро до нас застана мъж, на около тридесет с пребледняло лице и треперещи ръце. Ако наистина съжалява толкова, колкото изглежда, няма да го изкормя като пиле.
-А-аз...не знам как стана!-каза паникьосано.-Съжалявам!
Advertisement
-Аз съжалявам, не внимавах.-тя се опита да се изправи, но аз я бутнах обратно.-Мога да ходя, Хари!-скастри ме, но аз все още не я пусках.
-Дакота и Харолд Томлинсън.-представих ни и подадох ръка на хора, за да се здрависаме.
-Томлинсън?-той се ухили.-Крейтън Пейн.-вдигнах вежди.-Слушал съм за вас от сина си.-каза ни, а ние двамата бяхме крайно изненадани. Как точно бащата на Лиам успя да я блъсне.-Ще ви закарам до болницата, може да е нещо сериозно.-аз кимнах и взех Кат на ръце.
Аз я вкарах в колата на задната седалка, а Крейтън взе куфарите ни, слагайки ги в багажника. Всъщност, изглеждаше ми познат. Можеше да съм го засичал и преди.
По пътя към болницата, набрах номера на Найл.
-На път ли сте?-веднага ми вдигна и чувах как гласа му трепери.
-Ами...случи се малко усложнение...-заобикалях.-Дакота я блъсна кола, сега отиваме към болницата, тя е наред, навехнала е ръката си и има рана на главата.-казах на веднъж, говорейки страшно бързо. Тя се засмя, а аз няколко секунди не чувах гласа му.
-Мамка му!-най-накрая рече той, а аз се усмихнах.-Идваме.-те? Кой ли ще доведе?
Както и да е. Затворих и облегнах главата си. Дойде ми в повече. В много повече.
Бележка от автора; Съжалявам, че е толкова кратка, но иначе, ако пиша повече днес, няма да мога да я кача чак до другата седмица :)
Advertisement
HEALED ME
Josie Pyre,a 22 year old virgin,no boyfriend,no job and no dad finds herself drowned in a state of depression. she decides to take a breather out on the streets at midnight and thats when she faces her worst nightmare or lets say blessing in disguise.Matthew Bentley, a 27year old single father of 3,the fiercest businessman,a loner,and one of the hottest bachelors in town finds his life turned upside down when on one fateful night he saves a lady from a gang and finds he cannot get her out of his head.what will happen? will there be romance between Josie and Matthew? read to find out.
8 516Let Me Make You a Star
Lee Hyun, the man once known as the 'Midas of music'. He got thrown out of his agency and his wife betrayed him. He lost everything and there was no hope left for him, but life gave him another chance to redeem himself. He found himself in 2010. The time when the entertainment industry has just started to get popular all over the world. With his knowledge of the future and his composing skills, Lee Hyun decided to make a mark in the entertainment industry. This time, he would become the 'God of Entertainment'.
8 114Not Never (Complete)
I'm never going to fall in love. I've seen what love does. It's pain, jealousy and heartache.I'm doing just fine until Maddox Larson's path crosses with mine. He is trouble with a capital T and he lives up to his reputation as the bad boy of my high school.When he takes an interest in me, there is no stopping him. He is egotistical and annoying.He is nothing I expect, and everything I need.I'm not never going to fall in love.Please note: I've removed the mature scenes from the story. They can be found on my profile under my works - Not Never (Mature Scenes).
8 151By Chance 《Chanlix》
𝗪𝗵𝗲𝗻 𝗴𝗼𝗼𝗱𝗶𝗲 𝘁𝘄𝗼 𝘀𝗵𝗼𝗲𝘀 𝗙𝗲𝗹𝗶𝘅 𝗮𝗰𝗰𝗶𝗱𝗲𝗻𝘁𝗮𝗹𝗹𝘆 𝗴𝗲𝘁𝘀 𝗱𝗿𝘂𝗻𝗸 𝗮𝗻𝗱 𝗯𝘆 𝗰𝗵𝗮𝗻𝗰𝗲, 𝗲𝗻𝗱𝘀 𝘂𝗽 𝗶𝗻 𝗯𝗮𝗱 𝗯𝗼𝘆 𝗖𝗵𝗮𝗻'𝘀 𝗯𝗲𝗱.《𝐒𝐋𝐈𝐆𝐇𝐓 𝐒𝐌𝐔𝐓 𝐖𝐀𝐑𝐍𝐈𝐍𝐆》
8 136In the World of Downton Abbey
Mandy DeMont is a huge fan of Downton Abbey, the famous British TV series that spread like wildfire across the world. This small-town girl gets the shock of her life when she enters the Downton world, and experiences life both in the downstairs as a maid, and then the upstairs as a hospital accountant. What will she do when she is ridiculed, and sought after by two well-known men from the show, one shockingly being a certain gay footman?
8 130Hermaphrodite: Two Bodies (Lesbian Stories) [Major Editing]
Updated every Two Days. I was bullied. Everyone thinks I'm a species that no one wants to have. Known for having two genetalia in one body whose hormones keep fighting who will dominant mine when I reached 18 years of my existence. No one wants me. No one wants to be near me. Everyone thinks I'm a monster especially my own father but, one day, a girl changed my life and turned me into a human again. But its not easy as it seems.Life is complicated. Mine is worser than what everyone has.This is my story, I, Julian Mitchell.I am Hermaphrodite.(semi-nonfiction/fiction)All rights Reserved iloveshin22
8 96