Давай, ти можеш! Преглътнах и влязох тихо в стаята ѝ, внимавайки да не събудя нито нея, нито близнака ѝ. Бе рано, но те спяха. Трябва да говоря с нея и то спешно. Погледнах към лицето ѝ, което се виждаше ясно, тъй като и трите нощни лампи светеха. Да, определено мразеше да спи на тъмно. Сподели ми, че е параноичка и я е страх от духове. Като дете е. Но пък аз съм влюбен в това дете, тъй че няма значение.

-Дакота...събуди се, Кат.-говорих тихо, докато галех лицето ѝ с дланта си, махайки няколко заблудени кичура. Тялото ѝ подскочи щом ме видя, на което аз се засмях тихо.

-Хари? Защо си тук?-изправи се в седнало положение и разтърка челото си, след това опита да оправи разрошената си коса.

-Трябва да ти кажа, бях при новите ти приятели. Изненадващо, но Мелани ме покани на сватбата си, а тя е в Ню Йорк. Спомена, че заминават утре.-сбърчи нослето си в сладка гримаса.

-Бяха ми споменали нещо такова.-изкикоти се. Не ми се сърди. Или поне не много.-Но аз не съм си оправила багажа!-изведнъж живна и скочи от леглото, изкара куфар от гардероба и започна да пъха вътре тениски, панталони и всички момичешки глупости. Седях ухилен, докато не осъзнах колко мек е този матрак, всъщност. Започнах да подскачам, а накрая се хвърлих на свободната половина.

Погледнах я, а тя седеше с вдигната вежда. Погледа ѝ крещеше "канила ли съм те?". Засмях се на собствените си мисли. Малко по малко погледа ѝ се смекчи и започна да се приближава към леглото. Вдигна завивката и се мушна под нея, заравяйки глава изморено.

-Лека нощ, Хаз.-чух прозявката ѝ и сметнах, че е достатъчно сънена, затова се проврях при нея. Главата ѝ се заби в гърдите ми, а аз я прегърнах.

-О, скъпа, ти хареса Зейн, защото той е лош. Вярваше, че можеш да го промениш към по-добро. Но сгреши, Малик се оказа по-лош и от най-смелите ти мечти. Той не може да обича, да бъде променен. Това е неговият нрав. Нали знаеш; вълкът си нрава не мени. Глупаво момиче...А аз? Аз се влюбих в теб. Влюбих се в теб, заради лудите неща, които правиш. Влюбих се в теб, заради остроумието ти. Влюбих се в теб, заради мириса на карамел. Влюбих се в теб, защото си естествена. Влюбих се в теб, защото ...защото си ти.-казах за последно и погалих косата й.

-Ти си влюбен в мен?-тихият й глас прозвуча. Мамка му! Мамка му! Мамка му! Тя ме чу. Отдръпнах се бързо и я погледнах. Тя спеше, дишането й бе спокойно. Нима е казала това на сън? Благодаря ти, Господи! Дано да помисли, че и това е сън, но този път няма да й кажа,че наистина се е случило. Всъщност, най-добре да не си спомня нищо.

Снощи заспах изненадващо бързо. Спомням си само кака Хаза ме прегърна, а след това пееше. Поне така чувах шепота. Ако бе някой друг шепот, бих се стресирала, но този някак ме успокои.

В крайна сметка, аз съм ядосана на себе си, че съм спала с някой, докато съм била пияна. Определено бих искала да помня подобно нещо. Той не е виновен, че аз съм го притиснала. Май станах изнасилвач. Но, я стига! Харолд е толкова красив, секси, привлекателен. Ако ме вкарат в затвора, би си струвало. И да, аз наистина говоря тези неща в главата си като пълна откачалка.

Сутринта, когато съобщихме на всички, че отиваме в Ню Йорк за близо две седмици, те бяха леко шокирани.

-Хей, мамо, татко, трябва да отидем в Ню Йорк за сватбата.-съобщи къдрокосия, а бисквитката, която Клар си бе потопила в кафето падна в чашата, а Бен се спъна, вървейки към мивката. Луи удари главата на Найл с шкафа, а брат ми от друга страна настъпа седящата зад него Стефания.-Май трябваше да уточня. Поканени сме на сватба в Ню Йорк.-обясни като на малоумни и се чука тежките им вдишвания, а след това избухнаха в смях.

Полета бе дъъълъг и изтощителен. Особено за стюардесата, на която Рапунцел не спря да се оплаква от гадното кафе.

-О, стига! Кафето не може да е толкова гадно!-скастрих го най-накрая, а той ми се ухили.

