Телефона ми иззвъня и аз побързах да го взема. Погледнах и видях, че Мелани ме търси. Бях забравила даже защо съм тук!

-Ало, Мел, как си? Вече в Ню Йорк ли сте?-гласът ми трепереше. Бях притеснена, защото Харолд още го нямаше.

-Да, пристигнахме днес сутринта. Тъкмо идвахме към вашия хотел, когато видяхме Хари. Ще дойдем да те вземем и да излезем на разходка. Тъкмо ще видите, къде ще е сватбата!-след това затвори. Слава Богу!

Отидох до куфара и изкарах черен клин, пухена бяла блуза и яке. Облякох се набързо и нахлузих обувките си. Точно, когато бях готова да изляза, видях якето на Хари. Излезе без яке. Идеше ми да му се развикам. Ще се тръшне точно преди сватбата! Грабнах и него и излязох, заключвайки. Тичах до първия етаж.

Загърнах се по-плътно и видях познат ван да паркира. Касандра ми помаха през прозореца и аз побързах да се кача на предната седалка. Те не обичаха да седят там, но така и не ми казаха защо.

-Как си?-изписка тя, на което аз се ухилих. Димитрий ми даде пет, а другите ме поздравиха. Мелани се бе сгушила в Митя. Тя е толкова зиморничава, че и тридесет градуса са ѝ малко.

-Хари, забрави си якето - казах му, като избягах всякакъв очен контакт. Факта, че той караше, не остана незабелязан. Толкова ли са мързеливи другите? Той измърмори едно благодаря.

-Е, какво правехте цяла вечер?-попита ни Алегория. Тялото ми веднага се напрегна.

-Играехме голф в двора на хотела.-замаза положението Хаз.

-Така ли му викате в днешно време?-изсмя се Алекс. Извъртях ѝ очи.-Шегувам се, не се цупете.-отново се засмя

Карахме цяла вечност. Или така ми се стори, заради неловката атмосфера. Всъщност, всички се смееха, а аз и Казанова се отбягвахме. Още не мога да проумея, че той има чувства към мен. От кога? Разклатих глава и излязох от вана.

Заобиколих и застанах пред него. Сложих якето в ръцете му и веднага отидох до Александра. Другите вървяха напред, а ние говорехме най-отзад.

-Дакота, знаеш, че не можете да ни заблудите, нали?-защо трябва отново да намесва нас/Понечих да отрека.-Не отричай. Всички знаем, че става нещо. А и виждали ли сте си вратовете, хора?!-едва сдържаше смеха си, изкара малко огледало от чантата си и ми го подаде. Успях да видя четири смучки. Може да има още, но беше тъмно. Изпсувах тихо и й го върнах.-Е, как беше?-ухили ми се най-нахално. Усмихнах се обратно, припомняйки си какво се случи преди час и половина.

-Страхотно-двете се изкикотихме.

Продължихме по тясна пътечка към парка. Сватба в парка посред зима? Много умно, Мел... Скоро стигнахме огромен празен участък. Всичко беше бяло и ужасно красиво. Небето-черно, посипано с безброй много звезди. Митя започна да обяснява, че ще има две шатри, в които ще се проведе сватбата. След ресторанта тръгват направо към Сидни за медения им месец. И двамата говореха толкова запалено и радостно. Те се обичаха, без спор.

През цялото време наблюдавах как се усмихва. Нормално, най-вероятно и тя мечтае за такъв романс, като техния. Само, ако знаеше, че мога да направя нашия още по-вълнуващ... един шанс. Толкова ли е много?

Умът ми автоматично се прехвърли на станалото преди не дълго. Господи, беше ... неописуемо, вълшебно, най-доброто. Честно, помислих, че и тя изпитва нещо към мен. Може би е малко, защото ми позволи да го направя. Иначе не би.

Изпуснах въздишка. Даже не слушах Митя и Мелани. Просто мислех за всички пъти, в които сме били заедно. И не говоря за секса, а незначителните моменти. Всъщност, имат огромно значение.

Огледах се, за да я намеря. Беше сама най-отзад и се оглеждаше запленено от пейзажа около нас. Измъкнах се незабелязано. Тъмнината ми помогна. Застанах на няколко крачки зад нея, за да не се усети. Наведох се и оформих снежна топка. Колко се радвам,че ръкавиците ми седяха в якето! Прицелих се и уцелих гърба й. Тя изпищя стреснато и се обърна бавно, с изненадано лицето. Вдигна вежди и клекна бързо, за да оформи и тя една. Замери ме право в лицето. Изглеждаше доволна от себе си.

Отново се завъртя и продължи напред. Оо, не, ако си мисли, че ще ме игнорира, няма да стане! Махнах ръкавиците си и изтичах безшумно. Или поне така ми се стори, тъй като другите все още ми се смееха. Прегърнах я в гръб и я притиснах до себе си. Господи, обожавам да е толкова близо... Просто да мога да я държа в ръцете си, където чувствам, че мога да я защита от драмите напоследък.

-Не се обарвайте! Там ще се женя!-извика възмутено Митя, а аз му се изплезих и дръпнах от Ди. Можех да видя как бузите й са силно зачервени.

Извъртях очи и продължих да вървя след другите с телефон в ръка. Бях получила съобщение от Лиам.

"Дакота, не ме убивай! ПО-СИЛНО Е ОТ МЕН!"-зачудих се за какво става дума, но изглежда е сериозно. След малко получих още едно:

"Отново спах със Зейн. И той отново си тръгна."-ударих челото си. Боже, Лиам! Как може отново да му се поддаде?

"Спах три пъти с Хари."-написах обратно и вече можех да видя широко отворената му уста.

"Едно на едно, скъпа."-усмихнах се. Той е добър приятел. Продължихме да пишем, заобикаляйки тази тема.

След близо час, всеки вече замръзваше, затова се прибрахме, казвайки си, че ще се видим на следващия ден. Умирах си за няколко часа сън.

Още щом влязохме в апартамента, се засилих към стаята си. Съблякох се и наметнах черна риза. Хвърлих се в леглото, но нещо ме човъркаше. Огледах се и всъщност не видях абсолютно нищо. Станах светкавично, светвайки лампата. Не, няма шанс да спя тук! Няколко минути обмислях дали да отида при Хари, но след като в съзнанието ми изникна какво може да стане с мен, ако седя на тъмно, забързах по коридора. Ще изперкам!

Как за десет минути и вече не се чуваше и звук? Сякаш Харолд бе потънал в дън земя. Преглътнах тежко и почуках, след което влязох. Облегнах се на касата на вратата. Къдрокосият отви главата си и ме погледна.

-Може ли да спя тук?-промърморих и сведох поглед. Няколко секунди не се чуваше нищо.

-Ела тук.-чух го да казва и се усмихнах. Легнах на левия край на леглото и се завих плътно. Не съвсем. Оставих краката си отвити. Навик, предполагам. Стоях така няколко секунди, когато тялото ми бе издърпано. Той преметна крака си през моите и затегна хватката си.-Не искам да се караме, Кат.-прошепна ми. Измърморих нещо в съгласие, неспособна да говоря. Издиша във врата ми, карайки ме да настръхна из основи. Отдръпна се и опря челото си в гърба ми.-Харесвам те и ще се боря за поне един шанс.-той се прозя. Казва ми това, защото е сънен... Нали? Мамка му, защо трябва да е толкова трудно, а аз да не съм наясно със собствените си чувства?-Поне един...-промърмори за последно, а след пет минути чух спокойното му дишане.

Не съм готова за нова връзка! Не искам да съм момиче, което се прехвърля от момче на момче. Тъкмо приключих със Зейн, не мога да се хвърля в ръцете на Хари. А и не можем да сме заедно. Ние сме брат и сестра. Въпрос на време и Найл и Стефания да скъсат.

Заспах неспокойно с тези мисли.