-Знам, но ми е скучно, а ти не ми обръщаш внимание.-изкикоти се, а аз го изгледах тъпо.

Сложих слушалките си и пуснах E.T. на Katy Perry-rock version (От автора: Пуснете си наистина тази песен. Наистина е уникална; )

Съвсем скоро усетих тежест върху краката си и погледнах към бедрата си, където Хари беше сложил главата си, усмихвайки се сладко. Изкуших се и докоснах една къдрица, а тя сякаш ме хипнотизира, затова започнах да си играя с нея. Натиснах едно копче до мен и от дивана излезе табуретка за краката ми. Самолетът беше изискан, с два огромни, вградени дивана, един срещу друг.

Преди да се усетя, клепачите ми натежаха, а аз затворих очи.

Събудих се и първото, което видях бе черно. Просто черно, но скоро осъзнах, че това е блуза. Погледнах нагоре. Врат. Защо да не? Още малко и видях носа на Хари, а на заден план - небе. Размърдах се и той ме погледна. Спря и се усмихна. Пусна ме на земята, а аз се изненадах как краката ми потънаха. Сняг? В Ню Йорк вали сняг? Това е страхотно! Я, чакай, ние сме пристигнали! А, не бе, Дакота, кацнахме с кораба майка. Ударих се мислено и огледах. Зад мен имаше кръстовище, а пред мен - небостъргач. Добре, това е най-високата сграда, която съм виждала! Зяпнах. Я, устата ми става за снегорин, защото сега удари снега. Зеленоокия се приближи и сложи два пръста под брадичката ми, затваряйки устната ми кухина.

-Знаеш ли, пораснала си.-изведнъж ми каза, докато а си играех със снега, а пиколото мъкнеше куфарите.-Вече върхът на главата ти стига до брадичката ми.-хм, не бях забелязала, но се радвах. Най-накрая да настигна Найл.

Доведения ми брат се усмихна, разкривайки два реда перфектни бели зъби и две дълбоки тръпчинки. Устните му бяха тъмно розови, както и бузите. Очите изглеждаха като бели. Носа биеше към червено и веднага се сетих за елен. Изсмях се, а той гледаше объркано, докато вървяхме към входа на сградата. Споделих му наблюденията, спря се точно пред вратата, а аз вече замръзвах.

-Знаеш ли аз какво виждам?-вдигнах вежди, опитвайки се да стопля носа си в ръкавите на якето си.-Виждам две ледено-сини очи, почти прозрачни, но излъчващи сгряваща искрица, детска искрица. Розово носле,-засмя се, като го докосна с палеца си, залепяйки топлата си длан на лявата ми страна. Вече не става дума за външен вид и го осъзнавам.-червени, устни,-затворих очи щом прокара палец по тях. Тук става неудобно.-а, я виж, вече имаме и силно изчервени бузи.-Отдръпнах се със смях и отново тръгнахме да влизаме, когато се намерих на земята. Някой ме бутна! Или аз него? Не знам, но погледнах пред мен, където седеше мъж в същото положение, с една ръка на главата и една на лицето. Той ги свали, за да се подпре, готов да стане, но и той като мен остана закован. Имах чувството, че някой ме хвърли към земята с пълна сила. И да, болеше.

-Грег?-издишах тежкия въздух.

-Дакота...-не по-силно рече от мен. Брат ми. Моят и на близнака ми, който не съм виждала от четири година. Мамка му, точно сега ли?

Бележка от автора: ГРЕГ Е ТУК, ДАМИ И ГОСПОДА! Осъзнах, че няма история, в която да се включва и Грег, пък и той е брат на Найл. Отдавна го планирам, но реших, че сега е най-удачно да го включа. Това с Ню Йорк се вдъхнових от клипа на Пърфект ;D Какво мислите? Знам, че липсват описания, но както не веднъж съм споменавала-от телефон съм и е малко трудно, тъй като една част ми се струва, че я пиша като десет такива. Както виждате, Кат започва да проумява някои неща.

Края на тази история не се вижда скоро, тъй че -празнувайте! Аз също ще празнувам, тъй като четенията са 5,5, което е хиляди. Първоначално бях като "УАУ!", направо не можах да повярвам, затова отправям искрени благодарности на всички. Благодаря и че гласувате и коментирайте.

Като стигнахме до коментари - МОЛЯ ЗА ЦЯЛОСТНОТО ВИ МНЕНИЕ НА ТАЗИ ГЛАВА. Таа, малко се отклоних, тъй че спирам и ви пожелавам Лека вечер

-Теди ^-^